20 дни в Малта
Това лято пътешественичеството ни започва в началото на юни в Малта. Тук сме по няколко причини: компанията на Сашестия имат офис тук, така че повечето дни ще работи там; островът е достатъчно на юг, за да става за плаж, без да е прекалено горещо и, този път искаме да видим и другите два острова – Гозо и Комино.
Предният път, когато бяхме тук, останахме само няколко дни, във Валета и Слима, но този път преживяването е доста по-различно, защото сме в друга част на острова и покрай пътуването насам – натам, виждаме как изглежда живота с повече подробности на ежедневна база.
Пристигаме към 7 сутринта с един от малкото директни полети насам на Райън. Придвижваме се с Uber от летището към Мелиа (Il-Mellieha) и нашият шофьор сърбин, който живее тук от доста години, бързо ни осведомява за плюсове и минуси на живота тук.
Избрали сме тази локация след дълго проучване заради сравнително близкия голям пясъчен плаж, до който се стига пеша за трийсетина минути и до който дори водят няколко автобуса на градския транспорт.
Малта е странно място и много зависи за какво си тук и с каква нагласа. Някои хора може да намират очарование в хаотичността, но моят мозък не функционира по този начин. Усещането за странност идва от пренаселеността на острова, задръстванията, липсата на (достатъчно) зеленина, контраста на мърлявост и направеност, ориенталщината, предопределена от смесването на култури столетия назад, а и сега – Малта е истински пачуърк от националности – освен обичайните британци, тук е гмеж от италианци, холандци, индийци, пакистанци, араби, африканци.
Придвижването
Чакането на обществения транспорт под палещото слънце наподобява копнежа на корабокрушенци, търсещи земя на хоризонта. Автобусите прелетяват край теб, освен ако не им махнеш да спрат (по стара римска традиция) и минутите и маршрутите на Гугъл тук не значат абсолютно нищо.
Така че, ако му се налага да пътува ежедневно из острова, човек трябва да се подготви за тежък трафик с обратен волан, ненадежден градски транспорт, в който ту можеш да плащаш с карта, ту – не; който идва когато си поиска; шофьорите летят като истински камикадзета и не си струва да се опитваш да ги питаш нещо – измънканият съмнителен английски веднага те отказва.
Та, докато сме тук, редуваме Uber с въпросния обществен транспорт, защото разстоянията не са малки, а в пиковите часове си е истинско приключение.
Крановете са навсякъде, пейзажът е доста лишен откъм растителност, сградите са силно притиснати една в друга и единственото, което им прави чест е, че всички са в пясъчния цвят на варовика.
Ремонти текат с бясна сила – на пътища и сгради, а в активен сезон до много от хотелите на първа линия се извършват строителни работи – в този ред на мисли съм безкрайно благодарна за тихата уличка, на която се оказва нашият апартамент.
Едно нещо признавам безапелационно на Малта обаче и това е храната.
Ако човек е любител на морската храна, както сме ние, това е правилното място.
Diving
Идеалното място за придобиване на сертификат за скуба гмуркане до 18 метра 🙂
Повече кадри – във видеото, което предстои.
Статията за островите Гозо и Комино >>
Статията за предишното ни посещение в Малта ще откриете тук >>
