I miss the poetry

Не ме питайте защо редовете по-долу излязоха директно на английски.
Нито откога не съм писала дори нещо близко до поезия.
Но ето на, докато си пиех кафето сутринта, се роди следното:

I miss the poetry
of the boring days,
when everything
used to happen slowly,
and I could dream
without distraction;
when I could look
a single drop of rain
rolling down a glass for hours;
when the clouds did not hurry
to change into funny shapes.
I miss the old days
when magic was
in every single thing,
and life was simple
in its rapture.

Вдъхновението: