3 дни в Белград

Съвсем не в списъка с толкова бленувани дестинации (може би, защото е подозрително близо и изглежда твърде лесно, та е открито пренебрегван), Белград се оказва приятна за откривателския ми дух изненада. Последният модул от EMBA на половинката е поводът за трите интензивни и наситени със забележителности дни, мускулна треска от ходене и запомнящи се кулинарни преживявания.

Името на града произлиза от варовика, с който римляните са строили крепостите си. През Белия град живописно се пресичат две реки – Дунав и Сава, а мястото помни история от много векове назад. в днешно време Белград е жив, с младежки дух, гостоприемен. Въпреки че наследството от соц-времената са все още видими, Старият град е с предразполагаща и приятна атмосфера. Отседнали сме в малкия и елегантен хотел Минт в Савски Венац, който се оказва чудесна отправна точка за 3-те дни на откривателства.

Ден 1

Отправяме се към Свети Сава – един от най-големите православни храмове в света. Наречен е на основателя на сръбската православна църква и се намира до Народната библиотека. От известно време храмът е в реконструкция, затова вътре ни посрещат бетон и сложна плетеница скеле и единствено изрисуваният централен купол подсказва за красотата, която един ден предстои да се разкрие тук. Затова пък криптата е завършена и изглежда прекрасно. Ако човек търси минути спокойствие сред забързания ден, може спокойно да си ги подари тук.

Второто набелязано място за този ден е Музеят на Никола Тесла. Намира се на ул. Крунска 51. Струва си да отделите време за спокойна разходка по самата улица – къщите са с елегантна архитектура, примамват вниманието и предразполагат към безцелното разхождане за попиване на атмосферата.
В музея се оказва, че има организирани посещения с гид на всеки час, и тъй като имаме време до започването им, решаваме да посетим първо Ботаническата градина, която не е далече.

Вече е доста горещо, затова паркът на Ботаническата градина е спасително прохладен. Едно от нещата, които ми направи хубаво впечатление в Белград, са работещите чешмички. Човек ги открива навсякъде и на моменти са просто животоспасяващи. След като се освежаваме, тръгваме на обход в търсене на Японската градина. Предварително попрочетох за Ботаническата и наистина – мястото не е голямо, но всички растителни видове са надписани надлежно, а Японската градина е едно малко бижу (оцених я тъкмо навреме, защото точно преди да тръгнем за Белград препрочетох „Шогун“ на Клавел за трети път). Единствено съжалих, че около нея нямаше пейки за сядане и съзерцание – би придало допълнителна стойност на мястото.

На връщане към Тесла музея минаваме по улица “27 март”, където си харесваме заведение за обяд. Тук да отворя една скоба – в Белград, а може би и в цяла Сърбия, човек гладен просто не може да остане. За трите дни където и да сядаме, каквото и да си поръчам, е превъзходно и обилно, с огромни порции. Та в Kitchen Bar 27 опитвам пълнена палачинка и “малка” салата, с мисъл за шоколадово суфле, която така и не стига до реализация. “Не добро?”, с ударение на първото о пита сервитьорът угрижено, ох, повече от добро, ама нямам достатъчно капацитет, обяснявам аз и така е навсякъде с техните огромни порции 🙂

В Музея на Тесла е приятно прохладно – направо спасително в иначе изнурителната жега. Не е позволено да се снима, пускат ни документален филм с факти от живота на Тесла, после ни демонстрират някои от неговите изобретения. Изумително е колко малко знаем за този велик сръбски ум (с над 300 регистрирани патента), който в такава степен е повлиял живота на всеки от нас. (Скоро трябва да излезе филмът The Current War, който се надявам да хвърли малко светлина върху американските години на Тесла).

На връщане към хотела се отбиваме в La Casa del Habano – едно много специално място за продажба на пури и съответните съпътстващи аксесоари. Още като зървам тежката ъглова фасада, казвам иронично на Мария, че може би сме леко underdressed за мястото. За да ни пуснат вътре, звъним на специален звънец и следва нещо като сцената от “Хубава жена” в бутика, но все пак излизаме с намислената предварително като подарък пура.

Вечеряме в ресторант “Градска”, в който ей така без много много четене, сред цялото изобилие на менюто, посочвам почти със затворени очи едни ребра… И те се оказват наистина фе-но-ме-на-лни! Най-крехките и сочни ребра, създадени под слънцето! И за да е по-пълно кулинарното удоволствие за вечерта, се насочваме към “Черната овца” – мястото с най-изумителните вкусове сладолед, които мога да си представя. Избирам си Лимон и мента (отново превъзходен избор!) и за следващия път си набелязвам Канела, Черен шоколад с цели зърна кафе и … всъщност всички останали 😉

В края на деня крачкометърът е на около 20 хил. крачки. Животът е хубав.

Ден 2

Отново тръгваме пеша с Мария, дамата, с която си правим компания тези дни и избираме бул. Савска и Караджоржева до Калемегдан – крепостта, разположена на мястото, където се пресичат Дунав и Сава. Това е най-горещият ден от пребиваването ни (33 градуса), докато стигнем крепостта вече сме плувнали и търсим възможна първата сянка в парка. Слава богу тук дърветата са като чадъри и създават усещане за приятна прохлада. Сядаме да се полюбуваме на един шадраван и след кратка почивка поемаме към крепостта.

Част от красотата на пътуването за мен е общуването с непознати хора – ей така, спонтанно и неочаквано. По някое време установявам, че имам нужда от лепенки цитопласт, но не съм взела моите. Случайно или не, на стълбите, на които съм седнала и сбърчила чело, друга жена си слага лепенки и ми предлага от нейните. Благодаря й с мисълта как един непознат с лепенка в ръка може да спаси цял ден обикаляне с толкова елементарен жест. Малко по-късно Мария ме доспасява с цяла кутийка лепенки от близката аптека и можем да продължим спокойно.

На върха на хълма с лице към водата се извисява 14-метровата атлетична фигура на Виктор – символ на победата над Отоманската и Австро-унгарската империя. Статуята е издигната 1928 г. и е дело на Иван Маестрович. творбата е преизвикала обществен дебат заради голотата на Виктор (избрана като символ на универсалност). В крайна сметка след много обсъждания статуята е издигната на Калемегдан, и се превръща в един от символите на Белград.

От крепостта директно се насочваме към Зоо парка. Още от оградата съзирам най-привлекателната и сенчеста градинка, идеална за кратък отдих сред жегата. В нея свободно се разхождат половин дузина пауни и един дружелюбно се съгласява на фотосесия. Сред другите интересни обитатели на парка са лъв и лъвица албиноси, римски гълъби с огромни размери, кенгура – бебета (сред които също един албинос), кайман и един хипер енергичен тюлен (чийто басейн с кристална тюркоазена вода ме привлича като магнит в жегата). Накрая ставаме свидетели на обяда на черните лебеди и останалите водни обитатели, които здравословно поглъщат два огромни плика с айсберг.

От зоопарка намираме най-краткия път под жарещото слънце към Кнeз Михайлова – прочутата пешеходна част с множество заведения и магазини. Ако минавате от там, препоръчвам пицата във Via del Gusto – в Италия пиците не бяха толкова хубави, колкото тази.

Отделяме малко време за шляене по магазини и решаваме да седнем за кафе на друго емблематично белградско място – хотел Москва. Силно отличаващата се сграда на хотела датира от 1908 г и е в стил руски сецесион. Малко ми напомня на филма „Хотел Будапеща“ и всеки момент очаквам отнякъде да изникне Ралф Файнс. Всъщност през годините тук са отсядали Айнщайн, Брежнев, Индира Ганди, Рей Чарлс, Де Ниро, Бертолучи, Кърк и Майкъл Дъглас… с тази информация наум, се наслаждаваме на кафето и двете торти (Москва и Естерхази) почти с усещането за вип персони 🙂

Вечерта имаме организиран трип с лодка по реките, който започва от кея зад хотел Югославия (достолепен соц символ, който ми напомни силно за едновремешните хотели на първа линия в Слънчев бряг). Докато порим водите на “синия” Дунав, гидът ни разказва любопитни факти за мостовете на Белград.

Старият железопътен мост например, е наричан “най-грозният” мост на Белград заради ръждивата си метална конструкция. Говори се, че е останал небоядисан заради грешка в изчисленията и непредвидената и най-вероятно критична тежест на количеството боя, необходимо за целия мост.

Новият железопътен мост (1979 г.) пък така и не се сдобил с име и до днес

Gazela bridge е наречен така, защото напомня на газела в скок над водата:

Бранковият мост е вторият по големина мост, кръстен на поета Бранко Радичевич. Отделно според градския мит мостът е наречен на името на писателя Бранко Чопич, който се хвърлил от моста и загинал.

Ada Bridge е най-новият мост над Сава, официално открит на 1 януари 2012 година и безспорно е перлата сред мостовете.

Вечерта завършва в ресторант Кoд Даче, където отново успявам да си избера нещо интересно за хапване – Mediterranean Lamb Roast. Няма да коментирам, че в 23ч някак не е най-акуратното нещо да погълнеш пълна чиния с агнешко, но… пътуванията са всякак излизане от коловоза 😉

3 ден

Програмата за този ден е малко по-лежерна. Първо се насочваме към Музея за съвременно изкуство, който се намира в Новия Белград, на брега на реката. Сградата е модернистична и изчистена и е била реновирана известен брой години. Радвам се, че мога да я видя в завършен вид, защото отвътре е просторна, елегантна, изчистена и всъщност идеална за предназначението си. Експозицията в момента се нарича “Sequences” и проследява творчеството на местни артисти от началото до 90-тте години на миналия век. Някои творби са наистина доста авангардни, дори за онези години, на мен ми допада най-много една картина от т.нар. буржоазен модернизъм и едно абстрактно платно, което както коментирах, ако беше в други цветове, дори бих си го закачила. Атмосферата в музея е спокойна, петте нива отнемат не повече от час за разглеждане.

След музея решаваме, че е време за малко шопинг и се насочваме към близкия мол :). Шопингът не е много успешен и бързо се уморяваме от тълпите, но пък хапването и тук е на ниво.

Вечерта отново е посветена на местната кухня, този път в ресторант Стара Херцеговина и уж съм категорична, че тази вечер няма да ям месо, и изведнъж решавам в полза на плескавица на каймаку, придружена от свежа салата с краставици. Питам голяма ли е порцията, отговорът е нормаль и идва едно огромно нещо, като за една седмица напред :). Обаче любопитството насищане няма, за десерт поръчваме тулумба и о, боже, откога не съм опитвала истинска тулумбичка! Свежа, сочна и не твърде сладка, просто се топи… мдам, наистина им се отдава готвенето и неслучайно Белград е пълен със заведения – сигурно всеки трети човек тук е собственик на заведение или има бизнес, свързан с този бранш и почти никой не готви вкъщи :). Всъщност вече съм убедена, че един от най-добрите начини да усетиш и запомниш атмосферата на Белград е през кухнята им.

В този ред на мисли, ако пътувате с кола, дали в на влизане или на тръгване от Сърбия, има едно скрито местенце леко встрани от Димитровград, казва се Капица. Тук трябва задължително да дойдете гладни, защото ще ви нагостят с най-хубавия телешки дроб и шопска салата. За нас беше в началото на тези три дни и достойно започнахме откривателството на местния кулинарен талант.

още от Белград:

снимковият материал е мой, от Pixabay и на посочените под снимките автори.

P.S. И последно да споделя още едно изпитано местенце: Кафана Брка