Сапунено мехурче

Удивително е как вътрешните ми мятания, терзания, неспокойства, обезверяване, апатия, като с магия се успокояват от простичкото присъствие на човека до мен… Вълните стихват, изгрява слънце, облаците и дъждът в очите се отдръпват, за да сторят път на усмивка. Малко е насила, но е по-добре от другото. Притеснителното е, когато усетя, че това е вид зависимост. Пристрастяването към присъствието, топлината и времето, прекарано с някой, е пагубно за индивидуалността ми. Парадокс. Като шамар. Тук се сещам за Мороа, който казва, че жената винаги е малко или повече отражение на мъжа с който е… Не че не изпитвам лек бунт срещу това, но започвам да схващам, че може и да е истина.

Напоследък загубих представа коя съм. Увереността ми е стопена до сапунено мехурче. Искам да съм много неща едновременно, а това не става. Вдигнала съм летвата така високо, че редовно се пребивам в желанието си да я надскоча, без да я съборя. Дера да надскачам себе си всеки ден. Що за дивак съм? Защо не взема да мирясам? Е няма такова животно явно. Безпосочна съм на този етап. Не ми се прави нищо. Иска ми се да се отпусна на повърхността на дните и да рея поглед навътре. Само че не си го позволявам. Търся моментни решения, и то – не в себе си. Може би отново ми е нужна промяна. сСмо да не бях толкова уморена. И обезверена. И неамбициозна.

Хубавото от целия хаос, който ме тресе последните седмици, е че се провокирам в различни ситуации, и самата аз се виждам в различни, неизживявани роли досега. Много смешно ми стана, като пристигнахме в Резово, и аз в един миг установих че съм тотално неадекватна като дрехи за местната обстановка. Али макбийл са го писали за мен, дали съм го казвала…Може да съм в нищото, ама с бял ленен панталон!  Това са остатъци от навици, насадени с години, заучено поведение в стандартни и повтарящи се ситуации, не е толкова просто да изляза от него за ден, месец, дори година. Добре че поне ми е смешно. Аз просто казано нямам идея какво трябва да правя или да нося или да очаквам на моменти… Когато хората са били по планините или по палатки или wherever, аз работех върху себе си… Не че съм спала, ама доста съм пропуснала. Май.