В търсене на слънчевото зайче
Рисуването за пореден път ме спасява от мъртвата хватка на вътрешните демончета коя-съм-какво-правя-накъде-вървя. Какво се случва, когато тотално и беконтролно загубя ентусиазъм? Когато не искам да видя външния свят, когато всяка дребност ме изнервя до невъзможност и когато съм изсмукана като празна черупка… Със сили, които извират от безумния страх от отчаяние, правя крачка напред – към нещо, което знам че ще ме спаси.. Не знам доколко, не знам кога. Сигурна съм единствено в желанието ми за живот. Останалото са плаващи пясъци или временни илюзии.
Често се сещам за Часовете. Продължавам да се идентифицирам и с трите жени. Само че сега съм най-вече Вирджиния с нейната прииждаща лудост, която дебне в сянката на слънчев ден, за да нападне, когато усмивката се скрие неочаквано. Страшничко. Напоследък оставам с финото усещане като тръпчив привкус след глътка вино, че нещо от предишната ми безгрижна същност ми убягва. Няма го, не мога да го открия, колкото и истерично да ровя в душата си – сякаш е слънчево зайче, завинаги удавено в дъжда. В мигове на подобни прозрения ужасено се стрелка въпросът: господи, какво си причиних?! Какви горчиви плодове бера сега, когато най-после съм в покой, но и безжизнена, някак свидетел, но не и участник на всичко случващо се около мен… Дали ще съумея да се възстановя, или това мъничко нещо, което ме правеше безкрайно и заразително жива, никога няма да се върне в мен, за да влее усмивка и тази безценна лиготия, която ме прави дете… Какво си причиняваме от обич?!…
3 Comments
Eti
Тестваме силата си, и тази на обичания… както и колкото, тестваме огледалото – криво, с паяжини или планински кристал, тестваме нашето Аз – учи ли се, разтваря ли се, нажежава ли се, 1 или 1/2?! Звучи като магическа мисия на Алхимик, осенен от прозрението, че Тя-мисията, осмисля живота и същността му… без този процес той няма да знае кой е. На кой му пука за златото?!
Нави
Не е от обич, от глупост е. Аз слава богу скочих от балкона преди съвсем да свикна да ползвам вратата.
‘Горе главата, горе и двете’ както се пее в онази песен. Или си забравила, че ти самата си слънчевото зайче.
irka
„коя-съм-какво-правя-накъде-вървя“
Аз пък обикновено питам „и защо“ „и какво от туй“…Иначе същността на идиотията ИЗРАСТВАНЕ е същата. И точно в момента, когато изплуват отгоре тези въпроси, усещам приятния гъдел на получения отговор…както, когато прилепнала за твърдата скала,потна и жадна, усещаш, че си жива и това е …. онова!!! Обичам Ви; радвам се, че Ви има; радвам се, че Ви познавам; радвам се, че често усещам нуждата да Ви чуя, докосна…не ме е страх от зависимостта – тя е моето търсено и достигнато пристанище!:o)))