„Последният еднорог“
Сдобих се с Последния еднорог в една студена и ветровита зимна вечер и щедро обещах, че ще понапиша отзиви след като я прочета.
Казват, че вълшебството само те намира, когато много много имаш нужда от него или стискаш очи и го търсиш упорито :о)… В дни, в които не се усмихвам и се чувствам изтерзана, некрасива и обезверена, срещите с еднорози са животоспасяващи. Последвах я в приключенията, на един дъх попих тропота, съмненията и крехката й сила, и смелостта да търсиш себе си, дори, когато си на път да забравиш кой си…Така омагьосана останах преди време от Приказка без край и Момо.. И въпреки че цялата е прекрасна, сърцето ми докосна следното:
„Невинаги сме зърнатото от очите, и никога почти – видяното в мечтите. Ала съм чел или пък чувал във балади, че еднорозите във времената млади, познавали умело разликата между двете – лъжата как блести, как истината свети; усмивката на устните и мъката в сърцето.“…
и: „Часовникът никога няма да удари точния час. По-важно е да разбереш, че няма значение дали часовникът след малко ще удари десет или седем или петнайсет часа. Ти можеш да удариш свой собствен час и да започнеш броенето откъдето поискаш. Когато разбереш това, всеки един час ще бъде точният за теб.“
5 Comments
Калин
Много… много ми е драга тая среща. Също като двата откъса, с които сте се намерили, в точния час. Ще благодаря на Ив, мм…
(Многоточията са, понеже вече успях да се заблея, така де, унеса 🙂 в тебенарисуваното… А черно-белите графики изкушават ли те? Понеже скоро ще обявяваме Копнеж за още илюстрации за еднорогата ни… но нека си насмогна с другото, ще пиша подробно в дома й.)
Ам… *отнес* – да ти е вдъхновено все!
Кал:)н
acrista
на мен ми е още по-драго :о)
винаги се радвам от сърце на такива осъществени къде с магия, къде с чисто упорство проекти като тази прекрасна книга! напомня ми за нашият проект „Да си жена“, и знам отлично какво е..
на въпроса за черно-бялото, ще отговоря така: обичам цветовете и тяхното буйство или нежно преливане, от друга страна, всяка контрастна картина се превръща точно за секунда в черно-бяло изображение, така че ще се радвам Копнежът да стигне до мен :о)
скоро още еднороги книжки ще са ми нужни, така че ще пиша на мейла ;о)
Калин
Аз искам бройка от „Да си жена“, ако са останали. И с познавателна цел, не само естетска. :DDD
А за другото – пощата ми, моята гара разпределителна, не познава неразположение, почивен час няма…
К:)
meeq
На мен мие много драго.Много искам да видя еднорог.Вярвам в митичното същество.Много , много искам да збъдне моето желание
тк
Nina
Не мога да повярвам,влизат тук този път на посоки и чета за изживяването ти от Приказки без край и Момо….
Точно преди броени дни писах в един форум за въодушевлението си когато открих забравеното от заглавие и автор на тази прекрасна приказка.Преди осем години,когато бях бременна някой ми даде тази книга(Приказки без край) и аз буквално живях във нея,дори и на сън.Прекрасно е да можеш да се слееш с дадена творба,а аз добре познавам това чувство.Не знам дали имаше нещо общо с майчинството и всички фини настройки и бурни промени които се случват ,когато една жена е бременна,но сега след толкова време искам да я прочета отново на децата си(макар ,че веднъж вече са я изживели с мен пренатално).
А Момо….какво да кажа за нея.Спомен от детството ми,който не знам защо свързвам с тъга и някаква близост…
Смятам ,че в живота няма случайни неща и факта ,че в този момент попаднах точно тук ме кара ад си мисля,че Вселената ми прави подарък.
Убедена съм че и Последния еднорог ще ми хареса.По някакъв начин поглеждам на света през твоите очи и това е прекрасно.Това доказва ,колко близки сме хората ,въпреки че не се познаваме,въпреки многото граници и различия от които сме обременени.
Благодаря ти за това островче!