Пътят от гарата в Сан Лоренсо до El Escorial включва разходка в прекрасен парк с огромни дървета: Parque y Jardines de la Casita del Principe.
Иска ми се снимките да можеха по-реално да представят обемите 🙂 Гледайте и видеото за El Escorial, което идва скоро на канала ни за пътуванията в Youtube: Wanderlust Cookies – каня ви да се абонирате, за да не пропускате новите ни пътешествия.
От този вътрешен двор започваме разходката из комплекса. На огромната му площ се помещават базилика, манастир, библиотека, кралския пантеон, забележителна колекция картини.
Кралският вътрешен двор: официалният вход, водещ право към базиликата.
Обемите са невероятни, и е обяснимо защо изграждането на това място е погълнало чутовни средства.
Комплексът е бил поверен на архитекта Juan Bautista de Toledo, ангажирани са били над 3 хиляди работници, а камъкът е добиван в околностите на планина Гуадарама и Авила.
Бисквитки – пътешественици в Ел Ескориал 😉 Тук е прекрасно място за любители на грандиозната архитектура, историята и изкуството.
Базиликата е истински шедьовър на испанската ренесансова архитектура и е сърцето на Ел Ескориал. Посреща ни с дълбокия и омагьосващ звук на орган и с комбинацията от изчистеност и привличащ като магнит олтар.
Посядаме и слушаме. Тук всичко е направено така, че да излъчва величие, но без излишна показност.
30 метровият олтар е съставен от 4 етажа. Скулптурите и фреските са дело на трима италиански майстори.
Част от тавана на базиликата – колко добре помислено разположение на сюжета спрямо естествената светлина.
Впечатляващата зала на библиотеката. Филип II премества книгите от манастира в това специално място, което съдържа не само безценни образци от онова време, но и множество кралски портрети.
54 метровият таван е забележителен, изпълнен е от Пелегрино Тибалди, вдъхновен от Микеланджело и Сикстинската капела.
Изображенията са символи на човешкото знание. В средата са изобразени седемте изкуства, изучавани в университетите по онова време: граматика, реторика и логика; аритметика, музика, геометрия и астрология.
Какъв пир за очите… Човек може да прекара часове в удивление от създаденото (докато го заболи вратът ;))
Стълбището между долната и горната част на манастира. Отново привлекателната за мен комбинация на изключително изчистени архитектурни елементи и богато изрисуван таван.
Фреските на Лука Джордано пленяват с мащабност и детайл и са истинска възхвала на испанските монарси.
Една от залите на картинната галерия – колекцията е наистина кралска.
Голямо платно на El Greco, рисувано 1580 – 1582 г. Гръцкият художник, творил много години в Толедо, е имал изключително модерен подход за онези времена.
„Последната вечеря“ на Тициан – поръчана от самия Филип II.
Гробницата на Ел Ескориал също е внушителна.
В пантеона на принцовете са гробниците на принцовете, принцесите и кралиците, които не са родили испански крал.
Саркофагът на Дон Хуан Австрийски, изграден от бял мрамор. Интересно е да се отбележи, че единственото място в целия комплекс, където е забранено да се снима, е Кралският пантеон. В него са положени телата на крале и кралици и е едно наистина впечатляващо с тишината, симетрията, пищността и достолепието си място.
Залата на битките
Създадена на напомня за военната мощ на кралството.
Всички посланници и посетители са минавали оттук, преди аудиенцията при краля 🙂
При Бурбоните 🙂 Десетки стаи за посрещане на гости с огромни гоблени – тапети за декорация.
Картини от дърво
Разходката завършва в градините на Ел Ескориал.
Приятно място за отдих след няколкото часа вътре в комплекса.
