Фрагменти от Испания - част I: Мадрид

Пътешествието до Испания стои от много години на първо място в списъка с желания, измествано по най-различни причини от по-близки дестинации. Когато настъпи точният момент да се случи нещо обаче, то се реализира по най-прекрасния възможен начин. Този път едно спонтанно “Искаме и ние!” докато наши приятели запазват билети до Мадрид, сбъдва отдавнашната ми мечта и в началото на март започваме подготовката за пътешествието.
Трябва да призная, че за никое пътуване досега не съм се готвила предварително толкова сериозно: срещам се с хора, които вече са били там, свалям си приложение за испански език и с огромен ентусиазъм се гмурвам в красотата му (което се оказва и доста полезно) и преглеждам огромно количество видео материали за градовете, които ще посетим. Тъй като планът за седмицата всъщност се оказва доста амбициозен, предварителното разпределение по дни е задължително, за да успеем да запазим места за спане, билети за музеи и кола под наем. Доста след като сме запазили билетите за полета, осъзнаваме, че пребиваването ни съвпада с Великден (Santa Semana), празнуван от испанците изключително пищно и тържествено и това прави преживяването още по-колоритно и незабравимо.
И така: набелязаният маршрут изглежда така: Мадрид – Толедо – Кордоба – Севиля – Ронда – Нерха – Гранада – Мадрид.

9 април – Мадрид

Още със слизането от самолета и вдишването на мадридския вечерен въздух съм абсолютно очарована. В десет часа вечерта градът пулсира. Апартаментът, който сме наели, е в самия център и веднага се усеща кипящата от живот атмосфера. Първо обхождаме няколко централни улички и стигаме до Пуерта дел Сол (Puerta del Sol), където е символът на града – скулптурата на мечето под ягодово дърво (El Oso y el Madrono). Тълпата е шарена, многобройна и готова за забавления. Правят впечатление чернокожи мъже, които държат завързани с въженца платнища, отрупани с “маркови” кожени изделия, които могат да превърнат за секунди в бухчи и да изчезнат сред тарапаната при неочаквана поява на полиция.
Добре изгладнели от полета и първите впечатления, избираме сред многобройните заведения и си поръчваме задължителната сангрия и тапас. Вечерята тук по традиция започва след 8 и приключва към полунощ. Сградите наоколо са с впечатляващи фасади, малки балкончета от ковано желязо и капаци на прозорците. Липсата на достатъчно високи дървета ги кара да изглеждат като достолепни декори на теменуженото вечерно небе. Харесва ми.

10 април – Мадрид

Това, че испанците са нощни птици, съвсем не пречи животът сутрин да започва сравнително рано. Към 8:30 централните улици вече са пълни с хора от най-различни националности, тълпи туристи и местни, които влизат за закуска в кафенетата и панадериите (пекарни). След обилна закуска се отправяме по Кайе Майор (Calle Major) към Пласа Майор (Plaza Mayor). Яркото мадридско слънце щедро огрява популярния булевард, по който стройна редица нацъфтели в розово дървета създават приказна атмосфера. Цяла върволица магазини с елегантни стоки ни съпровожда до един от входовете на величествения централен площад, който е сърцето на историческия Мадрид. От книжката на NG, която надлежно носим в раницата през цялото време, научаваме, че площадът е построен в началото на XVII век при управлението на Филип III, чиято конна статуя се извисява в центъра на Пласа Майор. Някога тук са се провеждали пазари, борби с бикове и публични изгаряния на клади, но днес е обляно от слънце място с многобройни кафенета сред спокойна и приятна атмосфера.

Следващата забележителност, която искаме да видим, е Кралският дворец (Palacio Real). Придвижваме се изцяло пеша, въпреки високите температури. За кратко отдъхваме при Catedral de la Almudena. Възползвам се от всеки възможен момент, за да нахвърля кратки бележки в тефтера. Според NG дворецът, който днес се използва само за церемониални цели, се издига на мястото на мавританска крепост от IX век, а обзавеждането е почти изцяло оригиналното от XVIII век в стил барок и рококо. Естествено, красивата сграда е обсадена от всички страни от многобройни туристи (въпреки че все още сме почти извън сезона). Точно до двореца се намира Plaza de Oriente, изключително приятен малък парк, в който са подредени 44 статуи на испански монарси, първоначално замислени за покрива на двореца. В близост се намира красивата сграда на кралския театър (Teatro Real). Излишно е да казвам, че в който и да е от парковете тук, бих могла да остана с дни и да попивам с всички сетива…

За Мадрид: градът е столица на Испания едва от 1561 г, когато кралският двор бива преместен от Толедо от Филип II. Това е най-високо разположената европейска столица с надморска височина 646 м, като най-приятен е климатът пролетта и есента. Наричан е “градът, който никога не спи”.

За следобеда сме предвидили парка Buen Retiro и музея Прадо. Отправяме се към тази част на града през китните централни улички. Прави ми впечатление, че повечето от тях изглеждат като изцяло пешеходна зона (заради заравненото ниво на платното и тротоарите и каменната настилка), но по тях минават автомобили. Факт е обаче, че никъде не могат да се видят паркирани коли, ползват се само подземни паркинги или такива, “прибрани” в “невидими” паркинги до сградите и така е във всички градове, които посещаваме. Изключително практично и естетично решение.

Паркът Буен Ретиро (Buen Retiro) е едно огромно и прекрасно пространство за отдих. Още от входа му ни посрещат красиво оформени кипариси с необичайна, почти извънземна форма. Сядаме за кратко да се насладим на гледката към езерото Естанке (Estanque) и да поемем дъх преди да се отправим към Паласио де Кристал (Palacio de Cristal) – сграда, изцяло сътворена от стъкло, в която се организират концерти и изложби. После заслужено отдъхваме сред зеленина и птича песен и правим снимки на изумително нацъфтелите розови дървета, чиито нетърпеливи цветове са избили дори от стволовете.

Макар че вече съм изключително уморена, нямам търпение да видя “Прадо” (Museo Nacional del Prado) – най-прочутия сред многобройните музеи на Мадрид. Входът е свободен от 18 до 20ч, затова пред него заварваме дълга дълга опашка, която стоически изтърпява жаркото следобедно слънце, но слава богу бързо се стопява. Самата сграда на музея е красива, както и всичко наоколо – зелени площи, фасади, улички. Наясно съм, че е абсолютно немислимо за два часа да се смели ослепителната колекция от живопис и скулптури, съхранявани в Прадо, затова се концентрираме над испанските майстори и предимно Франсиско де Гоя (придворен художник при крал Карлос II). С пресен спомен за книгата за живота му, която четох наскоро, платната му ме очароват и респектират по особен и неочакван начин. Тези картини човек трябва задължително да гледа, отчитайки времената, в които са създавани. Иначе извадени от контекста и с преситените визуално сетива на съвременния човек, просто могат да бъдат подминати. Всъщност в много отношения Гоя е бил новатор за времето си, особено по отношение на композицията в някои от картините си. Две от платната са огромни като размери, зашеметена съм от обема, но и от ясно отличимите преден и заден план, фокусна точка, светлина (The Third of May painting). Опитвам се да си представя как ги е рисувал в реална обстановка, катерейки се по стълба, как често е слизал, за да види резултата от няколко мазки… После как са били рамкирани, транспортирани, съхранявани с този обем… Струва ми се, че в този музей са най-големите платна, които някога съм виждала.
След като разглеждаме няколко зали, съм абсолютно преизпълнена и от толкова емоции чак ме заболява стомаха. Сядаме някъде пред величествените платна на Рубенс и установявам, че просто не мога повече. Урок: за тези неща трябва време. За съзерцание, за осмисляне, за попиване. Всичко друго е чиста проба умора и отмятане на поредната точка от списъка със забележителности.