Филмова експлозия от Васко Василев
Малко хора знаят, че филмовата музика е огромна моя слабост. Години наред внимателно я издирвам, подреждам и кътам като истинско съкровище. Но най-вече й се наслаждавам. На нея рисувам. На нея дълбоко се вълнувам, плача и разказвам с щрихи истории на картона. Тя създава за мен по един неописуем начин особената атмосфера, в която, откъсната от света, вграждам емоциите си във всичко, докоснато от пръстите ми. Накратко за мен филмовата музика е част от магията.
Затова и филмовото великолепие, което Васко Василев ни поднесе в събота вечер, още с първото изпълнение грабна душата ми, понесе я високо, разби я на малки късчета, изпълни я с космически възторг и я върна плътна, наситена и щастлива. В неистинските ни времена, в които няма нищо еднозначно и сигурно, вълшебството, дарено от Васко и екип на сцената, бе в буквален смисъл храна за жадната ми за красота и смисъл същност. Предполагам, че при тоновете композирана музика за филми изборът за Cinema Concertos наистина е бил труден. Част от музикалната експлозия на вечерта бяха темите от „Гладиаторът,“ „Карибски пирати“, „Професионалистът,“ класиката на Енио Мориконе, емблематичната музика от „Love Story“, „Отнесени от вихъра“, „Мама миа“, а интерпретацията на „This is the End“ от последния Бонд окончателно ме остави без дъх.
…Трябваше да видите блесналия ми поглед и червените ми длани след нестихващите аплодисменти и бисове в преливащата зала 1 на НДК. Всъщност който беше там, знае за какво зареждане говоря. Безспорно най-силният концерт на Васко досега, на който аз съм била.
Снимковият материал е от страницата на Васко Василев във Facebook.