Шърли Маклейн

Сигурно има хора, които никога не са чували за Шърли Маклейн. Което е малко странно предвид шеметната й кариера в шоу бизнеса (Бродуей, партниране с Боб Фос, Франк Синатра и Дийн Мартин, Джак Никълсън, Джак Лемън и дълго т.н.), предвид наградите и десетилетията в най-ярките светлини на прожекторите. Моите първи спомени за нея са от детските ми години с музикалните филми „Сладката Чарити“ и „Сладката Ирма“, а откакто започнах да чета книгите й, я възприемам много повече като писател и изследовател на духовни въпроси, отколкото като актриса и танцьор.
Последните няколко седмици, покрай подготовката за изложбата, имах потребността да изляза леко от „канадския филм“ (макар че всъщност Шърли е наполовина канадка по майчина линия ;о) и си направих един Шърли-Маклейн-маратон: препрочитане на няколко от книгите й и гледане на нейни филми, които съм пропуснала. Ето някои истински попадения:

– Postcards from the Edge – партнира си с Мерил Стрийп, което само по себе си е уникална гледка и не е за изпускане 🙂

– Terms of Endearment и продължението The Evening Star – това е коронна роля за Шърли, която тотално се е сляла с колоритната и своенравна Аврора Грийнуей

– Carolina – в ролята на екстравагантната баба на Джулия Стайлс, известна с култовия лаф „Granny has to pee now“ 🙂

– Madam Sousatzka – и като най-сприхавата учителка по пиано на бъдещи виртуози

– Coco Chanel – не мога да не препоръчам тази TV версия за Коко Шанел, защото на Шърли безумно й отива висящия фас и самоуверения, безапелационен тон на модна легенда

За мое огромно съжаление, част от книгите, издадени у нас, вече се намират само по масите за книги втора ръка. Ето моите фаворити, които силно препоръчвам, стига да ги намерите:

– Танц в светлината

– За да достигнеш плода

– Камино

– Паметта на душата

„Времето за мен винаги е било нещо, което трябва да се използва за творчество. Рядко ми се е случвало да не използвам времето си. Не умеех просто да го оставя да бъде – без да правя нищо – да го оставя да минава през мен, а не да се опитвам да го запълвам, докато минавам през него. За мен времето беше дефицитна стока, рядка и ограничена житейска ценност и аз не можех да си позволя да пропилея и частица от него.“

„Възрастта не значи нищо, ако човек не измерва времето.“

„Сигурно е вярно, че винаги, когато обикнем, по малко умираме.“

Шърли Маклейн, „Танцувай до последен дъх“