Споделено за изкуството – част I

Даниел Срока за купуването на изкуство:

„Едно от предизвикателствата за хората на изкуството е да убедят останалите да купуват техните произведения. Има тонове арт фенове по света, но затова пък арт купувачите не са чак толкова много, колкото изглежда. През моето студио минават немалко хора, възхищават се на фотографията ми и дори се влюбват в някоя определена, после се обръщат и си тръгват след ръкостискане и благодаря ви. Tова може да бъде толкова фрустриращо! Мисля, че нещата стоят така, защото повечето от нас не възприемат изкуството като нещо, което е за купуване. Слагам и себе си в тази група – толкова пъти съм бил на изложби и съм си тръгвал само с някоя картичка. При това аз съм човек на изкуството – ако някой трябва да купува изкуство – това съм аз!

Защо се случва това? Защо толкова арт почитатели никога не стигат до покупка? Наскоро Washington Post проведе един експеримент, който донякъде намери отговори на тези въпроси. Помолили известен цигулар от световна класа да вземе своя Страдивариус и да посвири във вашингтонското метро. Резултатът? Нулев – хората просто не му обърнали никакво внимание. Но Seth Godin не бил изненадан:
Ако твоята нагласа е, че музиката, изпълнявана в метрото не заслужава вниманието ти, няма шанс да забележиш, че е по-добра от обикновено. Не се вързва с твоето възприятие за нещата, така че просто я изгнорираш.

Мисля, че същото важи за визуалното изкуство. Дори да попаднем на картина, в която моментално се влюбваме, на цена, която можем да си позволим, на повечето от нас дори няма да им хрумне да си я купят. Сигурно това се дължи на факта, че повечето хора смятат купуването на изкуство за нещо, което правят едни други хора. Струва ни се съвсем естествено да влезем в някоя книжарница и да си купим книга или билет за концерт, защото тези събития са част от живота ни – нещо, което нормалните хора правят всеки ден. Но с изкуството кой знае защо не е така. Купуването на изкуство е възприемано като нещо, което е привилегия само на заможните или елита. Всъщност не, че хората се чувстват така, сякаш не могат или не трябва да купуват изкуство – то просто стои извън техния ежедневен стереотип и изобщо не им идва отвътре да пожелаят да го имат. Предизвикателството пред всеки артист е как да се справи с тази ситуация, как да достигне до любителите на изкуството и да ги провокира да купят изкуство.
Не съм убеден, че цената да дадено произведение е определяща за наложения „елитарен” привкус, с който повечето хора свързват купуването на изкуство. Това със сигурност е вярно за някои пазари на изкуство (теб имам предвид Ню Йорк арт сцена!). Но много хора, които принципно са склонни да харчат доста средства за почивки, храна, дрехи и т.н., също не биха купили изкуство, дори ако цената не е висока. И не мисля, че цената е определяща, по-скоро самата идея за купуването на изкуство.“

Източник: https://www.danielsroka.com/blog/on-buying-art/