Септемврийски филмов микс
Elvis – какво великолепие! Мислех си, че в Бохемска рапсодия Рами Малек прави изкъртваща роля като Фреди Меркюри, но превъплъщението на Остин Бътлър издига нещата до съвсем ново ниво.
Всъщност цялата продукция на Баз Лурман очаквано е достоен трибют към огромния талант на необикновеното южняшко момче, пленено от омаята на чернокожите ритми и превърнало се в безсмъртна икона.
Признавам, че не подозирах нищо за бизнес страната на кариерата му. Интересен подход е разказвачът на тази “приказка” да е своеобразният “злодей” в самата нея (брилянтен както винаги Том Ханкс), защото нищо в живота не е черно-бяло, всичко е въпрос на избор и къде те отвежда той…
Филмът е някак разделен на две: първоначалния вихрен възход, грандиозност и екстатично наелектризиране постепенно са погълнати трагично от човешката алчност и неадекватност и очаквано водят до нелепо похабяване, деградиране и жалък край.
И още нещо: ако Елвис е изпитвал съмнения дали ще остави нещо съществено след себе си, горко на всички нас, простосмъртни творци :)))
The Essex Serpent – така ми липсва достоверна и смислена илюстрация на любовна история в днешното кино…
И странното е, че този мрачен, почти зловещ пейзаж, пропит с невежество, суеверие и мизерия, и очакване за нещо зло, е фон за покълването на (невъзможна) любов и страст… Неговата игра… нейната игра… ох, истинска наслада от актьорския талант с дълбочина и драматизъм…
Мини сериите са адаптация по романа на Сара Пери.
Good Luck to you, Leo Grande – Ема Томпсън, тази фурия, тази природна стихия (гледали ли сте нейни интервюта?) винаги е предизвиквала огромен респект у мен, но с този интимен, свеж, и с такова ниво на уязвимост филм, ме спечели завинаги. Тя е една смела жена.
Where the Crawdads Sing – за прекрасната книга “Където пеят раците” писах миналото лято, когато имах удоволствието да се насладя на тази красива история. Много се зарадвах, че именно Рийс Уидърспуун се е заела с екранизацията, защото прави качествени проекти и наистина, филмът (макар ча мен да не е по-добър от романа) е много добра илюстрация, с прекрасни кадри и музика. Романтика като от доброто старо време.
Mrs Harris Goes to Paris – ох, каква стопляща сърцето история! Също за романтичната аудитория, която търси оптимизъм и добро настроение. Лесли Манвил е истинско съкровище и ме остави усмихната и заредена. По романа на Paul Gallico.
The Sandman – и нещо по-мрачевито, но красиво и завладяващо сетивата, в което е намесен Нийл Геймън 🙂 Все още съм в началото на сериите, така че засега оставям тук само трейлъра:
