Професия „Изящница“

Миналото лято наш семеен приятел със златни ръце, преподавател по дърворезбарство, който от години вае чудни филигранни приказки от дърво, ни заведе на гости в къщата – ателие на негов колега художник. Докато си говорехме, седнали блажено всред зеленината на двора, стана дума кой с какво се занимава. За моя изненада Митко ме представи на колегата си, като каза просто: Александрина е изящник. Това определение ме закова на място и неочаквано ме усмихна. Да, слоганът ми е Подарете си изящност и е ясно, че се занимавам с „изящно изкуство“… но самата дума „изящник“, колкото и да е странна, като че ми пасна точно като ръкавица и се почувствах безкрайно комфортно в нея… Всъщност колко изумително е, че понякога една единствена дума, но точната, изречена от човек, когото дълбоко уважаваш, синтезира цялата ти същност, малките и големи ти стремежи, емоцията, която вплиташ в докосването до картона и платното, а след това – в душите и сърцата на хората, с две думи – обобщава отношението ти към света…

През март стават 11 години, откакто създадох марката Acrista. тази година празнувам не с изложба или събитие. Празнувам с повече усилена работа в ателието, с повече поръчки за картини и повече съприкосновение с интересни клиенти, празнувам с вихрената еуфория от овладяването на втория ми материал – маслените бои. Празнувам с дълбоко чувство на благодарност, но най-вече с усещането за приближаване към размаха, към който се стремя и който ме води към желаното осъществяване, развитие и удовлетворение. Защото моята професия е да бъда изящница. Което си е чиста проба магия :о).

Снимки: Мариета Спасова