За живописването
“В известен смисъл съм доволен, че не съм учил живопис. Тогава може би щях да се науча да отминавам такива ефекти, а сега си казвам: не, точно това ми трябва, ако не може, няма що, значи не може, но все пак ще се опитам, макар и да не зная как да го направя. Как го живописвам, сам не зная, сядам с бялата дъска пред някое кътче, което ме грабва, наблюдавам това, което е пред очите ми, казвам си, от тази бяла дъска трябва да излезе нещо – после се връщам недоволен вкъщи – захвърлям дъската настрани и като си поотпочина малко, пак я измъквам и я съцерзавам с някакъв страх – и пак съм недоволен, защото чудната природа е още твърде жива в паметта ми, за да бъда доволен, – но все пак виждам в работата си някакво отражение от това, което ме е завладяло, виждам, че природата ми е проговорила, казала ми е нещо и аз съм го стенографирал.”
Винсент Ван Гог
„Из писмата на художника до брат му Тео“
2 Comments
венци
На ухо да кажа, че Винсент е рисувал наистина онова, което действително вижда. Интересен взор…
acrista
доста интересни подробности стават ясни от Писмата му до Тео.. трудно се четат, но си заслужава. най-изумителното е, как той изобщо не тръгва с идеята за величие, просто се доверява на вътрешния порив да рисува, въпреки мизерията и пречките…
ето още един откъс от книгата, който ми хареса:
“Ето защо съм спокоен и уверен в себе си, и това именно се отразява на работата ми, тя ме поглъща все повече и повече, тъкмо, защото чувствам, че ще успея. Не си въобразявам, че ще стана нещо необикновено, а именно нещо “обикновено”, и под “обикновено” разбирам, че работата ми ще бъде здрава и raisonable, че ще има право на съществуване и ще принася някаква полза. Мисля, че нищо не ни изправя тъй решително лице в лице с действителността както истинската любов. С какво да сравня това странно чувство, това чудно откритие, което се нарича “да обичаш”? Защото наистина, за човек, който обича сериозно, то е такова откритие, каквото е откриването на нова земя.”