Пастелно

Знам, че отдавна трябваше да попиша за пастела като материал – може би още, когато уеб сайта ми започна съществуването си преди 6 години. Сегашната публикация е провокирана от твърденията на доста галерии у нас, а и в Европа (в Щатите пазарът е съвсем различен), че пастелът като средство за рисуване не е особено популярен и съответно е рядко търсен от клиентите. моят опит от последните години пък показва точно обратното. Парадоксалното е, че продавам картини със сух пастел, като в много от случаите клиентите дори не питат какъв материал е това. Тях ги интересува по-скоро от емоцията и цветовете, отколкото средството, с което са постигнати. Според мен по-слабата популярност на пастела идва от нежеланието на хората на изкуството да „образоват“ поне малко клиентите, от погрешната оценка на пастела като „по-нетрайно“ средство, използвано предимно за скици и съответно несправедливо класифицирано като по-евтино от традиционно известното на всички масло.

Ето малко факти за пастелите, ей така за обща култура:

История >>
Шведската художничка Шарлот Херцфелд разказва на сайта си, че производството на пастелните стикове датира още от 16ти век, а добива изключителна популярност през 18ти век. Венецианската художничка Rosalba Carriera (1674-1757) прави портрети с пастел и става известна и почитана в двора на Луи XV. Френският двор буквално се влюбва в кадифената повърхност на пастелните картини и става модно да си поръчаш портрет с пастели. Говори се, че през 1780 година само в Париж се подвизават не по-малко от 2 500 пастелисти. Парижката мода бързо се разпространява и в останалите европейски държави.
Според wikipedia наименованието „pastel“ произлиза от италианската дума „pastello“, която означава „малко руло тесто“. Френската дума пастел пък се появява за първи път през 1675 година.

Състав и видове пастели >>
Пастелите биват сухи (soft pastels) и маслени (oil pastels), състоят се от чист пигмент, който се размесва с вода, докато се получи консистенция, подобна на тесто. Най-често тя се оформя на цилиндрични пръчици (sticks), които се оставят да изсъхнат. Понякога като средство за по-здраво свързване на пигмента се използват гума Arabic или гума tragacanth. Маслените пастели представляват пигмент, смесен с восък или несъхнещо масло.

Издържливост >>
Тъй като в пастелните пигменти няма материал, който да остарява и да се окислява, картините с пастел остават свежи като цвят и в състоянието, в което са напуснали статива, независимо от годините. От предишни векове до нас са достигнали пастелни картини и рисунки, които днес изглеждат така, сякаш са нарисувани вчера и ще продължат да изглеждат по същия начин и след значителен период от време, стига да са зад стъкло и на непряка слънчева светлина.

Марки >>
Schminke, Sennelier, Rembrandt, Unison, Daler – Rowney, Winsor and Newton

Художници >>
Историята помни много художници, творили с пастели – сред по-популярните от тях са Chardin, Redon, Vuillard, Cassatt, Monet. Безспорно най-известният пастелист досега е Edgar Degas (1834-1917), който е и колекционирал картини на de la Tour и други художници. Сред чуждестранните съвременни пастелисти с пастел работят Harley Brown, Richard McKinley, Ramon Kelly, Maggie Price, Astrid Volquardsen, Deborah Christensen Secor, Alicia Sotherland.