„Сирано дьо Бержерак“
Ако още не сте го направили, непременно си подарете 110 минути удоволствие със „Сирано дьо Бержерак“ на Теди Москов. Спектакълът се изграе на голяма сцена в Народния театър и определено е емоция, която заслужава да изживеете. За да го поставя за трети път, режисьорът явно открива всеки път различни препратки в нашето съвремие и ги преплита в сюжета така изкусно, както само той го може, предизвиквайки публиката и да се смее, и да плаче, и да преживява трепетите на невъзможната любов заедно с героите..
Хареса ми сценографията (минималистично черно бяло, като драсканици от поема, единствен акцент в ярко синьо) и музиката, която в меланхоличните моменти докосва право в сърцето, хареса ми безспорно талантливия актьорски състав, хареса ми и ударението върху образа на Селяка (Владимир Карамазов), с което Теди Москов уличава съвременния „феномен“, заливащ ни отвсякъде (интервю в сутрешен блок). Но най-много ми хареса Деян Донков в ролята на Сирано, който от първата реплика до последната сцена раздаваше с такъв размах и безрезервно енергията си, че сливането с образа бе магическо. Малко бяха двата биса след края на представлението. Дано просто се случват по-често.
