Отнемащо дъха

Има един израз в английския език – breathtaking – която точно описва как се почувствах пред на фотографията на Ян Артюс Бертран. Въпреки че преди да я видя наживо, се гмурнах в един от сайтовете му с надеждата да разгледам поне част от фотосите, включени в „Земята отвисоко“, нямаше ефекта, който предизвикаха на другия ден на Моста на влюбените :о) Снимките са грандиозни, пред някои просто онемяваш и от една страна се чудиш какво точно е това, което виждаш, а от друга – как може хората да сме толкова глупави, та да съсипваме всичкото това великолепие! Признавам, че е непосилно да определя фаворити сред толкова красота, но бях силно впечатлена от „картината“ на тази исландска река, която никога, ама никога не бих познала какво е всъщност; останах поразена от едно изумително кенийско дърво, което ми напомни на The Fountain, и ято кърваво червени ибиси..

Приятно се изненадах от перфектната организация на изложбата – и като избор на място, и като осветление, и като обяснителни текстове към фотографиите. Мога само да се радвам, че се присъединих към онези над 100 мил. души по цял свят, които са станали свидетели на тази изумителна красота.