Някои неща, магическите неща…

Уилям Уортън, „Художникът”

…Обичам дните, когато започвам да работя рано, с усещането за свежест и лекота, сякаш мога да свърша всичко и то – успешно. Може би е така, защото снощи скицирах нова картина. Винаги ми действа вливащо енергийно, все едно, че съм включила батерийките в зарядното. Всеки възприема рисуването с различна нагласа, за мен изключително важно е търпението.. Напоследък имам продължителни периоди в които не мога (не искам) да рисувам, дори не си подреждам стикчетата/ подострям моливите, което е доста символично действие всъщност. Когато съм спокойна и подходя с търпение, нещата излизат от пръстите такива, каквито ги виждам в съзнанието си… Когато бързам излишно или искам да се получи на всяка цена – изхвърлям. Трудно описуемо е точно това изпадане от реалността и навлизането в безтегловността, както аз го наричам – това са единици време (не знам дали са минути или часове), в които не мисля за нищо друго, освен за цвят, линия и форма, и за емоцията, която създава. Обикновено на фона на силна като въздействие музика.

„Мостовете на Медисън”

…Не мисля, че някой може да сподели целия процес на създаване. Не е и нужно. Важно за мен е да знам точно какво искам да изразя. Няма по-бездушно нещо от картина без идея. Или с хаотична и неосъзната такава. Понякога мога с часове да гледам картините на други автори и това да роди идеи, пречупени през мен като през призма. Това също е процес на изпадване от реалността или по-точно на навлизане в друга. В един момент се превръщам само в цветни петна, и фантазия. Когато гледах „Mirrormask“, най-много ме впечатли визията, която беше точно като сън! Това е нещо, което се предава толкова трудно, че е истинска наслада да видиш крайния резултат. А най-хубавото е, че всеки има различни сънища и затова всеки може да създава уникални неща.

„Художникът”, Уилям Уортън

to be continued…