На балет: „Ана Каренина“
Не знам дали красотата ще спаси света, но мен със сигурност ме спасява.
Не можех да си пожелая по-прекрасен подарък за Коледа от балета “Ана Каренина” (постановка на Лео Муич, с участието на балета на Пловдивската опера, Марта Петкова и Никола Хаджитанев).
За мен балетът открай време е свещено тайнство, изпитвам дълбок респект към толкова изискващо, но и така възнаграждаващо изкуство. Винаги донякъде ми е напомняло на айсберг, от който ние, зрителите, виждаме само върха в цялата му прелест, а отдолу, под повърхността, се крият огромно количество труд, и усилия, и стремеж към съвършенство.
Този спектакъл ме остави възхитена – и музиката, и минималистичните декори, и костюмите, и усещането за съвременност на танца, въпреки класическото произведение в основата. На няколко пъти настръхвах от бурната музика и синхрона на балета. Имах единствено нужда да съм по-близо, за да виждам емоцията на лицата и да съпреживявам още по-дълбоко драматичността на историята.
В кулминацията на края неописуема тишина завладя залата и я остави възхитена и със затаен дъх. Рядко се случва да съм свидетел на такава притихналост в зала 1, но явно всички се оставихме да бъдем завладяни от магията на любовната история.
Източник снимка: Софийска опера и балет
