Tanguarda

Толкова страст има в тази музика, толкова жар, че настръхваш при първите акорди и така си оставаш до края… За Tanguarda чух за първи път преди месец, когато приятелка предложи да отидем на концерта им в зала България. Сигурно изобщо нямаше да ги забележа сред дългия списък от културни прояви, но поканата ме заитригува и се оказа огромно удоволствие!

Квартетът е мултинационална формация, сред която и българката Мария Мартинова. Тя, както и „момчетата“ както тя ги представи, са музиканти от невероятна класа, свирят с жар и отдаденост и създават истинска магия на сцената. Впечатлих се от начина, по който Мария буквално „танцуваше“ с пианото, с леки, овладяни и точно премерени движения, от които бликаше страстта й към тангото.

Леко разочарование беше френско – аржентинската двойка танцьори Селин Руис и Дамян Розентал, които танцуваха на някои от пиесите. Прекрасна техника, но липса на драмата, която аз поне си представям, че трябва да струи от лицата на танцуващите танго.

От пиесите, най-много се „разпознах“ в Oblivion на Пиацола и Milonga del Serafin на Нелегати. Не е музика, която можеш да слушаш при всякакви обстоятелства. Изисква нагласа, но потънеш ли в нея… преживяването е неописуемо.