Мон Сен Мишел – мистериозният остров
Докато пребиваваме в Нормандия и в частност в Chateau De L’Isle Marie и въпреки статиите, които упорито твърдят, че на всяка цена да се избягва юли и особено укенда за посещение, в една от съботите се отправяме на организирано от шатото еднодневно пътешествие до Le Mont Saint-Michel.
Мястото се намира на границата между Нормандия и Бретан и примесената с легенди история разказва, че възниква в далечната 708 година след като епископът на Авранш, Сен Юбер получава множество видения на архангел Михаил в съня си.
Първоначално той построява малък параклис за почитане на архангел Михаил, но островът бързо се превръща в място за поклонение и през 966 година на върха на скалата бива построено Бенедектинското абатство. Оттогава насам това е второто по посещаемост поклоническо място след Сантяго де Компостела.
Критично в положителна посока се оказва решението да тръгнем много рано, за да изпреварим тълпите туристи и след като с мъка сме се надигнали към 5 часа, към 9 сутринта вече ходим пеша по моста към острова.
Мостът е построен преди няколко години, за да се улесни достъпа до острова, особено при висок прилив. Преди това единственият начин да бъде достигнат, е през т.нар. mudflats или мокрия пясък, но поради множество смъртни случаи вследствие на главоломно прииждащия прилив, сега е силно препоръчително това да става само с гидове или с внимателно проучване на Приливния календар. Най-високите приливи се случват между 36 и 48 часа след пълнолуние и новолуние.
След като е построено абатството на върха, постепенно бива застроена и долната част на острова. Мястото излъчва магнетична мистериозност и в моята глава го свързвам със замъка Ив, затвора на Граф Монте Кристо. Всъщност за близо сто години то действително е служило за затвор за монаси, които са противоречали на тогавашното управление.
След около 40 минути бавна разходка по моста, снимане тук и там, най-после влизаме през главния вход. Моментално ни превзема почти хари-потъровското очарование на сградите. Уличките са тесни и очевидно не-създадени за тълпи от любопитни туристи. Затова пък магазинчетата са силно туристически, навсякъде е пълно с прословутите морски блузи на райета и други дреболии, неща за хапване и пийване.
Все още няма много хора и докато това е така, затова решаваме директно да се отправим към Абатството, изкачвайки геройски една камара със стръмни стъпала.
Архитектурата на абатството е забележителна. Въпреки че оцелява през 100-годишната война, голяма част е реконструирана, като старите елементи ефектно съжителстват с новите.
Вътрешността е като истински лабиринт, човек спокойно може да се изгуби тук, а архитектурните елементи са впечатляващи.
След като сме си дали достатъчно време за попиване на атмосферата, отново „изплуваме“ на дневна светлина. Уличките вече са изпълнени с туристи, докарани с автобуси, а после с шатъли до входа.
Заради силно туристическите ресторантчета, решаваме да обядваме извън Мон Сен Мишел и се отправяме към паркинга, като вземаме един от безплатните шатъли, движещи се почти непрекъснато. За почитателите на по-екзотичното придвижване, има и „шатъли“ с конски впряг. Не мисля, че те са безплатни обаче 🙂
Мон Сен Мишел определено е едно от най-мистично-очарователните места, които сме посещавали. Определено си струва ранното ставане. Ако решите да си доставите това удоволствие, моят съвет е, добра предварителна подготовка, особено, ако посещението е в студено, ветровито или дъждовно време.
Прилагам тук някои статии за повече детайли, за да е изживяването незабравимо и възможно най-приятно.
9 съвета за посещение на Мон Сен Мишел >>