Малки летни удоволствия

За първи път от няколко лета насам, успявам да се насладя с усмивка на любимия си сезон, без дори веднъж да съм стъпила на морския бряг. Сигурно, защото в мен се разлива от онзи, хубавия покой, който ми нашепва, че всичко е точно там, където трябва да бъде и мога най-после с безгрижно сърце да се слея с песента на щурците…
Един от най-хубавите ми детски спомени е как в горещите летни дни, чета любима книга, изтегната на легло, покрито с прохладно бяло шалте, а до мен се кипри изкушаваща купа с тъмно-червени череши. може би затова и сега, след толкова години, в юлската жега покрай рождения ми ден, книгите изведнъж започват да придобиват особена, почти магическа притегателна сила и аз с удоволствие се отдавам безпаметно на тяхното очарование. Ритуалът на рождения ми ден да си подаря няколко часа сред книги и прелистване на страници този път се случи в безкрайно приятната атмосфера на Greenwich Book Center. Ето с какво си тръгнах, а дългият, предварително надиплен списък, намаля едва наполовина…

„Знакът на всички неща“ – Елизабет Гилбърт

Тази жена ми пълни сърцето всеки път, щом се докосна до редовете й – цветущият й изказ ме докарва до истински екстаз от четенето, какъвто човек изпитва, когато е трайно пристрастен към него. Историята се лее динамично, въпреки забавната описателност и ти се иска буквално да я погълнеш наведнъж, само, за да започнеш отначало. След като прочетох последния ред и затворих книгата, на лицето ми се мъдреше усмивка. Ето малко редове, които ме впечатлиха:

„Изблиците на ревност и злоба никога не са били одобрявани от Бога – продължи Беатрикс – и няма да бъдат одобрени в семейството ти. Ако имаш неприятни или невеликодушни чувства, остави ги да паднат мъртви на земята. Бъди господар на себе си, Алма Уитакър. Разбрано? (…) Съжалявам за теб, Алма Уитакър, че си такава егоистка спрямо другите. (…) Стани по-добра.“

(…) Не очакваше това, което почувства при първото докосване: свиреп, зашеметяващ порив на любов, преминал през нея като ридание.“

„Ако обичаш нещо достатъчно силно, то рано или късно ще ти разкрие тайните си.“

„Има едно ниво на мъката, което е толкова дълбоко, че изобщо спира да прилича на мъка. Болката става тъй силна, че тялото вече не може да я усети. Мъката сама се обгаря, зараства и възпира чувството. Такова вцепенение е вид милост.“

„Тайните са монети, които прогарят дупки в джоба и в крайна сметка винаги изпадат.“

„Колкото по-голяма е кризата, толкова по-бърза е еволюцията.“

„Вярвам, че еволюцията обяснява почти всичко за нас, и съм убеден, че обяснява абсолютно всичко за останалата част от естествения свят. Но не смятам, че смаа по себе си тя може да обясни уникалното човешко съзнание. Разбирате ли, няма еволюционна необходимост от такъв остър ум и дълбока чувствителност. Не ни е потребен ум, с който да играем шах. Не ни е потребен ум, с който да изобретяваме религията или да спорим за произхода си. Не ни е потребен ум, който да ни кара да плачем в операта. Всъщност изобщо не ни е нужна опера, нито наука, нито изкуство. (…) Не са ни потребни привързаността и любовта – не и в степента, в която ги изпитваме. (…) Ще ви кажа защо имаме такъв невероятен ум и душа, мис Уитакър, имаме ги, защото във вселената съществува върховен разум, който търси общение с нас. Този върховен разум копнее да бъде познат. Той ни призовава. Привлича ни към мистерията си и ни дарява със забележителен ума, за да можем да се опитаме да го достигнем. Той иска да го намерим. Най-много от всичко желае да се съедини с нас.“

„Градът на сънуващите книги – Валтер Мьорс

„Копелето на Истанбул“ – Елиф Шафак

„За любовта и други демони“ – Габриел Гарсия Маркес

„Златю Бояджиев- виденията на великия майстор“ – Димитър Пампулов

„Изворът“ – Айн Ранд

P.S. Отделно все така пресушавам епичната поредица „Колелото на времето“ – в момента Книга 4 от 14
Чакат ме също биографията на Елизабет и Гена Димитрова, Кастанеда, както и Роксолана на Павло Загребелни… Сериозна програма за малки летни удоволствия…