Майски филмов микс
Gloria Bell – Джулия Мур е великолепна в ролята на Глория – жена в зряла възраст, която се опитва да черпи с пълни шепи от живота, докато търси любовта… За „багажа“, който всеки от нас натрупва с възрастта, за границите и за липсата им и за това как зрялата възраст не значи непременно зряло поведение… И най-вече за това какви избори правиш, от любов към себе си.
Бях се приготвила да гледам чилийската версия на филма от 2014, но режисьорът е решил да създаде американска версия. Браво на него.
The Professor and the Madman – много интересна история за съставителя на Oxford English Dictionary проф. Джеймс Мъри. Грандиозният и непосилен труд по речника го среща с героя на Шон Пен, който за пореден път прави нечовешка роля… тежък за гледане, но с брилянтна игра, противоречиви отношения и един ключов въпрос: If love… what then?…
The Kid who would be King – след като изгледахме този забавен и с тънко вплетени сериозни идеи филм, го препоръчах на племенничките ни и установих, че май към него трябва да върви някоя адекватна книга за деца кой е крал Артур, кой е Мерлин и коя – Моргана..
Welcome to Marwen – базиран на истинската история на фотографа Марк Хогенкамп, който става жертва на жесток побой и като част от терапията си създава необичаен въображаем свят. Поредна впечатляваща роля на Стив Карел.
Columbus – доста време издирвах този филм и накрая го изгледах без субтитри. бавен, протяжен, сниман с истинска любов към минимализма и архитектурата и допирните им точки. Ако човек спре да бърза поне за малко, може и да се наслади на този тип съзерцателност (каквато мисля изгубихме в ерата на високоскоростния нет)
Love, Death + Robots – мрачни, зловещи и на места еротични мини серии – анимация за възрастни. Толкова са смахнати, все едно си надникнал в нечии футуристични кошмари. Как ги измислят тези разкази, нямам идея 🙂
Mrs. Wilson – това е истинската история (в три епизода) на бабата на актрисата Рут Уилсън, която след смъртта на съпруга си разбира, че съвсем не е единствената му съпруга. Минорен, но с прекрасна игра.
Star Trek: Discovery s.02 – хич не се и замислям за стотиците глупости, които сигурно намират като слаби места физици, астрофизици и други умни глави – важното е, че е лесно смилаем, динамичен и допълващ предишните Стар трек истории по брилянтен начин.
Game Of Thrones – да започна с това, че стоически издържахме всички спойлъри, интервюта и коментари, докато вървяха епизодите, твърдо решени да гледаме целия сезон на маратон. До 5 епизод включително бях доста учудена какво толкова не са му харесали повечето хора. Да, бруталността определено е смекчена, с уклон към малко повече философски разсъждения и с някои слаби моменти в сценария. до смъртта на Денерис. Трябва да призная, че колкото и неудобна (и твърде претупана) да беше тази смърт, тя беше логична (започнала с амбиция и добри намерения, тя постепенно се превърна в същия този тиранин, от който искаше да освобождава света). Просто за мен, сериалът трябваше да завърши с разтопяването на Железния трон – един толкова символичен край, силен и напълно достатъчен. Останалото можеше да бъде оставено на въображението на зрителите. а колкото до желания от мнозина финал „и те се оженили и управлявали щастливо“ щеше да е истинска сапунка, недостойна за мрачния и брутален тон на сериала. толкова от мен за истерията GOT. А, да, и е типичен пример за това как свръхочакванията пораждат огромно разочарование.
