„Магът“

Още като видях книгата, бях привлечена от хубаво оформеното издание с дебели корици и същевременно леко издразнена от анотацията със „скандалните разкрития“ от живота на Коелю, този евтин трик за продажби. Трябва да призная, текстът от близо 400 страници се поглъща леко, на две-три вечери, посветени на четене. впечатлението, което оставя е.. Хм, противоречиво за мен. От една страна още преди да стигна до края, си спомних една любима мисъл от „Мостовете на Медисън“, че магията трябва да си остане непокътната, да не се разнищва до съставните си части, защото така губи силата си. Точно така се почувствах, преброждайки личната история на едва ли не най-известния писател днес, която включва какво ли не: бурни хипи младини, де що има наркотици, насилствен престой в психо заведение, отвличане от военния режим, безброй партньорки и лутане, мистицизъм, вампиризъм, и накрая – бленуваното намиране на истинското призвание. Четейки всичко това, осъзнах, че книгите му (част от които неслучайно винаги ме намираха в подходящ момент в собствената ми лична история и нямаше как да не ги оценя), наистина се базират на собствената му опитност (това вероятно е най-естественото нещо на света, осъзнавам го, но не знам защо ми остави леко горчив привкус и не ми хареса)… От друга страна той наистина е своеобразен феномен, колкото и да е оплюван от критиката в собствената си страна.
Винаги съм обичала да чета биографии, но в случая си мисля, че ми е по-лесно да приема мъдростта и посланията абстрактни, без да зная какво е довело до тези прозрения. Може би, защото ми е и по-лесно да ги възприема като свои, да се идентифицирам свободно с героите… В този смисъл за мен най-силни си остават Алхимикът, Единайсет минути и Захир.

Ето и единственият цитат от книгата, който ме провокира да подгъна ъгълче на страницата:

„Нима има нещо, което можете да задържите?
Всичко, което имате, някой ден ще премине у други –
Ето защо давайте днес, та времето за дарение да е ваше, а не на наследниците ви.
Често казвате: „Бих дал, но само на който заслужава.“
Овошките в градините ви не смятат така, нито стадата из пасищата ви.
Те дават, за да пребъдат – защото да задържиш, означава да погинеш.
Всъщност животът дарява живота – вие, които се имате за дарители, сте само свидетели на своето съществуване.“
Халил Джубран