„Където пеят раците“

Така, така.. Най-после, след дълго търсене и очакване, една удивителна книга успя да засити литературния глад, който изпитвам последните години. Не помня откога не ми се беше случвало да чета с такова настървение и удоволствие в 40-градусовата жега… Всъщност, прекрасен съвпад, защото за мен лятото от детството ми винаги е било бял чаршаф в горещината, купа с череши и книга в ръка…

“Където пеят раците” е тъй богата, завладяваща и живописна, че през цялото време “виждах” “живи” филмови кадри (от интервюто стана ясно, че Рийс Уидърспуун ще продуцира филма по романа, алилуя).
Дълго ми липсваше тази приказност на езика и простотата на една необикновена история, която е и динамична и поетична, и докосваща. За мен Дилия Оуенс е умел разказвач от ранга на Стайнбек и тайничко ще очаквам още романи от нея.
А “Където пеят раците” е истинска перла, шедьовър на думите, великолепна наслада за ума и сърцето.