„Коко преди Шанел“
За по-малко от два месеца имах удоволствието да се насладя на две много идентични и силни версии за живота на Шанел преди да придобие известност. В първия филм ролята е поверена на любимата ми Шърли Маклейн, която с лекота играе леко троснатата, „над-нещата“, цапната в устата и станала преживе легенда Коко Шанел и в ретроспекция се връща към „прохождането“ в модата. Втората версия отново радва със силно актьорско присъствие – Одри Тоту прави поредна запомняща се роля след Амели Пулен и Най-дългия годеж. нейната Габриел е млада, (тепърва става Коко), търсеща себе си, с огромни тъмни очи, които с изпитателен поглед запечатват всички онези отблъскващи детайли (огромни като торти шапки, които „ти пречат да разсъждаваш“, задушаващи корсети, прекалено натруфени бужута и неудобни костюми за езда), за да открие собствения си леко мъжкарански и изчистен до полуда за тогавашните времена стил. Интересно ми се стори, че обикновено родените с талант хора от малки осъзнават силата си и знаят какво искат да постигнат. при Коко процесът е немалко мъчително себеоткриване, постепенно отдаване на сътворяването на изисканост и елегантност (тя не е просто моден дизайнер или моделиер)…
Гледайки историята за „началото“, особено на фона на музиката на Alexandre Desplat, ми мина през ум колко сме благословени като хора на изкуството: когато ни застигне смазваща, изпепеляваща драма, единственият естествен изход за оцеляване, е потъване в сътворяването, неуморно, почти в безсъзнание, за да не рухнем от силата на болката. В този смисъл няколкото кадъра с ръцете на Шанел в близък план след загубата на любимия човек, докато разкроява и „общува“ с плата, са разтърсващо ритуални и ме накараха да настръхна…
„Някой ден те ще се бият за място на нашата маса.“, заявява категорично все още неизвестната Коко с поглед към тълпа отегчени богаташи. Едно-единствено изречение понякога е достатъчно емблематично за силата на характера, способен да създаде цяла империя от нулата.
Кратък коментар на Одри Тоту за филма (на очарователен английски 😉 >>
