Още интересни арт мисли
„Аз помня, когато бях студент, измите – дадаизъм, сюреализъм, модерните течения бяха в апогея си. Та много добре си спомням, когато попитахме Бешков какво ще каже за това. Той помисли малко, пък каза: „Всеки, който не може да рисува, казва, че не трябва да се рисува истината”. Не става дума за фотографската истина. Аз мога да направя квадрати, окръжности и хубави цветни петна и да напиша отдолу „Разливи”. Художникът, който прави това, вечер като си легне, дали се чувства художник? Нищо, че ги купуват. Някои купуват картини в зелено, друг иска в розово. Имам един колега, който прави един хубави хармонии в ромбчета и ако му кажат по телефона, че има изложба за манастири, той в тези ромбчета слага кръстче. Ако му обадят, че има любовна изложба на тема любов, младост, той слага сърца. Би могло сигурно и така – щом има кой да ги купува. Сигурно още ще се променят нещата. Но ако хвърлим поглед върху съвременното изкуство, голямата форма, сериозното отношение към него отново се връща – и в мебел, и в дизайн и в изобразителното изкуство. Но дори и модерното изкуство, голямото изкуство си остава. Както е при Салвадор Дали. Той може да прави едни размекнати часовници, но в някой ъгъл на картината има или автопортрет или голо тяло или рисунка. Рисунката всъщност е изповедта на художника. Така че това изкуство ще се развива. Всяко време има своето изкуство – това, което е мода, но традицията остава.“
