Изповеди

Най-после успях да прочета докрай “Изповеди по пантофи”. В разговорите с хората на духа, открих в много от редовете себе си, собствени мисли и преживявания, което е удивително, но и някак приятно успокояващо. Ето местата, които ме впечатлиха и заради които подгънах не едно ъгълче из страниците.

Борис Димовски, карикатурист:
“Феминизмът е болестно състояние. Жените загубиха, като се натовариха допълнително. А една натоварена жена е уморена жена. А една уморена жена е слаба любовница. Тя трябва да има двойно повече време за себе си от мъжа.
и… “Защо няма големи художнички? Аз мога да стоя по цял месец в ателието, стига да има кой да ми подава хлебец под вратата. А може ли жената да тръгне с бримки, да е рошава?”

Валентина Радинска, поетеса
съпруга на Крикор Азарян:
“Лесно ли се живее с човек като Крикор Азарян?
Много лесно и много трудно. Той е изключително непретенциозен в бита, не е капризен, не създава проблеми, но в същото време е доста взискателен. Той е човек на високо равнище и за да си до него, трябва да си на същото равнище. Всяко изоставане нарушава хармонията и общия език.”

За Васил Жеков, писател: Казва, че думите, които писателите подреждат, превръщат хаоса в Космос.

Вежди Рашидов, скулптор:
“И Господ не може да измъкне от гнездото нещастника, когато той се чувства уютно в собственото си нещастие.”

Велко Кънев, актьор:
“Най-слабото качество е да живееш и да не успееш да откриеш какво можеш. Да ти премине целият живот в нещо, което ти е заместило живота, да не си открил себе си. Това е най-тъжното за един човек.”

Вера Ганчева, писател:
“Аз съм като Янус – не с две лица, а с две същности и това доскоро бе един от проблемите ми. Като личност винаги съм била интроверт, насила станах екстроверт. Самотата е тежка, когато е отчуждение. А при мен самотата е поетика и е много градивна.”

Виолета Гиндева, актриса:
“Какво не харесвате у себе си?
Ужасно много неща. Преди всичко моята отвратителна толерантност, която е в състояние да изтърпи всякакви простотии в името на етичността.”

Владимир Голев, писател:
“Когато се разбунтува душата ви, как реагирате?
Философски, не избухвам. Опитвам се да осмисля онова, което става, и никому не съм се сърдил, дори и на тези, които грубо са се отнасяли към мен. Не от християнски съображения, а защото разбирам, че хората изхождат от свои позоции. Това ме предпазва от сблъсъци.”

Светлин Русев, художник:
“Художникът е човек, който си върши работата с удоволствие и не може да не я върши, каквото и да му струва.”

Цветана Манева, актриса:
“Ценя си бръчките, защото всяка е свързана с нещо – не само лоши моменти от живота, но и много смях, нали? Психологическата ми нагласа не ми позволява да се поддавам, а да устоявам.”

“А лесно ли прощаваш?
Не. Възвръщам нормалното човешко общуване, но повече не бих могла да споделям. Много често ми минава мисълта, че би трябвало да простя, дори считам, че съм простила, но просто не мога да забравя. Нямам власт над това и оттам нататък не мога да бъда същата във взаимоотношенията с човека, който ме е накърнил, ранил или унизил.”