„Жената, която създадох“
Зачетох книгата на Ани в една слънчева ноемврийска неделя, веднага след форума Women.Speak.Live., където се сдобих с нея.
С чаша горещо кафе в ръка и за фон – аромата на ябълков кекс с канела, който тъкмо бях сложила във фурната. Още от първите страници ме обгърна едно усещане за спокойствие и автентичност, което (като пишещ от години човек знам) идва, когато се изразяваш писмено и споделяш личната си история… Начинът, по който общуваме днес, заради бързането, заради тоновете информация за обработване и дискутиране, почти не ни позволява да се спускаме под повърхността – на дълбокото (там, където на мен обикновено ми е най-интересно), затова и изписаните страници винаги са като дар, с който се докосваш до непознатите страни, преживяванията, опита на човека, който пише.
Всички ние носим драмите на личния си път, но малцина са смели достатъчно, за да споделят открито. Винаги съм респектирана от това, защото моят собствен филтър все още е твърде ситен и премълчавам твърде много (но това е история за друг път..).
Ето малка част от страниците с подгънати ъгълчета, в които се разпознах:
„(…) Запомни усещането, когато въпреки страха, ти си направила крачка или две. Действа като наркотик за увереност и повдигане на планини.
Запомни, че ако те е страх и в крайна сметка не действаш – не е фатално. Това не означава, че си неудачница, а просто границите ти се разширяват и в конкретния момент ги надскачаш, затова психиката ти не може да навакса. Отнема време. Следващият път ще е по-лесно.
Мен ме е страх постоянно. Понякога проектите, които имам в живота си, са толкова големи (и некомфортни) че знам, че ми трябва време, за да дорасна за тях. И чакам, работейки в тази посока. Изисква се доста търпение, осъзнатост и зрялост да можеш да чакаш. Това не е мързел и съществено се отличава от това просто да отлагаш. Всъщност, никак не е лесно. Но когато ме дострашее, си казвам: „Е, Анета, умира ли се от това?“ Тогава или действам, или чакам да дозрея за действие. Някои жени избират да се обвиняват, че не са достатъчно смели или не правят достатъчно, за да успеят, явно следвайки някакъв ускорен и амбициозен план.Това, което мога да кажа е, че имаш избор: да действаш, да почакаш и да се подготвиш да действаш или да се самобичуваш. Въпрос на личен избор.“
„Да имаш собствен, автентичен глас означава:
– да имаш вътрешната убеденост, че има с какво да допринесеш към разговора и идеите ти са ценни;
– да изразяваш мнението си там, където ще окаже влияние или ще подобри качеството на обсъждането;
– да представяш себе си и визията си и да ги отстояваш.“
„Има още една причина да не участваме активно в диалога по време на бизнес срещи, панелни конференции, уъркшопи или на сцени като презентатор. Когато вземем думата, ние ставаме видими и следователно – уязвими. Несигурността се увеличава и всички страхове излизат наяве. А най-силният от тях за всяка интелигентна жена – професионалист е, да не се изложи пред останалите и да не бъде критикувана.“
