Документални филми за жени-музиканти
Няколко документални филма привлякоха вниманието ми последните месеци и ми се иска да споделя кратки впечатления за тях: едноименният филм за Tina Turner е на HBO Max, “Halftime” за Jennifer Lopez е Netflix продукция и съвсем скоро излезлият за Shania Twain, “Not just a Girl” също е по Netflix.
Очаквано, не биха могли да бъдат по-различни. И все пак, и трите филма имат един значим общ знаменател – в центъра са жени – музиканти, които “се радват” на световна известност и са достигнали невероятни върхове в кариерата си.
Фактите от драматичния живот на Тина Търнър са всеизвестни. Айк, годините на насилие и израстване, целият тормоз, който остава дълго време скрит, а след това, когато най-после извоюва свободата си, драмата на историята продължава лепкаво да я съпътства и да не й дава покой.
Тина е изумителна жена. Тя успява да се възкреси, да се отърси от мрака, да събере себе си и единствено с името си се втурва да осъществява мечтите си.
Но истински изумителното за мен от филма, което не съм осъзнавала досега е, че огромният подем в кариерата на Тина се случва, когато тя е на … 50 години. Като жена, която се движи стремглаво към тази възраст (I know, right?) и в света и културата на “успеха”, в която живеем), няма как този факт да не ме разтърси и размисли. Бих казала дори, че е вдъхновение от неочаквано място, което преобръща визията ми за това, какво е постижимо, на кой етап от живота и с каква енергия…
Много мисли се нароиха в тази посока, може би ще бъде хубаво да ги споделя в отделна публикация в Разпилените..
Мис Лопез… ме остави със смесени чувства. Харесвам я, слушала съм първите й албуми, гледала съм повечето й филми. Тя е наистина впечатляваща, истински професионалист, многопосочна като талант, постоянно е в светлините на прожекторите с нулева опция за нормален личен живот.
Обаче. През цялото време докато гледах документалния филм (сниман около Superbowl участието й с Шакира и около излизането на филма Hustlers), имах усещането за неудобство – може би, защото не съм виждала досега някой така открито да заявява болезнена необходимост от валидация (от гилдията), от одобрение и признание.
Както казах, смесени чувства.
Шаная Туейн е явление сама по себе си. Кариерата й започва още като дете, в началото тя е изключително кънтри певица, която с израстването си преминава към поп и рок. Рядко се случва някой музикант да успее да прескочи в друг жанр или да ги комбинира толкова успешно. В случая на Шаная няколко фактора изиграват значителна роля: тя знае точно какво иска, има правилните хора около себе си и години наред неотлъчно следва постигането на целите си.
Докато гледах филма, нямаше как да не се възхитя на тази й целеустременост, на земността, която излъчва, въпреки известността, славата, постиженията, красотата. Не знам точно каква е истината за изгубения й глас, което е истинска драма, но това обяснява изчезването й от сцената за доста време.
И нямам идея как се справяш и продължаваш напред, когато изчезне най-ценното ти изразно средство. Но е факт, че слава богу филмът е фокусиран над важните неща, без да отделя внимание на драмата и злободневията, съпътстващи всеки известен артист.
