В Москва за Нова година

С риск да разочаровам заклетите московски фенове, трябва да споделя, че Москва не е моят град. Каквито и сказания да се носят за него, през деня той ми прилича на стара дама, която все още носи позастарелите си дрехи, като умело ги комбинира с някои нови, лачени и задължително впечатляващи. Дали заради невъобразимите мащаби, дали заради липсата на сняг, но новогодишна Москва ни посрещна огромна, сива и някак неуютна, въпреки многото украсени „йолочки“.

Трафикът непреувеличено просто те зашеметява (a ние мрънкаме, че имаме задръствания!) с коли в пет ленти в едната и още толкова в другата посока, които карат бързо, но въпреки това задръстванията са толкова сериозни, че предизвикват почти психоза от вида сега-колко-часа-ще-седим-тук и повдигане тип „газ-спирачка“. За моя изненада тук установих, че има спорт, наречен синхронно престрояване в съседна лента и най-нахално-безогледно преминаване от най-лява в най-дясна лента като прекосиш 3-4 междувременно. На пътя добре си личи тукашният контраст – BMW и Mercedes са някакви тривиални марки – карат се какви ли не тузарски автомобили, включително бентлита и ролс ройс, и всред тях се мъдрят някакви избушени лади и бусове на по сто години. Но хайде да премина на позитивната част…

Бидейки не просто туристи, а „в гости“ на брат ми и семейството му, имахме привилегията само за 6 дни да надникнем и в лачената чанта на „старата дама“. Още първия ден бях възнаградена с гмуркане в „Передвижник“ – огромен магазин за художнически материали, в който лакомо напълних една торба с дълго бленуваните руски маслени бои. И за да е съвсем пълен този арт ден, след това дойде ред на Третяковската галерия. Тук се насладихме на класиците, а за мен сред огромното изобилие от платна, се отличиха няколко имена – Айвазовски, Шишкин, Врубел и Серов.

Една от безспорните области, в които руската школа няма равна, това са спектаклите – имахме възможност да посетим два – ледено шоу на „Вълшебникът от Оз“ и мюзикъла „Русалочка“. Представленията бяха великолепни, очевидно правени без да се жалят средства, изпипани, въздействащи и красиви. И еднакво впечатляващи за малки и големи деца.

За безподобен фен на книгите като мен, да попадна в „Дом Книги“ беше нещо като рай – прииска ми се там да си остана – огромно пространство с книги, филми и всякакви „подарки“, място за отдих и четене. Леко мрън, защото почти 90% от книгите там се издават с дебели корици и елегантни подвързии, заради които чак ти се дощява да си направиш кабинет с лавици до тавана..

Москва ще запомня и с още нещо – първото ми качване на кънки на лед (по-добре късно, отколкото изобщо), което си е интересно преживяване. „Каток“-ът беше на Червения площад и с прекрасна музика за фон, което направи нещата съвсем автентични. Същата вечер се озовахме и в прословутото московско метро, което е наистина впечатляващо. Всяка станция е с различен облик, ние използвахме една, строена 1938г., а ескалаторът ни (с 35 градусов наклон) беше толкова дълъг, че някъде към средата не се виждаше откъде си тръгнал и къде ще стигнеш. Да се чудиш и маеш как са го строили.

Ако през деня градът изглежда сив, то през нощта Москва знае как да омае с пищност и грандиозност. Доказват го умопомрачителните панорами от две места: Калина Бар – много приятно местенце на 21 етаж за коктейли (базирани на водка, разбира се) и прекрасна кухня и 34-я етаж на Triumph Palace (където бяхме отседнали). В последната, наречена още Мордор заради светещия си връх ;о), живеят най-различни люде само в 930 апартамента + -.
Мда, тук всичко е голямо и по много.

За сравнително краткия престой, успяхме да посетим още едно невероятно място – Оръжейната палата. Тя се намира в самия Кремъл и съхранява истински съкровища като от приказките – оръжията на руските воини от различни периоди, изкусно изработени съдове от злато, сребро и скъпоценни камъни, подарявани на руския двор от европейските посланици, тронове и одежди.
Най-изумителни за мен бяха каляските в естествен размер, както и шейната на Екатерина (нещо като мини Икарус на ски), чиято пищност и майсторска изработка те пренася век-два назад в една друга реалност.

На тръгване от Москва бях леко учудена защо трябва да сме 2 часа преди полета на летището.. Е, разбрахме защо. Check-in-а на трийсетина души продължи повече от час без видима причина, а после ни смениха гейта в последния момент, та за малко да изпуснем самолета. Това го казвам за всички, които си мислят, че неуредици има само у нас и навън животът е мед и масло. Нищо подобно. Неуредици има навсякъде, просто ако се радваш на висок стандарт, ги преглъщаш по-леко и имаш достъп до култура и ресурси. Та след поредно завръщане от чужбината, си мисля, че най-добре е човек да цени това, което собствената му страна има, и да се стреми да пътува повече, за да обогатява ум, душа и мироглед. Дай боже всекиму.