„Веселите уиндзорки“

Ще започна отзад напред: малко бяха аплодисментите! На мен ми се искаше ръкопляскането и виковете браво на продължат, докато ме заболят ръцете!
Отдавна не бях си причинявала театрална смехотерапия, но „Веселите уиндзорки“ напълно оправда и заглавие и очаквания. Пиесата е сравнително малко играно у нас Шекспирово произведение, чието действие се развива бурно и динамично в благопристойната английска атмосфера на лятната кралска резиденция Уиндзор. детайли няма смисъл да разказвам, само ще споделя, че си струва поне няколко пъти да се попие тази взривоопасна комична енергия. И макар че целия екип се справи много добре, за мен блестящо и нечовешко изпълнение направи Иван Бърнев, който буквално се обърна с хастара навън и избухна в най-зашеметяващия „телесен“ монолог (не знам как по друг начин да опиша това, което се случваше на сцената), който съм гледала досега.
Адмирации и пак: като си представя какъв труд и усилия стоят зад една такава постановка, малко бяха аплодисментите!

Снимка: monitor.bg