Paseo del Arte в Мадрид – разходката, която включва трите големи музея Прадо, Тисен-Борнемиса и Рейна София, беше една от основните ми цели за това номадско лято. С тази статия ви каня на малко арт виртуално пътешествие и докосване до изкуството.
Градината на музея е малка, но елегантна и гостоприемна
Колекцията на музея Тисен-Борнемиса е наистина впечатляваща и си отделихме цял следобед за разглеждане, с кратка почивка в ресторанта. Прекрасното беше, че за разлика от Прадо, залите бяха полу-празни, което ни даде възможност да се насладим спокойно на картините, да снимаме, да поседим тук и там пред някои наистина докосващи творби.
Някои художници ми бяха напълно непознати, но пък това е начинът да ги откриеш 🙂 Simon De Vlieger, “Storm off the Coast”
Auguste Rodin, “Christ and Mary Magdalene”
Какви прекрасни цветове!
Auguste Rodin, “The Birth of Venus”
Тази малко мрачна картина на Corot привлече вниманието ми заради почти слятата с пейзажа женска фигура. Направих паралел с моите пейзажи с женски фигури – колко класическа и непреходна е тази тема всъщност.
Отново Corot, “Diana bathing (The Fountain)”
Гледам тези картини и се усмихвам, защото познавам тези места от първа ръка – при първото ни посещение в Нормандия, походихме по стъпките на импресионистите, творили там. Етрета и прочутите скали са невероятно красиви и рисувани неведнъж.
Моментите на зареждане – докосването отблизо до творба на Гоген е неописуемо удоволствие.
Интересно, не мога да кажа, че Гоген е любим мой художник, но има нещо в силните му цветове и екзотичните му пейзажи, което ме привлича неимоверно. Ако не сте чели “Луна и грош” и харесвате книги за художници, силно препоръчвам.
Виж Реноар, си ми е много любим 🙂 “Woman with Parasol in a Garden”
Не особено популярен пейзаж на Ван Гог, но точно затова ми хареса. Повечето му картини са толкова преекспонирани, че почти гледаш през тях. Тук си представих как е имал жълта и синя боя и просто е рисувал с каквото се е получило при смесването им.
Едно, че вече си мечтая за къща с двор, и второ – светлината и атмосферата… Писаро.
Нямаше как да не спра пред тази картина – в изложбения ми материал за догодина има няколко балетни платна. Особено ме привлякоха нетрадиционните цветове и дизайна.
Тази малка прелест на Дега е сред фаворитите ми и ми припомни годините забавление със сухия пастел
Пред това платно на Берт Моризо постоях дълго време. Толкова простичък сюжет, изпълнен великолепно. “The Psyche mirror”
Отделих време и за по-модерните творби, но … не са моите 🙂
Затова пък въздушните и летливи приказки на Шагал са по-близки до моята сетивност.
Тук са и извънземно издължените фигури на Джакомети.
Поредна среща с творчеството на дон Франсиско. “Portrait of Asensio Juli?” затвърждава мнението ми, че Гоя е изпреварил времето си с освободеността на мазките си и модерното си излъчване
Оставих най-доброто за накрая: великолепието на този портрет е просто смайващо! Сарджент (John Singer Sargent) подобно на Сороя, не е сред популярните художници у нас, но е един от най-талантливите в края на 19 и началото на 20 в. “Portrait of Millicent, Duchess of Sutherland”, с внушителните си 254 х 146 см ме прикова и възхити с виртуозното си изпълнение и стана най-впечатляващата за мен творба от цялата колекция.
С барон Борнемиса отморяваме в градината 🙂 Места като този музей са храна за душата на художника – благодарна и щастлива съм.
На сайта на музея можете да разгледате колекцията в детайли, да научите повече за произведенията и авторите.
