“Leonardo”

Изкуството се ражда винаги трудно, а на артиста винаги му е писано да се бори с: вътрешна неувереност, с житейски обстоятелства, с прекомерни амбиции, в едни предишни времена – с безумните изисквания на патроните си, а в днешните – и с безкрайните разсейващи фактори на битовизма…

Разкриването на чисто човешкото лице на Леонардо е целта на тези мини серии. Не геният, не великият ум, не изобретенията, които надживяват или картините, с които остава в историята са идеята. Пътят, съмненията, болката, самотата, изконното желание да изследваш, да се потопиш в материята, да вникнеш в детайлите, да създадеш…

Толкова добре резонира в мен чистото и единствено желание с всяка своя клетка да твориш, а житейските обстоятелства да те подмятат в точно противоположната посока, поставяйки на изпитание и търпение и смисъл, и какво намираш за важно и съществено…

Леонардо е толкова много повече от до болка клишираната Мона Лиза, от рисунките на инженерни проекти, от еквивалента на гения – това е брилянтно представената в сериала идея и съм благодарна за надникването под повърхността, и за поредната перла в моята колекция от филми за художници.