Outlander и други обсесии

напоследък често ми се случва да чуя от приятели: сподели някой хубав филм за гледане и все по-често споделям не игрални филми, сериали. та, докато си почивах тези дни под плътната сянка на ореха на вилата и току приключила втория сезон на Ханибал, реших, че е крайно време да направя един пост за тази все по-обсебваща мания.

Outlander – сериалът следва плътно книгата на Диана Габалдон и е един от любимите ми. един – единствен фентъзи момент заплита сложна любовна история, на фона на смутни времена в планинска Шотландия през 1743 г. кастът е изключително добре подбран, особено Катрина Балфе, която изпълнява ролята на Клеър.

Hannibal – истински триумф на психологическата манипулация. като отмахнем брутализма на убийствата, всичко тук е истинско произведение на изкуството: кадрите, храната, музиката, светлината, играта на надмощие. в диалога няма празна реплика – всичко е точно на място, подплътено с прецизността, с която Ханибал убива и приготвя ястията си. неслучайно сериалът се радва на изключителна популярност. като настолна книга е за психоаналитици и психиатри.

Elementary – за този ексцентичен Шерлок с татуси и секси британски писах още преди време. за жалост третият сезон не беше толкова силен колкото началото, но все пак си е удоволствие.

Rescue me – ако сте нямали по-голям брат като мен, който да ви просветли във всички възможни разговори (и простотии) в мъжка компания, от този сериал ще научите де що има псувня на английски език, както и колко корави копелета са ирландците (особено пожарникарите в NY). Денис Лиъри не ми е любимец, но въпреки това се забавлявах неимоверно с безумствата и абсурдната му алкохолна лудост.

Banshee – ако има сериал, изтъкан от тестостерон, то това е Банши. главният герой изяжда и раздава такива тупаници през 10 минути, че се чудиш как им е стигнал гримът. шегата настрана, сериалът е динамичен, добре сниман, държи в напрежение и почти всеки герой е bad-ass. е как да не го гледаш.

Ray Donovan – още ирландска лудост и тестостерон, само че в LA. няма такъв хладнокръвен типаж като героя на Лив Шрайбър, но пък Джон Войт прави нечовешка роля и си струва да се видят бъркотиите, в които забърква семейство Донован.

Black Sails – ранната история на капитан Флинт и Джон Силвър. сериалът изобилства от свирепи пирати с немити физиономии, но ако сте израснали с книгите на Робърт Луи Стивънсън като мен, този тип приключения със сигурност ще ви допаднат.

The Affair / Satisfaction – и двата сериала в основата си имат чуствителната тема за изневярата, влюбването встрани, прозирането на истини от гледна точка на партньора… все поучителни неща. и разширяващи светогледа, бих добавила.

Sense8 – Уашовски пак имат попадение. 8 човека в различни държави, произход, раса и занимания попадат в умствен клъстър, който им позволява да използват уменията, знанията и способностите на останалите. идеята е много добра. преплитането е зашеметяващо.

Breaking Bad – брутален, обаче така ти влиза под кожата, че по някое време се усещаш как симпатизираш на “лошите” момчета… този филм е за скритите лимонки, от които никой не очаква, че са способни на определени неща, което пък им позволява да си ги правят безнаказано. е, до един момент.

Californication – тази роля на Дейвид Духовни стана по-емблематична за него от Досиетата Х и според мен му приляга много повече. засега стигнах само до 3 сезон, но ако ми се отвори време за филмов маратон, ще проверя докъде е стигнал в разрушителните дейности Ханк Мууди.

House of cards – брилянтна роля на Кевин Спейси. не толкова политиката е важна тук. тя е просто фон. на мен ми е любопитна интригата, безкрупулността, зверската амбиция, подмолността, обратите – все неща, които са ми чужди, затова и ме фасцинират така.

Lie to me – чак ме е яд, че са спрели сериала, но и трите сезона дотук си струват изродщината на Тим Рот в ролята на Кал Лайтмън.

Sherlock – много различна версия от Елементари, струва си да се види дори само заради гения на Къмбърбач.

Suits – кой не обича bad-ass адвокат, който не губи никога?

How to get away with murder – отдавнашен почитател съм на Вайола Дейвис, но с тази си роля тя наистина разбива. двойнствеността на героинята й е потресаваща, а динамиката на действието приковава. буквално залепнах за първия сезон.

In Treatment – започнах го в лош период за задълбаване в хорските проблеми. изоставен за бъдеще време. може би.

Touch – едно момче със свръхспособности успява да свърже на пръв поглед напълно непознати хора и да “поправи” съдбите им. първият сезон ми стигна напълно.

Blindspot – нещо мъничко не му достига на този сериал, за да ми хареса – дали е в актьорите, дали в сценария.. ще разбера като изгледам целия първи сезон.

в списъка за гледане:

Homeland

Gotham

The Knick

The Blacklist

True Detective

Banished