Да изисквам от себе си непрекъснато надграждане като творец с убийствените темпове на света, в който живеем, е смазваща преса. Това е хамстерско колело от нова величина, защото експлоатира способността да създаваш и я превръща във фабрика за съдържание със съмнителна стойност.

Continue reading Артистично прегаряне at Acrista Cafe.

Често търсите оригинален и запомнящ се подарък за различни прекрасни поводи: за рожден ден, за Свети Валентин, Деня на жената, за абитуриентски вечери, за юбилеи, за сватба.
В Acrista Art студио и на сайта acrista.com ви очакват различни идеи за артистични подаръци и най-вече картини за подарък, с които да зарадвате близките на сърцето ви хора.

Continue reading Картина за подарък: изисканият избор at Acrista Cafe.

Вярвам, че създаването на нещо значимо, въздействащо и стойностно, изисква време, търпение, дълбочина, вдъхновение, автентичност.

Първата голяма картина от балетната тема нарисувах през 2018. Нарекох я „Сред звездите“, по един от прекрасните стихове* на Радосвета Аврамова – Caribiana, и заглавието й даде име на настоящата изложба.

През следващите няколко години продължих да създавам идейни проекти за още картини с балет, както и няколко с голо тяло със сюрреалистични елементи, и постепенно започна да се оформя концепцията за съдържанието на изложбата. За мен тя е едно дълго пътуване и изследване на вътрешната ми вселена и израз на на фината чувствителност, с която възприемам света.

Continue reading За изложбата „Сред звездите“ at Acrista Cafe.

Древният и внушителен Сарагоса отдавна е моя пътешественическа мечта и тази година, докато пребиваваме целия юни в Мадрид, най-после се отправяме към него.
Император Август основава града с наименованието Caesaraugusta между 25 BC и 11 BC – оттам идва и съвременното име на града Zaragoza.

Заради богатата му култура, забележителна архитектура и история, той съвсем не е за еднодневно посещение, но все пак в един не особено слънчев съботен ден, взимаме бързия влак от Аточа до Сарагоса и се потапяме в местната атмосфера.

Първа спирка: La Aljaferia

Крепостта и замъкът датират от втората половина на 11 в.

Continue reading Фрагменти от Испания: Сарагоса at Acrista Cafe.

Работната 2024 година се получи много различна, и то съвсем целенасочено. В края на 2023 вече се чувствах толкова преуморена от всичко, несвързано с творческия процес, че се реших на своеобразен сабатикъл от продажбите и социалните мрежи (от януари до август), пътувах много, творих на спокойствие, зареждах се, създавах идеи за предстоящата изложба „Сред звездите“, изобщо, живях пълноценно.

Естествено, през тези месеци, ме спохождаха и връхлитаха стотици мисли за художническия ми живот и някои от тях улових тук. Тъй като съм поуморена и от филтрирането през годините и съм в период, в който за мен е все по-важно да съм максимално себе си, споделям ги такива, каквито идваха към мен.

Continue reading Откровено за художническия живот at Acrista Cafe.

Животът, казват, е това, което си направиш.

Тази година, след дълъг период на центрофугиране, най-после имам усещането, че избирам това, което е най-добро за мен, с любов към себе си, с пълното съзнание, че моите избори и подход към работата и живота като цяло, макар желани от много хора, не са особено популярни, освен може би в средите на дигиталните номади и тук-там на смелите самонаети като мен. 

Да, това лято съм повече номад, отколкото когато и да било досега. За мен откъсването от абсолютната идентификация с работата дава свобода, която е път към обогатяване, зареждане, разширяване на хоризонтите, виждане на свят, придобиване на друга перспектива към мен самата.

Continue reading Даровете на лятото at Acrista Cafe.

Днес ви представям един изключителен испански художник, чието творчество за първи път видях на живо преди няколко години в родното му място – Валенсия. Всъщност една от основните причини да избера Мадрид за нашия номадски месец, бе желанието ми да посетя Museo Sorolla в испанската столица. Затова в един горещ юнски ден се отправяме към прекрасната къща с градина и с огромно удоволствие се потапяме в неговия свят, в търсене на вдъхновение, зареждане и обогатяване.

Кой е Хоакин Сороя (Joaquin Sorolla)

Роден през 1863 година във Валенсия, Хоакин Сороя губи родителите си още като дете и заедно със сестра му са отгледани от леля си и чичо си.

Continue reading Хоакин Сороя – Повелителят на светлината at Acrista Cafe.

Представям ви един проект, чиято реализация ми донесе огромно удоволствие във всичките му аспекти – от комуникацията с клиента, през процеса на създаване, до аранжирането на картината в интериора. „Нарисувай ми любов“ е картина с маслени бои по поръчка, която сътворих за конкретно място и е най-голямата ми поръчка с женска фигура досега. Целият проект продължи една година.

Когато започнахме обсъждането на поръчката, клиентката и съпруга й вече имаха закупени няколко други мои картини. Тя беше запозната с процеса на поръчка на картина (може да прочетете тук статията Артистичното предизвикателство , а останалите детайли как става поръчката на Acrista Art картина, са в Чести въпроси на сайта ми acrista.com) и преминахме направо към обсъждане на коя моя серия / картина ще базираме нейното платно.

Continue reading Създаването на картината „Нарисувай ми любов“ at Acrista Cafe.

Светът на изкуството е пълен с клишета, но никога не е късно човек да научи нещо ново. Youtube каналът Great Art Explained е доказателство за това и е истинско арт попадение.

Принципно не съм привърженик на “explained” поредиците, но тази се оказа много различна. В нея кураторът и галерист Джеймс Пейн се фокусира над дадена известна картина или художник и прави задълбочен анализ на творбата / твореца, като ги поставя в контекста на времената, в които са създадени /творили, семейната среда, политическата и обществена обстановка.

Анализите са интересни, на моменти неочаквани, информативни и образователни. Разбира се, колкото и да са базирани на факти и история, те си остават една (от много) гледни точки към нечие изкуство.

Continue reading Поредица за изкуство „Great Art Explained“ at Acrista Cafe.

Платната, които създавам специално за конкретни случаи (годишнина, нов дом, рожден ден) или за конкретни пространства – домове или офиси, наричам поръчки.

Бързам да направя две важни уточнения – поръчките на картини при мен не са портрети на хора от снимка (категорично не правя такива неща), както и не са копия на други мои картини (за тази цел предлагам лимитирани серии принтове).

През годините имам най-различни случаи на поръчани творби – понякога интериорът се “завърта” около една водеща картина, която е с голям обем и заема централно място в дома; понякога става въпрос за няколко картини в едно и също помещение, а понякога – за творби в различни помещения в жилището.

Continue reading Картина по поръчка – артистичното предизвикателство at Acrista Cafe.

Последните няколко години наблюдавам с тъга и умора, че усилията, които полагам на ежедневна база да поддържам страницата във фейсбук, съвсем не постигат желаните резултати, необходими да функционирам като художник на свободна практика.

Като човек който прави почти всичко сам, това означава, че отделям огромно количество време, енергия и мисловен ресурс да измислям “какво да пускам всеки ден”, за да поддържам “жива” страницата. То не са инвестиране в скъпи продукти, фото сесии, сценарии за видео, заснемане на видео кадри, монтиране, планиране на публикации, измисляне на текстове към тях… И всичко това, за да го видят десетте ми (от 20К) заклети фенове (благодаря ви от сърце за подкрепата), защото така “работи” алгоритъмът.

Continue reading Излизане от матрицата at Acrista Cafe.

Тези от вас, които следят работата ми, знаят, че този март се навършват 20 години, откакто създадох сайта acrista.com и се роди марката Acrista Art. Първата половина от този период овладявах сухия пастел като материал и художникът, който значително ми повлия през това време и се превърна в своеобразен виртуален ментор за мен, беше пастелистът Харли Браун.

Попаднах на него след като се абонирах за списанието International Artist, в което Харли имаше регулярни статии със споделена мъдрост из живота на артиста и с основни практически съвети за творческия процес. През този период се сдобих и с двете му книги: “Eternal Truths for Every Artist” и “Confessions of a starving Artist”, които са истински съкровища за всеки художник.

Continue reading Харли Браун – магьосникът на пастела at Acrista Cafe.

Не са много българските художници от по-старо време, за които с чисто сърце мога да кажа, че ме вълнуват като картини, като сюжети, като рисунък, колорит и общо въздействие. Майстора стои начело на този списък, може би защото в моите очи творбите му омайват не само със дързостта и откровеността си, но и звучат модерно цял един век след създаването си.

Не знаех много за живота на Владимир Димитров – този чудат и мистичен персонаж, който е живял простичко, странствал е много, във всяка своя картина е търсил да изрази красотата, както той я е виждал, експериментирал е и все е оставал недоволен…

Благодарна съм за прекрасното издание на Книгомания, събрало факти и цитати от житието и творческия път на Майстора.

Continue reading „Владимир Димитров – Майстора“ at Acrista Cafe.

На много картини една се ражда със сила, драматизъм и въздействие. 

Какво стои зад нея?

Как от десетките и стотици пози за картини, избирам точно тази?

Просто е. Тя трябва да резонира в мен. Да разказва история, в която се припознавам на този етап от живота ми. И да, една картина разкрива за художника много повече, отколкото обикновено осъзнаваме. 

“Непокътната” не беше лека за рисуване. Напротив. Започнах я през 2018, спирах, започвах, пак спирах, връщах се към нея. За мен тя е символ е на всички неща, с които се борих през последните години и продължавам да се боря вътрешно, които в повечето дни остават невидими, неизказани, филтрирани и скрити дълбоко в най-личните кътчета на душата…

В началото на картината беше само фигурата.

Continue reading Разпилени мисли за непокътнатост at Acrista Cafe.

Напоследък търся (и намирам) вдъхновение в творци и проекти, (леко) встрани от моята професионална област, които ме отвяват като въображение, смелост и мащаби отвъд границите на възприятията.

Този документален филм не е нов, но е едно от последните ми открития, които ме оставиха заредена и ентусиазирана. Филмът проследява успешното осъществяване на проекта Sky Ladder на китайския артист Cai Guo-Qiang, претърпял три неуспешни опита на три различни локации и отнел “само” двадесет години.
Преди време публикувах статия за една поредица за модерно изкуство и Cai участва в нея с изумителните си арт проекти с барут, които са не по-малко впечатляващи от „картините“ с цветен прах и фойерверки.

Continue reading Да рисуваш в небето: Cai Guo-Qiang at Acrista Cafe.

Наскоро си открих записки от книгата на художника Richard Schmid „Alla Prima“, които са източник на мъдрост и вдъхновение за мен, а предполагам и за всеки друг артист. Споделям ги тук:

“Серизното рисуване не може да бъде научено между другото. Трябва да сте готови да жертвате много други неща.”

“Гледам на провалите си като на покани да науча нещо повече.”

“Изкуството се случва в главата на човека, който го гледа.”

“Не отхвърляйте трудните идеи само, защото не успявате да ги схванете веднага. Отложете ги, докато това се случи, след това решете.

Continue reading Споделено за изкуството – част IV at Acrista Cafe.

Отдавна не съм се впечатлявала от художник така и то комплексно – от избор на материал (емайл бои), от разработване на техника по метода грешка – опит, от комбинирането на няколко работни пространства с галерия, до позициониране на пазара, мащаб (огромни платна), които доставя къде ли не по света, до личния подход (лично инсталиране в рамките на UK) и до експериментите с различни материали извън картините – алуминиеви скулптури, арт с цветна смола, емайл бои върху карбон…
Ед, който твори под марката Swarez, е абсолютно самоук и макар често да му казват, че „това-може-да-го-нарисува-и-пет-годишното-ми-дете“ и че с тези абстракции „никакъв художник не е“, неговата история е толкова вдъхновяваща, че изчетох надлежно всяка страница на сайта му и изгледах всички налични видео материали от канала в Youtube.

Continue reading Swarez Art at Acrista Cafe.

Bohemian Rhapsody – не съм от толкова заклетите фенове на Queen, които сравняват сцена по сцена филма с документалните кадри от концертите и интервютата. Но за мен филмът е изключително добре направен, а ролята на Рами Малек е нечовешки трудна и отлично изпълнена, предвид тежестта на обожанието към Фреди Меркюри. В интервютата покрай пускането на филма излизат интересни факти „от кухнята“, например че първата заснета сцена е Live Aid концерта (!), за работата с movement couch, детайли за гримовете и костюмите. Бих го гледала втори път, затова ще чакам с нетърпение 5-часовата режисьорска версия. абсолютно заслужени Златен глобус и BAFTA.

Continue reading Февруарски филмов микс at Acrista Cafe.

Знаех, че вторият сезон на Genius ще е и вдъхновение, и размисляне, и безкрайно нужен контекст, все едно отдавна си захванал да сглобяваш пъзел от нечий живот, но са ти липсвали парчета и причини.
Няколко неща останаха да резонират в мен след десетте серии за този необикновен, своенравен, напорист новатор, който някои биха нарекли и ръб, и женкар, и егоист и сигурно биха били прави според гледната точка:

– целеустременността и категоричния отказ да прави компромиси
– ожесточеното желание да надскочи колега, от когото е бил респектиран (Матис) и с това да надскочи самия себе си
– трескавото търсене на новото, различното, радикалното
– употребяването на жените като източник на любовна енергия, загадка, вдъхновение, които непрестанно да го държат „гладен“ за живот
– категоричното отхвърляне на каквито и да било правила
– поставянето на изкуството пред и над всичко (което е условие за величие, стига да си готов да платиш цената)

Continue reading „Геният: Пикасо“ at Acrista Cafe.

Преди да гледам филма не знаех много за творчеството на Алберто Джакомети, макар да съм виждала някои от емблематичните му източени фигури. Затова на десетата минута изпитах необходимост от контекст (кой е този луд по цялата глава щвейцарец с италиански произход, който се кара на картината с английското „fuuck“ с френски акцент; забавен, сумтящ, невротичен, съмняващ се в себе си, в неспасяемо търсене на съвършенството, което е „просто невъзможно“), спрях филма и попрочетох резюме на биографията му. След което истински се забавлявах.

Филмът на Станли Тучи е фокусиран над една конкретна случка от живота на Джакомети – позирането на писателя Джеймс Лорд за портрет.

Continue reading „Final Portrait“ at Acrista Cafe.

Какъв по-хубав подарък за рождения ми ден тази година от появата на бял свят на едно дълго чакано видео!
В него ще видите фрагменти от живота ми като художник, снимани през последните четири години, както и картини от този период. Видео материалът е на английски, затова в този пост споделям българския текст.

Да създам една картина за мен означава да разкажа история. Затова и мисля за себе си като за Разказница на истории. Това са истории за нежност и страст, за тъга и копнеж, за очакване и любов.

Хората често споделят колко очаровани са от изумителното съчетание на крехкост и сила, излъчвани от женските образи в моите картини.

Continue reading Разказница на истории at Acrista Cafe.

Да гостуваш в нощен блок си е вълнуващо приключение. Това установих през изминалата седмица, когато се случи един много приятен среднощен разговор в “Нощен хоризонт” по покана на Пламена Бачийска. С нея си поговорихме за предстоящата изложба, новия каталог и разни други хубавини.

Continue reading На гости в „Нощен хоризонт“ at Acrista Cafe.

Да си призная, все по-трудно се вдъхновявам да правя нови каталози (последният беше 2012). Първо отнема месеци да измисля концепция, после още толкова да събера картините и да ги снимам, успоредно с това дипля текстове и ги превеждам, после идва обсъждането с екипа  на формата, колко да са фолиата, броя на страниците…

След това идва ред на дизайна – само работата по него може да отнеме поне месец – стилистика, елементи, изписани от мен имена за раздели и ръчно изрисувани ударени букви, детайли на картините, обработка на изображения и безброй корекции…

После настъпват производствените мъки – каква да е хартията, пък дали ще са достатъчно ярки цветовете, с твърда корица ли да бъде, може ли преге, дали да не е топъл печат… И така – до мострата.

Continue reading От „кухнята“ на Acrista Art каталога (2016) at Acrista Cafe.

Всяка изложба си има някаква история, точно както и всяка картина от нея.
Историята на „Изящна и огнена“ започна през декември 2014, когато с мен се свърза британският галерист Андрю Хилиър и ме покани да работим заедно в новата му галерия, където щях да излагам до творци от ранга на Vladimir Volegov, Andre Kohn, Atroshenko. В хода на разговорите, постепенно се оформи визията за желаната колекция от картини, която да включва фигуративни маслени платна от по-нежните сюжети и такива от по-страстната фламенко серия.

Уви, съвместната работа с галерията не беше реализирана, поради влошаване на здравословното състояние на Андрю, но идеята за колекцията картини прерасна в идеята за изложба.

Continue reading Предисторията на „Изящна и огнена“ at Acrista Cafe.

Поглъщам за втори път поредната книга от поредицата за художници – този път за Франсиско де Гоя. През цялото време в главата ми е мисълта какъв чуден сериал би могъл да илюстрира книгата на Лион Фойхтвангер. Подобно на Микеланджело и Леонардо, дон Франсиско е живял в изключително интересни времена, само че за Испания – издига се до Първи придворен художник в двора на крал Карлос IV – когато Инквизицията организира пищни аутодафета за дръзналите да се занимаят с „ерес“.
Затова пък нравите са повелявали, че е съвсем нормално да имаш официален „кортехо“ (любовник) и ако това съвсем не е интересувало църквата, то рисуването на голо тяло е било абсолютно забранено.

Continue reading „Гоя“ at Acrista Cafe.

Отдавна чаках този филм, защото предполагах, че ще е достойна перла сред списъка с филми за художници. и наистина, Майк Лий е създал прекрасна илюстрация (като добре балансира фактите и художествената измислица) на зрелите години на Джоузеф Малорд Уилям Търнър, чак до смъртта му. В началото се прокрадва доста хумор в иначе доста потискащата и архаична обстановка, но с напредването на годините, настроението става все по-мрачно – копие на собствените преживявания на художника… „самотата и уединението са различни неща“…
Едва ли има по-добър избор за ролята на ръмжащия и ексцентричен Търнър от Тимъти Спол (дори не знам защо не го номинираха за тази роля), който се справя блестящо с ръбатия си и на моменти недодялан герой, носещ навсякъде молив и скицник за идеи.

Continue reading „Господин Търнър“ at Acrista Cafe.

Още оскарски ленти: Тим Бъртън е излязъл леко от добре познатото амплоа и е пресъздал историята на Маргарет Кийн – художник, за автор на чиито картини дълги години се представя вече бившият й и покоен съпруг Уолтър Кийн. Трябва да призная, че докато гледах филма изпитвах дива съпротива – смес от недоумение, яд и адреналина, който удря в тавана всеки път като видя своя картина безогледно изкопирана. Хубавото е, че Маргарет е успяла да се пребори със себе си, мъжа си и наивността си и светът все пак е научил истината. Не мога да кажа, че самият филм е шедьовър, но историята е интересна и доста поучителна.

Continue reading „Big Eyes“ at Acrista Cafe.

photo source

От известно време съм абонирана за статиите на сайта brainpickings.org. Преди няколко дни сред запазените за по-късно четене материали открих истинско съкровище: думите на Teresita Fernandez – съвременен скулптор от Ню Йорк, към завършващите Virginia Commonwealth University’s School of the Arts.
Напоследък много малко неща успяват да ме впечатлят – може би, защото плуваме сред твърде много думи, в които има твърде малко истинско съдържание… Но това, което Терезита казва, ме докосна и ентусиазира до степен не просто да харесам и споделя линка във ФБ, а да отделя време да преведа цитати от думите й за отделна публикация тук.

Continue reading Тересита Фернандез: из живота на артиста at Acrista Cafe.

Тези дни добавих две нови перли сред колекцията ми от филми за художници, които стават все по-изразителни и дълбоки.

Първият е „Renoir“ – фокусиран върху късните години на Реноар, когато болките в ръцете почти не му позволяват да работи. Филмът е истински пир за сетивата – с неповторимата светлина и багри на Лазурния бряг, живописния пейзаж като от прекрасен сън, мекото оранжево сияние в косите на непокорната Андре – модел за едни от най-изразителните платна на Реноар и муза за неговия най-голям син – Жан. Контраст на цялата тази красота е мрачната къща, неизказаните думи, войната, болката, която нощем е най-големият кошмар.

Continue reading Филми за творци at Acrista Cafe.

Миналото лято наш семеен приятел със златни ръце, преподавател по дърворезбарство, който от години вае чудни филигранни приказки от дърво, ни заведе на гости в къщата – ателие на негов колега художник. Докато си говорехме, седнали блажено всред зеленината на двора, стана дума кой с какво се занимава. За моя изненада Митко ме представи на колегата си, като каза просто: Александрина е изящник. Това определение ме закова на място и неочаквано ме усмихна. Да, слоганът ми е Подарете си изящност и е ясно, че се занимавам с „изящно изкуство“… но самата дума „изящник“, колкото и да е странна, като че ми пасна точно като ръкавица и се почувствах безкрайно комфортно в нея… Всъщност колко изумително е, че понякога една единствена дума, но точната, изречена от човек, когото дълбоко уважаваш, синтезира цялата ти същност, малките и големи ти стремежи, емоцията, която вплиташ в докосването до картона и платното, а след това – в душите и сърцата на хората, с две думи – обобщава отношението ти към света…

През март стават 11 години, откакто създадох марката Acrista.

Continue reading Професия „Изящница“ at Acrista Cafe.