И какво стана сега, уж хич не гледах комедии, камо ли да препоръчвам на блога, обаче напоследък (може би защото реалният живот вече никак не е шега работа), единственото, което мога да понеса, са по-лекинки неща и ето на.

Този сериал дълго време го заобикалях, отбягвах и пренебрегвах (вероятно заради твърде фамозния мустак на главния герой и защото погрешно презюмирах, че е твърде много за спорт/футбол), но броят на получените филмови награди и фактът, че Брене Браун му е огромен фен, наклониха везните в полза на чаровния Тед Ласо.

И, о, боже, дали не е брилянтен??

Continue reading „Ted Lasso“ at Acrista Cafe.

Едва ли има по-добър ден от Деня на психолога да споделя този брилянтен сериал, който ми напълни душата. По-забавно и остроумно представяне на изключително тежки теми, не съм виждала откакто излезе “Ted Lasso“ (и нищо чудно, защото споделят сценаристи).

Сериалът е като учебник за ползите от терапията, уязвимостта, емоционалната интелигентност, бруталната откровеност в добрия смисъл на думата, през призмата на невероятно чувство за хумор (което всъщност е най-добрият начин да вървим през живота).

Макар че целият актьорски състав е великолепен, на моя любимец-открай-време Харисън Форд му свалям шапка: вече е на 80, но продължава да снима и е все така “очарователен” в ръмженето си.

Continue reading „Shrinking“ at Acrista Cafe.

Много исках първият пост за тази година да е оптимистичен, зареждащ и вдъхновяващ, затова събрах ресурсите, които напоследък са спасяващи за мен, действат ми успокояващо, размечтаващо и най-вече – носят ми надежда. Най-важното, за да посрещам сутрините с усмивка и желание за живот.

Brene Brown on Netflix – по празниците се сдобихме с препълнения със съдържание канал и бая време ми отнема да намеря бисерите сред баластрата, но презентацията на Брене е истинско бижу! По-скоро stand-up комедия, отколкото нещо сериозно, това е брилянтен начин да поднесе смилаемо тежки теми като уязвимостта, срама и дискомфорта да си в светлините на прожекторите.

Continue reading Вдъхновени истории at Acrista Cafe.

Сигурна съм, на всички ни са се случвали онези интересни съвпади, в определен момент от живота към нас да дойде точното нещо (човек, книга, послание, урок), от което се нуждаем, за да избистрим идея, да намерим потвъждение за дадено решение или че просто сме на прав път.

Така се случи с мен и книгата на Мари Форлео (на български се казва “Винаги има решение”) – попадна в ръцете ми малко след като в мен изкристализира желание за огромна промяна в няколко посоки, която нарекох The Two-Year Project и която ще бъде невъобразимо предизвикателство за мен на всички нива.

Continue reading „Винаги има решение“ at Acrista Cafe.

Едно от нещата, които поддържаха и продължават да пазят здравия ми разум през тази странна година, със сигурност са подкастовете*, които следя. Споделям ги с огромно удоволствие, защото те са доказателство как технологиите скъсяват дистанцията и дават възможност да се докоснеш до изумителни личности, артисти, писатели, мениджъри, лидери, визионери и да почерпиш от извора. Тук е моментът и да споделя, че абонаментът ми за Pro версията на Spotify се оказа едно от добрите решения тази година – достъп до безкрайно количество музика и качествено съдържание без реклами – това към днешна дата е направо лукс.

Unlocking us – Brene Brown

Откакто преди няколко години гледах TED презентацията на Брене за уязвимостта, не съм спряла да поглъщам с възхита книгите й, интервютата й, гостуванията й в други подкастове и предавания.

Continue reading Подкастове, които следя at Acrista Cafe.

Има дни, в които осъзнавам, че ми е все по-трудно да изваждам красиви неща от себе си… не защото не са там, а защото битието под всякаква форма ми влиза ребром и се опитва да вземе превез, и аз трябва със зъби и нокти да отстоявам онази, непрекосновената територия на сътворяването: на приказното, на финото и деликатното, от което се раждат картини.. Много пъти ме питат в интервюта неприятното клише: какво ви вдъхновява? Да си призная, трудно е това с вдъхновението. И все по-трудно става в този клокочещ бълвоч от информация, сивота в ежедневието и липса на елементарна култура в почти всяка област от живота.

Continue reading Oprah’s 2020 Vision Tour at Acrista Cafe.

Последният ми пост за тази година е своеобразен празничен подарък за идната година, която се надявам да е щедра и изключителна за всички.
Идеята за публикацията ми хрумна след като този месец присъствах на TEDex Women Сердика и останах крайно разочарована от организация и съдържание (с малки изключения).
Истината е, че в днешно време има безкрайно много ресурси, които са достъпни онлайн, безплатни са и обогатяващи, стига човек да знае английски и да е достатъчно дисциплиниран да изравя търпеливо перлите сред тоновете информация.

И за да съм конструктивна, споделям тук някои от каналите в Youtube, които следя и които периодично ми носят срещи с интересни и опитни хора, нови идеи и посоки за израстване, валидиране на собствения опит, информация за нови книги, филми и събития и какво ли още не.

Continue reading Обогатяващите ресурси at Acrista Cafe.

В неособено продуктивни периоди, когато се чувствам безпосочна и като на плаващи пясъци, е истинско малко чудо да попадна на толкова лично, вдъхновяващо, смислено и окриляващо интервю.

*photo image is a video still, copyright belongs to its rightful owners

Continue reading „Dream, Girl“ разговаря с Мари Форлео at Acrista Cafe.

Oh, man… Дълъг, смислен, проникновен и много докосващ разговор на Мари Форлео с Тим Ферис. За бизнес нещата е ясно, но съм истински впечатлена и респектирана от смелостта и непринудеността, с която споделя толкова, толкова лични неща…

Continue reading Тим Ферис в разговор с Мари Форлео at Acrista Cafe.

Ако сте гледали филма Wild с Рийс Уидърспуун, то Черил Стрейд няма да ви е съвсем непозната. Филмът е създаден по нейната едноименна автобиографична книга, която след това е последвана от още няколко. Черил гостува на Мари Форлео с един емоционален, мъдър и докосващ разговор:

Continue reading Мари Форлео разговаря с Черил Стрейд at Acrista Cafe.

Един разговор за най-новата й книга, който само затвърди респекта ми към Елизабет Гилбърт – изключително естествена, земна, с поразително чувство за самоирония. Както я нарече Мари Форлео, истинско съкровище.

Continue reading Мари Форлео разговаря с Елизабет Гилбърт at Acrista Cafe.

„It is not the critic who counts; not the man who points out how the strong man stumbles, or where the doer of deeds could have done them better. The credit belongs to the man who is actually in the arena, whose face is marred by dust and sweat and blood; who strives valiantly; who errs, who comes short again and again, because there is no effort without error and shortcoming; but who does actually strive to do the deeds; who knows great enthusiasms, the great devotions; who spends himself in a worthy cause; who at the best knows in the end the triumph of high achievement, and who at the worst, if he fails, at least fails while daring greatly, so that his place shall never be with those cold and timid souls who neither know victory nor defeat.

Continue reading В светлините на прожекторите at Acrista Cafe.

photo source

От известно време съм абонирана за статиите на сайта brainpickings.org. Преди няколко дни сред запазените за по-късно четене материали открих истинско съкровище: думите на Teresita Fernandez – съвременен скулптор от Ню Йорк, към завършващите Virginia Commonwealth University’s School of the Arts.
Напоследък много малко неща успяват да ме впечатлят – може би, защото плуваме сред твърде много думи, в които има твърде малко истинско съдържание… Но това, което Терезита казва, ме докосна и ентусиазира до степен не просто да харесам и споделя линка във ФБ, а да отделя време да преведа цитати от думите й за отделна публикация тук.

Continue reading Тересита Фернандез: из живота на артиста at Acrista Cafe.

Силата на уязвимостта:

и Вслушване в срама:

Continue reading Силата на уязвимостта at Acrista Cafe.