Седмица след като сме си тръгнали от Шатото, ме застига усещането за безвъзвратна загуба. Не мисля че някога съм страдала така за място, както за това. И въпреки че тъгуването започна още миналото лято, когато научихме, че Chateau Coliving престава да съществува в досегашната си форма, тези дни окончателността на факта ме залива като цунами. 

Continue reading Краят на една ера (Good-buy, Chateau!) at Acrista Cafe.

Ако мога с една дума да опиша Порто, то тя е оживление. Старата част на града има очарователна атмосфера и е приятно жив с музикантите край реката, умереното количество хора, хълмовете и безкрайните стъпала, фасадите с артистичните кобалтови плочки, сърдечните местни.

Continue reading Порто – вино, бакалао и azulejos – част II at Acrista Cafe.

След 20 дни в Малта, Порто ни посреща с лека мараня, прохлада и … аеро шоу. Тук сме за две седмици, но програмата ни е силно разредена, с идеята да имаме по-скоро спонтанни преживявания и бавно попиване на местната атмосфера.

В неделята на пристигането ни по реката тече аеро шоу, което е събрало местни и туристи на импровизиран пикник от двата бряга на реката

Величествената река Дуро, между Порто отдясно и Вила Нова де Гая на левия бряг

Отседнали сме “от другата страна на реката”, във Vila Nova de Gaia, където се намират всички складове за вино. Според проучванията ми, това е по-спокойното място, с по-малко тълпи и шум.

Continue reading Порто – вино, бакалао и фиеста – част I at Acrista Cafe.

Докато пребиваваме в Малта този път, решаваме да отделим време и за другите два острова в групата - Гозо и Комино.

Continue reading Уикенд на островите Гозо и Комино at Acrista Cafe.

Това лято пътешественичеството ни започва в началото на юни в Малта. Предният път, когато бяхме тук, останахме само няколко дни, във Валета и Слима, но този път преживяването е доста по-различно, защото сме в друга част на острова и покрай пътуването насам - натам, виждаме как изглежда живота с повече подробности на ежедневна база.

Continue reading 20 дни в Малта at Acrista Cafe.

Докато пребиваваме във Франция, една слънчева събота се отправяме към Гронвил – китно малко градче, наричано „Монако на Севера“. Идеята е да посетим родната къща на модния дизайнер, разположена сред красива градина с гледка към океана.

Гронвил се намира малко над известния залив на Мон Сен Мишел

Преди посещението в Музея на Диор (купувам билетите онлайн седмица по-рано и това се оказва много добро решение), решаваме да се разходим из съботния пазар, да се изгубим из малките улички, да обядваме с пресни морски дарове и изобщо, да се потопим в местната атмосфера.

Както обикновено, всичко във Франция започва от Кметството 🙂 Разбира се, шегувам се, просто пазарът се е разпрострял пред елегантната му сграда.

Continue reading Granville – родното място на Кристиан Диор at Acrista Cafe.

На единадесетия ден от пътешествието ни с кола из Европа пристигаме в Нормандия, жадуващи за прохлада и наспиване без климатик. Готвим се да прекараме юли в любимото Chateau Coliving, като сме допълнително ентусиазирани, защото познаваме голяма част от групата отпреди.

Добрата стара Йоти, която не само ни докара дотук, но и ще става французойка 🙂

Една от първите ни вечери – залез в Bar de l’Anguille

Тайното ми работно място в градината на шатото

Една незабравима вечер – индустриални количества moule – frites (миди с пържени картофки) в La Bac a Sable

И последваща разходка по брега на океана

С част от юлската група

Залез в 22:30 вечерта :о)

Щастливи бисквитки

Денят на рождения ми ден традиционно преминава с много готвене и забавления – като за начало приготвям една тавичка агнеси

Следва българска баница с френски продукти – pas mal :o)

Това е най-голямата баница, която съм правила досега – като за има-няма 24 човека :о)

И за да не остане някой гладен – баклава ;о)

Чета послания

Шампанското свършва скорострелно 🙂

Импровизираният ми рожден ден – хубави хора, лагерен огън, барбекю, чийзкейк от Наталия, коктейли с ракия – какво повече може да иска човек от живота 🙂

В очакване на специалната изненада…

Мини концертът на Los Tres Nachos – David, Firas и Dan, които направиха рождения ми ден още по-специален

Да бях го планирала, нямаше да е толкова хубаво

Благодарна и доволна от живота съм.

Continue reading Лятото в снимки: от София до любимата Нормандия – част III at Acrista Cafe.

След като изминаваме почти половината от нашето лятно пътешествие с кола, минавайки през Врнячка баня, Любляна и Падуа, стигаме и до Торино. Тази част на Италия е абсолютно непозната за нас, така че нямаме търпение да се потопим в местната атмосфера за два пълни дни.

Първият ден започваме с Кралския дворец

Сравнително минималистичният екстериор контрастира с пищността на интериора

Залата с кралския трон

Няма ъгълче, което да не е покрито със злато, картини или изящни мебели

Всичко е създадено с идеята за пищност и разточителност

Официалната трапезария

Минимализмът на галерията в контраст с пищността на останалите зали 🙂

Платна на Рубенс в Кралската галерия

Моята любима част – градините

Добре изпечени на жега бисквитки в кралския дворец

Избираме за обяд това очарователно място и сме във възторг, дори оставяме 5-звездно ревю за благините, които ни приготвят

Като ценители на добре приготвеното месо опитваме малки порции от почти всичко тук

Накрая, въпреки че нямаме никакво място, все пак се изкушаваме от предложението да си приготвим сами каноли

След обяда продължаваме с изложбата „From Botticelli to Mucha: beauty, nature, seduction“ в Кралския дворец

Като художник, който рисува женски образи, тази експозиция е истинско вдъхновение.

Continue reading Лятото в снимки: от София до Нормандия – част II – Торино at Acrista Cafe.

Тази година избираме нещо различно за летните месеци – тръгваме с кола на пътешествие из Европа. Целта е за десетина дни да изминем около 3 хиляди километра и да стигнем чак до Нормандия, като по пътя разглеждаме места, в които не сме били. Планът включва да минем през Сърбия, Словения, Италия и да финишираме във Франция. Първа спирка:

Врнячка Баня в Сърбия

За това място научавам от статия на Живко Константинов в LinkedIn. Прилича много на нашата Банкя с минералните си извори, СПА хотели и център, в който вечер излиза цялото народонаселение.

След заслуженото СПА в хотела, идва ред на вечерната разходка за хапване.

Continue reading Лятото в снимки: от София до Нормандия – част I at Acrista Cafe.

Древният и внушителен Сарагоса отдавна е моя пътешественическа мечта и тази година, докато пребиваваме целия юни в Мадрид, най-после се отправяме към него.
Император Август основава града с наименованието Caesaraugusta между 25 BC и 11 BC – оттам идва и съвременното име на града Zaragoza.

Заради богатата му култура, забележителна архитектура и история, той съвсем не е за еднодневно посещение, но все пак в един не особено слънчев съботен ден, взимаме бързия влак от Аточа до Сарагоса и се потапяме в местната атмосфера.

Първа спирка: La Aljaferia

Крепостта и замъкът датират от втората половина на 11 в.

Continue reading Фрагменти от Испания: Сарагоса at Acrista Cafe.

Една от причините да избера испанската столица за близо месец пребиваване този юни, бяха музеите. Първо посетихме изключително чаровния музей на големия испански художник Хоакин Сороя (статията за него е тук). Следващата цел бяха трите големи музея Prado, Thyssen-Bornemisza и Reina Sofia, известни като Paseo del Arte, защото се намират в близост един до друг и са своеобразна арт разходка (ако имате сили и желание да ги обходите за кратък период от време).

На сайта на музея Тисен Борнемиса взех комбинирани билети Paseo del Arte, които свалих на телефона.

Continue reading Арт разходка в музеите на Мадрид: Prado at Acrista Cafe.

Докато през юни пребиваваме за близо месец в Мадрид, решаваме да посетим Real Monasterio de San Lorenzo de El Escorial. Величественият комплекс се намира на час с влак от гара Аточа и е чудесна дестинация за еднодневно пътешествие.

Пътят от гарата в Сан Лоренсо до El Escorial включва разходка в прекрасен парк с огромни дървета: Parque y Jardines de la Casita del Principe.

Иска ми се снимките да можеха по-реално да представят обемите 🙂 Гледайте и видеото за El Escorial, което идва скоро на канала ни за пътуванията в Youtube: Wanderlust Cookies – каня ви да се абонирате, за да не пропускате новите ни пътешествия.

Continue reading Фрагменти от Испания – El Escorial at Acrista Cafe.

Докато прекарваме лятната си ваканция на о. Порос, решаваме да „отскочим“ до близкия остров Хидра (Hydra) или по-скоро Идра, както му казват местните. Той е само на половин час с бързия ферибот и пристигаме около обяд.

Идра е живописен малък остров, известен с това, че няма пътища и автомобили.

Пристанището е закътано и пълно с лодки. Какво ли е в активния сезон?

Температурата уж е 22 градуса, но към 12 вече препича сериозно

Единственото превозно средство за багаж, куфари и хора по тесните излъскани улички и стъпала, са мулетата и магаретата.

Две от местните таксита 🙂

Гмурваме се из тесните улички и … пир за очите

Пред „Veranda“, уви, не работи на обяд, но пък е перфектното място за снимка 🙂

Под дебелата сянка на ресторант Анита.

Continue reading Добре дошли на Идра at Acrista Cafe.

Понеже (като едни възрастни хора, хихи) вече не понасяме нито жегата, нито тълпите, проучването ми за море за годишния ни отпуск започва още февруари, и ми отнема доста време. Изискванията са доста: да е достатъчно на юг, за да става за плаж в края на май, да не е нужно да наемаме кола; ако е с директен полет, чудесно; да има интересна ивица за гмуркащия се Саш, да е тихо, живописно и с хубава храна. Първоначалните идеи за Майорка, Менорка и Аликанте отпадат, защото не се класират по някои от тези критерии. В крайна сметка, благодаря ти за прекрасната идея, Инче!, се спираме на о.

Continue reading Ваканция на остров Порос в Гърция at Acrista Cafe.

Както проникновено отбелязва The reluctant traveler Eugene Levy в едноименната поредица по Apple TV+, да пътуваш, означава да живееш. Напускаме София при проливен дъжд, но след едночасов полет Атина благо ни посреща с летни температури. Номадското ни лято започва обещаващо.

Избираме Атина по няколко причини. Търсим място, на което не сме били досега, което да ни предложи нещо интересно за рождения ден на Саш, докъдето можем да летим и да е отправна точка за почивката ни на морето, което не сме виждали качествено от няколко години.

Атинското летище е на доста километри извън града, затова от трите опции метро, Uber и такси, избираме последната, но през приложението Freenow.

Continue reading 2 чудесни дни в Атина at Acrista Cafe.

Наистина не съм предполагала какво количество умора за години назад е била полепнала по мен и ми е тежала като одеало, напоено с тонове вода. Осъзнавам го по странен начин, докато отново сме във Франция, но този път сме (по френски) бавни, неамбициозни и жадни за тишина и дълбок, пълноценен сън. Идеята тази година е изследваме още от Нормандия, затова сме наели кола. Юли този път обаче е по-дъждовен и хладен от миналия и много от дните просто се отдаваме на жадувана почивка и нищо-не-правене, каквито отдавна не могат да ни се случат в града.

Официалната програма включва една седмица в шатото, в което бяхме миналата година и две седмици на ново място, в средата на нищото, близо до Аржентан.

Continue reading Ваканция във Франция at Acrista Cafe.

Продължаваме изследването на испанските земи с поредната дестинация, този път – Малага. Избираме мястото с едно наум, че е може би е една идея по-популярно за нашия вкус, но пък тристата слънчеви дни в годината, храната и изобилието от музеи наклоняват везните в полза на Costa del Sol.

Original image found on https://mapswire.com/maps/spain/

Няколко думи за Малага. Градът се намира в южната част на Испания и има древна история. Своя отпечатък тук са оставили финикийци, римляни, вестготи, маври. Това се усеща и до днес, в леко еклектичната архитектура и атмосфера. Тук е родното място на Пабло Пикасо и, както става ясно от предварителните ми проучвания, на актьора Антонио Бандерас.

Continue reading Фрагменти от Испания: Малага at Acrista Cafe.

Тази година за рожденият ми ден сме още в Нормандия и своеобразен подарък за мен се получава второто организирано от шатото еднодневно пътешествие – този път до Deauville, Honfleur и Etretat. 

И трите места са емблематични за района, така че една от съботите ентусиазирано се излюпваме рано-рано и през леката мъгла по изгрев поемаме към Довил.

Довил е красиво курортно градче, излъчващо класа и лека претенциозност, витаеща във въздуха. Това е мястото на “богатите и известните”. Тук се провежда престижния ежегоден Американски филмов фестивал, конни надбягвания и голф турнири, гъмжи от скъпи хотели и елегантни бутици.

Continue reading Един месец в Нормандия – част II at Acrista Cafe.

Докато пребиваваме в Нормандия и в частност в Chateau De L’Isle Marie и въпреки статиите, които упорито твърдят, че на всяка цена да се избягва юли и особено укенда за посещение, в една от съботите се отправяме на организирано от шатото еднодневно пътешествие до Le Mont Saint-Michel.

Групата от съ-обитатели на Шатото, с които щурмуваме Мон Сен Мишел

Мястото се намира на границата между Нормандия и Бретан и примесената с легенди история разказва, че възниква в далечната 708 година след като епископът на Авранш, Сен Юбер получава множество видения на архангел Михаил в съня си.
Първоначално той построява малък параклис за почитане на архангел Михаил, но островът бързо се превръща в място за поклонение и през 966 година на върха на скалата бива построено Бенедектинското абатство.

Continue reading Мон Сен Мишел – мистериозният остров at Acrista Cafe.

Колко от вас знаят къде точно се намира Нормандия?
Когато пратих първи снимки на двете големи племенници, реакцията на Криси (14 г) беше: “нямам идея къде е Нормандия, никога не съм чувала за тази държава или град или каквото е там” :). Ако и вие не сте сигурни, надявам се нашите едномесечни нормандски преживявания да внесат малко повече географска яснота.

И така, Нормандия се намира в северозападната част от Франция и заема над 30 хил. кв. км площ. Наименованието идва от Normant или Northman още от далечните времена на 9 век, когато територията е завзета и заселена от викинги.

Continue reading Един месец в Нормандия – част I at Acrista Cafe.

Първото посещение на Франция и особено на Париж може да бъде немалко overwhelming по безброй причини: митовете и клишетата (създадени най-вече от филми, литература, език), изобилието от места, кухня, заведения, атракции, монументи, история, очаквания, не-знам-откъде-да-започна, как-трябва-да-съм-облечена-в-Париж, както и пресата, наречена 102 неща, които трябва задължително да видите/посетите/опитате, бла бла бла.

За нас този път престоят в Париж е почти транзит – само два дни, на път за Нормандия, където имаме намерение да пребиваваме един месец. Затова и почти нулевите ни амбиции за разглеждане на забележителности, нямаме никакви списъци с неща и най-вече никаква преса да издирваме перфектни места за още по-перфектни инстаграм снимки.

Continue reading 2 дни в Париж at Acrista Cafe.

Докато правех проучвания за острова, ми направиха впечатление твърденията, че това място не е като никое друго. Казах си, какво пък толкова.
Действително обаче, Малта или поне частта от нея, която успяхме да видим, е неповторима амалгама от арабска и западна култура и архитектура, която прави пейзажа и атмосферата наистина уникални.

В моите очи Малта прилича на стара лачена дама, наплъстила тонове грим, които протяжно се ронят и разказват истории. Мястото е еклектично, хаотично, преживяло и обрулено.
Десетките народности, владели това стратегическо парче земя или минали оттук към Светите земи, са оставили трайно своя отпечатък. На острова се чува всевъзможна реч, която се смесва със странно звучащия малтийски – интересна смесица от арабски и сицилиански италиански.

Continue reading Малта – пясъчната лейди at Acrista Cafe.

След две години плътно седене вкъщи, отново сме на път и разчупваме бетона с първото от поредица пътувания това лято – до Италия. Това е второто ни пребиваване там след Рим и Анани, и този път дестинацията е Cernobbio на езерото Комо.

Освен запазеното в booking студио, цари пълна импровизация, несвойствено за мен не правя никакви проучвания и съответно нямам кой знае какви очаквания за предстоящите 4 дни.

Стигането до Чернобио си е сериозно пътешествие: Wizz до Бергамо, оттам – шатъл до Централна гара в Милано, оттам – влак до Комо и накрая, поради липса на таксита, градски автобус номер 11 до наетото студио.

Continue reading Уикенд на езерото Комо at Acrista Cafe.

На следващия ден

сутринта се насочваме към Mercado Colon за закуска (всички места, които посещаваме, съм извадила в предварителен списък – плод на статии в блогове и youtube видео материали за Валенсия). Този пазар също е красив, по-отворен е и е пълно с кафенета. Избираме си Bocados Cafe и опитваме Bocadillos и прясно изцеден портокалов сок.

Днес програмата е лежерна, общо взето – накъдето ни поведат очите и краката.

Опитваме лек тур по магазините, сдобивам се с маратонки, леки като перца (нищо, че влизам за сандали с висок ток :)) и не само си тръгвам с тях от магазина, ами не ги свалям до края на пребиваването (sorry Converse).

Continue reading Фрагменти от Испания: Валенсия част II at Acrista Cafe.

И така, испанските хроники продължават. Сигурно няма да мирясам, докато не обходим всички региони из Испания и накрая вземем та забравим да се върнем… 🙂

Този път дестинацията е Валенсия, решени сме да пътуваме с възможно най-малко багаж (дори без голям фотоапарат) и уви, летим с Wizz, които никаква low cost компания вече не са: искат ни допълнителни 120 лв за фиксирани места в самолета, да бе да, и ето че Сашо е на 13А, а аз – на 35Б. Слава богу на отиване до мен сяда една симпатична дама и като се заговаряме на излитане, та не спираме чак до кацането. 

Валенсия ни посреща гостоприемно – тук е 20 градуса, за разлика от мрачната и студена София.

Continue reading Фрагменти от Испания: Валенсия част I at Acrista Cafe.

Четирите дни в Гърция бяха като десерта на това лято, прекарано изцяло извън града. Едва ли мога с днешна дата да впечатля някого с красотите на Халкидики (за нас за пръв път), затова просто споделям няколко попадения (най-вече кулинарни) от това пътуване. Спиращите дъха гледки и никога нестигащите количества октопод и тарама направиха пребиваването в гръцко както винаги освежаващо удоволствие.

Първият ден пропътувахме цялата Kassandra. В Polychrono съвсем импровизирано влязохме за обяд в таверна Ayra на крайбрежната – ако сте любители на рибената чорба и гръцката мусака, запечена в гюведже – това е правилното място. Допълнително очарование внася собственикът му, който е нещо като гръцката версия на Ченкете от Синьо лято – с вид на стар морски вълк.

Continue reading Последните летни дни at Acrista Cafe.

Съвсем не в списъка с толкова бленувани дестинации (може би, защото е подозрително близо и изглежда твърде лесно, та е открито пренебрегван), Белград се оказва приятна за откривателския ми дух изненада. Последният модул от EMBA на половинката е поводът за трите интензивни и наситени със забележителности дни, мускулна треска от ходене и запомнящи се кулинарни преживявания.

Името на града произлиза от варовика, с който римляните са строили крепостите си. През Белия град живописно се пресичат две реки – Дунав и Сава, а мястото помни история от много векове назад. в днешно време Белград е жив, с младежки дух, гостоприемен.

Continue reading 3 дни в Белград at Acrista Cafe.

Като замигат батериите ми на червено и започна да генерирам само „безсмислени“ мисли (и гремлините превземат нервозния ми мозък), пътуването става животоспасяващо и може би единственото решение, способно да ме извади буквално от коловоза.
Да пътувам сама пък е особено удоволствие, защото е нещо като подарък към мен самата – тогава не говоря много, ясно чувам мислите си, подреждам се, заземявам се и политам едновременно, виждам нещата по-мащабно и отстрани, размечтавам се, не следя времето, глезя се и си доставям си радост съзнателно: в този случай например бе дълга разходка по брега, докато кецовете ми се пълнеха с пясък и взиране в хоризонта, докато морския бриз отвя всичката тиня на градския живот от мен, после чаша кафе и шоколадово суфле и часове, прекарани в прелистване на нови книги, за да отнеса със себе си една-единствена.

Continue reading Среща със себе си at Acrista Cafe.

Както каза една приятелка преди няколко дни, то с тази Истанбулска конвенция, като кажеш, че си в Истанбул, взе да звучи леко неприлично :)), но този пост няма нищо общо и е по-скоро за жадните за пътешествия души.

И така:

Поемаме към Истанбул за трети път. Първият път беше с автобус, втория – със самолет. Сега сме с колата. Порим празните пътища през мъглата, с нож да я режеш, все едно си в някакъв несвършващ сън. След границата изведнъж настъпва грандиозно посрещане: мъглата се раздига, показва се ярко слънце. Чувстваме се като ВИП пътешественици – сякаш невидима ръка е тупирала и разбухнала най-фамозните облаци, които са като перуки от захарен памук над зелените поля.

Continue reading Перлите на Истанбул at Acrista Cafe.

Холандия, Швейцария, Бутан, Катар, Исландия, Индия, Тайланд – това са част от държавите, в които Ерик Уайнър ни отвежда на пътешествие, в търсене на отговори за щастието: какви са необходимите съставки хората да са щастливи, къде е най-нещастното място на планетата, дали щастието е непроменлива величина…
Книгата е написана с тънка ирония, заразително чувство за хумор и в любимото ми за пътеписи сегашно време. „Пътуването“ ми с Ерик беше колоритно, образователно и най-вече забавно.

Бутан
„Накрая, след като изчакваме „известно време“, пътят към Тимфу бива отворен и ние се натъпкваме в тойотата. Бързо разбирам, че кормуването в Бутан не е за мекушави хора.

Continue reading „География на блаженството“ at Acrista Cafe.