Ако мога с една дума да опиша Порто, то тя е оживление. Старата част на града има очарователна атмосфера и е приятно жив с музикантите край реката, умереното количество хора, хълмовете и безкрайните стъпала, фасадите с артистичните кобалтови плочки, сърдечните местни.

Continue reading Порто – вино, бакалао и azulejos – част II at Acrista Cafe.

След 20 дни в Малта, Порто ни посреща с лека мараня, прохлада и … аеро шоу. Тук сме за две седмици, но програмата ни е силно разредена, с идеята да имаме по-скоро спонтанни преживявания и бавно попиване на местната атмосфера.

В неделята на пристигането ни по реката тече аеро шоу, което е събрало местни и туристи на импровизиран пикник от двата бряга на реката

Величествената река Дуро, между Порто отдясно и Вила Нова де Гая на левия бряг

Отседнали сме “от другата страна на реката”, във Vila Nova de Gaia, където се намират всички складове за вино. Според проучванията ми, това е по-спокойното място, с по-малко тълпи и шум.

Continue reading Порто – вино, бакалао и фиеста – част I at Acrista Cafe.

Докато пребиваваме в Малта този път, решаваме да отделим време и за другите два острова в групата - Гозо и Комино.

Continue reading Уикенд на островите Гозо и Комино at Acrista Cafe.

Това лято пътешественичеството ни започва в началото на юни в Малта. Предният път, когато бяхме тук, останахме само няколко дни, във Валета и Слима, но този път преживяването е доста по-различно, защото сме в друга част на острова и покрай пътуването насам - натам, виждаме как изглежда живота с повече подробности на ежедневна база.

Continue reading 20 дни в Малта at Acrista Cafe.

На единадесетия ден от пътешествието ни с кола из Европа пристигаме в Нормандия, жадуващи за прохлада и наспиване без климатик. Готвим се да прекараме юли в любимото Chateau Coliving, като сме допълнително ентусиазирани, защото познаваме голяма част от групата отпреди.

Добрата стара Йоти, която не само ни докара дотук, но и ще става французойка 🙂

Една от първите ни вечери – залез в Bar de l’Anguille

Тайното ми работно място в градината на шатото

Една незабравима вечер – индустриални количества moule – frites (миди с пържени картофки) в La Bac a Sable

И последваща разходка по брега на океана

С част от юлската група

Залез в 22:30 вечерта :о)

Щастливи бисквитки

Денят на рождения ми ден традиционно преминава с много готвене и забавления – като за начало приготвям една тавичка агнеси

Следва българска баница с френски продукти – pas mal :o)

Това е най-голямата баница, която съм правила досега – като за има-няма 24 човека :о)

И за да не остане някой гладен – баклава ;о)

Чета послания

Шампанското свършва скорострелно 🙂

Импровизираният ми рожден ден – хубави хора, лагерен огън, барбекю, чийзкейк от Наталия, коктейли с ракия – какво повече може да иска човек от живота 🙂

В очакване на специалната изненада…

Мини концертът на Los Tres Nachos – David, Firas и Dan, които направиха рождения ми ден още по-специален

Да бях го планирала, нямаше да е толкова хубаво

Благодарна и доволна от живота съм.

Continue reading Лятото в снимки: от София до любимата Нормандия – част III at Acrista Cafe.

След като изминаваме почти половината от нашето лятно пътешествие с кола, минавайки през Врнячка баня, Любляна и Падуа, стигаме и до Торино. Тази част на Италия е абсолютно непозната за нас, така че нямаме търпение да се потопим в местната атмосфера за два пълни дни.

Първият ден започваме с Кралския дворец

Сравнително минималистичният екстериор контрастира с пищността на интериора

Залата с кралския трон

Няма ъгълче, което да не е покрито със злато, картини или изящни мебели

Всичко е създадено с идеята за пищност и разточителност

Официалната трапезария

Минимализмът на галерията в контраст с пищността на останалите зали 🙂

Платна на Рубенс в Кралската галерия

Моята любима част – градините

Добре изпечени на жега бисквитки в кралския дворец

Избираме за обяд това очарователно място и сме във възторг, дори оставяме 5-звездно ревю за благините, които ни приготвят

Като ценители на добре приготвеното месо опитваме малки порции от почти всичко тук

Накрая, въпреки че нямаме никакво място, все пак се изкушаваме от предложението да си приготвим сами каноли

След обяда продължаваме с изложбата „From Botticelli to Mucha: beauty, nature, seduction“ в Кралския дворец

Като художник, който рисува женски образи, тази експозиция е истинско вдъхновение.

Continue reading Лятото в снимки: от София до Нормандия – част II – Торино at Acrista Cafe.

Тази година избираме нещо различно за летните месеци – тръгваме с кола на пътешествие из Европа. Целта е за десетина дни да изминем около 3 хиляди километра и да стигнем чак до Нормандия, като по пътя разглеждаме места, в които не сме били. Планът включва да минем през Сърбия, Словения, Италия и да финишираме във Франция. Първа спирка:

Врнячка Баня в Сърбия

За това място научавам от статия на Живко Константинов в LinkedIn. Прилича много на нашата Банкя с минералните си извори, СПА хотели и център, в който вечер излиза цялото народонаселение.

След заслуженото СПА в хотела, идва ред на вечерната разходка за хапване.

Continue reading Лятото в снимки: от София до Нормандия – част I at Acrista Cafe.

Древният и внушителен Сарагоса отдавна е моя пътешественическа мечта и тази година, докато пребиваваме целия юни в Мадрид, най-после се отправяме към него.
Император Август основава града с наименованието Caesaraugusta между 25 BC и 11 BC – оттам идва и съвременното име на града Zaragoza.

Заради богатата му култура, забележителна архитектура и история, той съвсем не е за еднодневно посещение, но все пак в един не особено слънчев съботен ден, взимаме бързия влак от Аточа до Сарагоса и се потапяме в местната атмосфера.

Първа спирка: La Aljaferia

Крепостта и замъкът датират от втората половина на 11 в.

Continue reading Фрагменти от Испания: Сарагоса at Acrista Cafe.

Докато през юни пребиваваме за близо месец в Мадрид, решаваме да посетим Real Monasterio de San Lorenzo de El Escorial. Величественият комплекс се намира на час с влак от гара Аточа и е чудесна дестинация за еднодневно пътешествие.

Пътят от гарата в Сан Лоренсо до El Escorial включва разходка в прекрасен парк с огромни дървета: Parque y Jardines de la Casita del Principe.

Иска ми се снимките да можеха по-реално да представят обемите 🙂 Гледайте и видеото за El Escorial, което идва скоро на канала ни за пътуванията в Youtube: Wanderlust Cookies – каня ви да се абонирате, за да не пропускате новите ни пътешествия.

Continue reading Фрагменти от Испания – El Escorial at Acrista Cafe.

Докато прекарваме лятната си ваканция на о. Порос, решаваме да „отскочим“ до близкия остров Хидра (Hydra) или по-скоро Идра, както му казват местните. Той е само на половин час с бързия ферибот и пристигаме около обяд.

Идра е живописен малък остров, известен с това, че няма пътища и автомобили.

Пристанището е закътано и пълно с лодки. Какво ли е в активния сезон?

Температурата уж е 22 градуса, но към 12 вече препича сериозно

Единственото превозно средство за багаж, куфари и хора по тесните излъскани улички и стъпала, са мулетата и магаретата.

Две от местните таксита 🙂

Гмурваме се из тесните улички и … пир за очите

Пред „Veranda“, уви, не работи на обяд, но пък е перфектното място за снимка 🙂

Под дебелата сянка на ресторант Анита.

Continue reading Добре дошли на Идра at Acrista Cafe.

Понеже (като едни възрастни хора, хихи) вече не понасяме нито жегата, нито тълпите, проучването ми за море за годишния ни отпуск започва още февруари, и ми отнема доста време. Изискванията са доста: да е достатъчно на юг, за да става за плаж в края на май, да не е нужно да наемаме кола; ако е с директен полет, чудесно; да има интересна ивица за гмуркащия се Саш, да е тихо, живописно и с хубава храна. Първоначалните идеи за Майорка, Менорка и Аликанте отпадат, защото не се класират по някои от тези критерии. В крайна сметка, благодаря ти за прекрасната идея, Инче!, се спираме на о.

Continue reading Ваканция на остров Порос в Гърция at Acrista Cafe.

Както проникновено отбелязва The reluctant traveler Eugene Levy в едноименната поредица по Apple TV+, да пътуваш, означава да живееш. Напускаме София при проливен дъжд, но след едночасов полет Атина благо ни посреща с летни температури. Номадското ни лято започва обещаващо.

Избираме Атина по няколко причини. Търсим място, на което не сме били досега, което да ни предложи нещо интересно за рождения ден на Саш, докъдето можем да летим и да е отправна точка за почивката ни на морето, което не сме виждали качествено от няколко години.

Атинското летище е на доста километри извън града, затова от трите опции метро, Uber и такси, избираме последната, но през приложението Freenow.

Continue reading 2 чудесни дни в Атина at Acrista Cafe.

Наистина не съм предполагала какво количество умора за години назад е била полепнала по мен и ми е тежала като одеало, напоено с тонове вода. Осъзнавам го по странен начин, докато отново сме във Франция, но този път сме (по френски) бавни, неамбициозни и жадни за тишина и дълбок, пълноценен сън. Идеята тази година е изследваме още от Нормандия, затова сме наели кола. Юли този път обаче е по-дъждовен и хладен от миналия и много от дните просто се отдаваме на жадувана почивка и нищо-не-правене, каквито отдавна не могат да ни се случат в града.

Официалната програма включва една седмица в шатото, в което бяхме миналата година и две седмици на ново място, в средата на нищото, близо до Аржентан.

Continue reading Ваканция във Франция at Acrista Cafe.

Продължаваме изследването на испанските земи с поредната дестинация, този път – Малага. Избираме мястото с едно наум, че е може би е една идея по-популярно за нашия вкус, но пък тристата слънчеви дни в годината, храната и изобилието от музеи наклоняват везните в полза на Costa del Sol.

Original image found on https://mapswire.com/maps/spain/

Няколко думи за Малага. Градът се намира в южната част на Испания и има древна история. Своя отпечатък тук са оставили финикийци, римляни, вестготи, маври. Това се усеща и до днес, в леко еклектичната архитектура и атмосфера. Тук е родното място на Пабло Пикасо и, както става ясно от предварителните ми проучвания, на актьора Антонио Бандерас.

Continue reading Фрагменти от Испания: Малага at Acrista Cafe.

Докато правех проучвания за острова, ми направиха впечатление твърденията, че това място не е като никое друго. Казах си, какво пък толкова.
Действително обаче, Малта или поне частта от нея, която успяхме да видим, е неповторима амалгама от арабска и западна култура и архитектура, която прави пейзажа и атмосферата наистина уникални.

В моите очи Малта прилича на стара лачена дама, наплъстила тонове грим, които протяжно се ронят и разказват истории. Мястото е еклектично, хаотично, преживяло и обрулено.
Десетките народности, владели това стратегическо парче земя или минали оттук към Светите земи, са оставили трайно своя отпечатък. На острова се чува всевъзможна реч, която се смесва със странно звучащия малтийски – интересна смесица от арабски и сицилиански италиански.

Continue reading Малта – пясъчната лейди at Acrista Cafe.

След две години плътно седене вкъщи, отново сме на път и разчупваме бетона с първото от поредица пътувания това лято – до Италия. Това е второто ни пребиваване там след Рим и Анани, и този път дестинацията е Cernobbio на езерото Комо.

Освен запазеното в booking студио, цари пълна импровизация, несвойствено за мен не правя никакви проучвания и съответно нямам кой знае какви очаквания за предстоящите 4 дни.

Стигането до Чернобио си е сериозно пътешествие: Wizz до Бергамо, оттам – шатъл до Централна гара в Милано, оттам – влак до Комо и накрая, поради липса на таксита, градски автобус номер 11 до наетото студио.

Continue reading Уикенд на езерото Комо at Acrista Cafe.

На следващия ден

сутринта се насочваме към Mercado Colon за закуска (всички места, които посещаваме, съм извадила в предварителен списък – плод на статии в блогове и youtube видео материали за Валенсия). Този пазар също е красив, по-отворен е и е пълно с кафенета. Избираме си Bocados Cafe и опитваме Bocadillos и прясно изцеден портокалов сок.

Днес програмата е лежерна, общо взето – накъдето ни поведат очите и краката.

Опитваме лек тур по магазините, сдобивам се с маратонки, леки като перца (нищо, че влизам за сандали с висок ток :)) и не само си тръгвам с тях от магазина, ами не ги свалям до края на пребиваването (sorry Converse).

Continue reading Фрагменти от Испания: Валенсия част II at Acrista Cafe.

И така, испанските хроники продължават. Сигурно няма да мирясам, докато не обходим всички региони из Испания и накрая вземем та забравим да се върнем… 🙂

Този път дестинацията е Валенсия, решени сме да пътуваме с възможно най-малко багаж (дори без голям фотоапарат) и уви, летим с Wizz, които никаква low cost компания вече не са: искат ни допълнителни 120 лв за фиксирани места в самолета, да бе да, и ето че Сашо е на 13А, а аз – на 35Б. Слава богу на отиване до мен сяда една симпатична дама и като се заговаряме на излитане, та не спираме чак до кацането. 

Валенсия ни посреща гостоприемно – тук е 20 градуса, за разлика от мрачната и студена София.

Continue reading Фрагменти от Испания: Валенсия част I at Acrista Cafe.

Съвсем не в списъка с толкова бленувани дестинации (може би, защото е подозрително близо и изглежда твърде лесно, та е открито пренебрегван), Белград се оказва приятна за откривателския ми дух изненада. Последният модул от EMBA на половинката е поводът за трите интензивни и наситени със забележителности дни, мускулна треска от ходене и запомнящи се кулинарни преживявания.

Името на града произлиза от варовика, с който римляните са строили крепостите си. През Белия град живописно се пресичат две реки – Дунав и Сава, а мястото помни история от много векове назад. в днешно време Белград е жив, с младежки дух, гостоприемен.

Continue reading 3 дни в Белград at Acrista Cafe.

Както каза една приятелка преди няколко дни, то с тази Истанбулска конвенция, като кажеш, че си в Истанбул, взе да звучи леко неприлично :)), но този пост няма нищо общо и е по-скоро за жадните за пътешествия души.

И така:

Поемаме към Истанбул за трети път. Първият път беше с автобус, втория – със самолет. Сега сме с колата. Порим празните пътища през мъглата, с нож да я режеш, все едно си в някакъв несвършващ сън. След границата изведнъж настъпва грандиозно посрещане: мъглата се раздига, показва се ярко слънце. Чувстваме се като ВИП пътешественици – сякаш невидима ръка е тупирала и разбухнала най-фамозните облаци, които са като перуки от захарен памук над зелените поля.

Continue reading Перлите на Истанбул at Acrista Cafe.

15 април – Гранада

Пристигаме в Гранада по залез слънце и честно казано съм изненадана от размерите и вида на града. Посреща ни съвременната част – модерни бизнес сгради, болници и големи магазини. Жилищният комплекс, в който сме наели апартамент, изглежда превъзходно – стилни кооперации, с еднакви на цвят тенти (това беше навсякъде и се шегувахме, че производителят има само един цвят, но всъщност е търсен ефект), басейни, елегантен дизайн и чисти улици. навсякъде, където отсядаме, входовете са впечатляващи, този не прави изключение – обширно пространство с мрамор и мека мебел на партера, и тежки, еднакво орнаментирани дървени врати на апартаментите.

Continue reading Фрагменти от Испания – част VI: Гранада at Acrista Cafe.

Докато пътуваме към Ронда, си мисля, че април явно е правилният месец за пътешестване по тези места – жегата още не е изгорила безпощадно всичко и очите се къпят в зелено. Пътят е живописен – наситено зелени ливади, самотни тъмнозелени дървета в далечината, хасиенди и тук – там малки замъци към именията от маслини. красота и поезия. Тъй като сме високо, сега е прохладно и дори се налага да облека заровеното в куфара кожено яке.

14 април – Ронда

Този град е уникален природен феномен, какъвто не сме виждали досега. Беглите асоциации с Метеора в Гърция, се оказват не съвсем на място.

Continue reading Фрагменти от Испания – част V: Ронда at Acrista Cafe.

Днес е горещ и вълнуващ ден, защото предстои да стигнем в Севиля – столицата на Андалусия. По пътя очите ни се радват на великолепния простор и безкрайните парцелирани поля. Усещането е, че ти е широко на душата. Тъй като тук ще спим извън града, първо се отправяме към Салтерас – малко градче, изглеждащо като вилна зона, в която сме наели хасиенда.

Желанието ни да хапнем преди да започнем разглеждането на Севиля, предизвиква повдигане на вежди у Имакулада, нашата домакиня (какъв обяд, едва 13ч е?!), но все пак ни упътва към местната Meson La Bodega. Очакваме някоя малка селска кръчма срещу бензиностанцията, а всъщност откриваме достолепен комплекс с красива фасада и огромен паркинг, в който няма никой.

Continue reading Фрагменти от Испания – част IV Севиля at Acrista Cafe.

След още една нощ в Мадрид, най-после се отправяме към Андалусия. нетърпелива съм да усетя южната атмосфера на Испания, която дори от разстояние ме е вдъхновила за толкова картини. Всъщност от днес започва истинското предизвикателство – всяка вечер ще спим в различен град и темпото става още по-интензивно. 4-часовия път по магистралата не се усеща. Движението е натоварено, всички карат успоредно в двете ленти, но в рамките на ограниченията и се придвижваме доста бързо. По пътя опитваме първата тортия (tortilla espanol), а гледката е красива: обширни поля, хиляди акри с маслинови дръвчета, тук – там бели къщи, сгушени сред кипариси или тъмнозелени дървета под огромно синьо небе.

Continue reading Фрагменти от Испания – част III Кордоба at Acrista Cafe.

Има нещо много приключенско и вълнуващо да се отправиш към място, за което не знаеш почти нищо. Толедо съм виждала на снимки, но да се докоснеш до тази красота отблизо е съвсем различно преживяване. Отправяме се към града по магистралата на юг. Той е в северната част на областта Кастиля Ла Манча и е разположен на хълм над река Тахо. Става вестготска столица през 554 г. сл. Хр. и е един от великите исторически испански градове. Днес е под егидата на ЮНЕСКО. Известен е като града на трите религии, защото преди да започнат гоненията на евреите, тук мирно са съществували християни, евреи и мюсулмани.

Continue reading Фрагменти от Испания – част II: Толедо at Acrista Cafe.

Пътешествието до Испания стои от много години на първо място в списъка с желания, измествано по най-различни причини от по-близки дестинации. Когато настъпи точният момент да се случи нещо обаче, то се реализира по най-прекрасния възможен начин. Този път едно спонтанно “Искаме и ние!” докато наши приятели запазват билети до Мадрид, сбъдва отдавнашната ми мечта и в началото на март започваме подготовката за пътешествието.
Трябва да призная, че за никое пътуване досега не съм се готвила предварително толкова сериозно: срещам се с хора, които вече са били там, свалям си приложение за испански език и с огромен ентусиазъм се гмурвам в красотата му (което се оказва и доста полезно) и преглеждам огромно количество видео материали за градовете, които ще посетим.

Continue reading Фрагменти от Испания – част I: Мадрид at Acrista Cafe.

Понякога поканите за гостуване те отвеждат на неподозирани места, които иначе човек никога не би му хрумнало да посети. Първото пътуване за сезона ни отвя в Макри, малко гръцко селце до Александруполи, което ни зарадва с живописния си плаж и задължителните ресторантчета, пълни с морска храна. Идеално място за рестарт.

Continue reading Restart at Acrista Cafe.

С риск да разочаровам заклетите московски фенове, трябва да споделя, че Москва не е моят град. Каквито и сказания да се носят за него, през деня той ми прилича на стара дама, която все още носи позастарелите си дрехи, като умело ги комбинира с някои нови, лачени и задължително впечатляващи. Дали заради невъобразимите мащаби, дали заради липсата на сняг, но новогодишна Москва ни посрещна огромна, сива и някак неуютна, въпреки многото украсени „йолочки“.

Трафикът непреувеличено просто те зашеметява (a ние мрънкаме, че имаме задръствания!) с коли в пет ленти в едната и още толкова в другата посока, които карат бързо, но въпреки това задръстванията са толкова сериозни, че предизвикват почти психоза от вида сега-колко-часа-ще-седим-тук и повдигане тип „газ-спирачка“.

Continue reading В Москва за Нова година at Acrista Cafe.

Най-после отметнахме първо пътешествие до Италия, която милата все биваше измествана от някое друго място.

В началото си мислех, че разполагаме с достатъчно дни да се потопим в древната атмосфера на Рим, но вече смятам, че вариантът на Елизабет Гилбърт в „Яж, моли се и обичай“ (поне месец за учене на италиански, безпаметно поглъщане на паста и обикаляне извън града) е доста по-удачен, предвид количеството забележителности, църкви и ресторантчета…

Всъщност пътешествието ни започна с два дни в Анани, който се намира недалеч от Рим и е наричан Папския град, защото тук са управлявали 4 папи, преди папството да бъде преместено в Авиньон, а впоследствие във Ватикана.

Continue reading Рим – Вечния град at Acrista Cafe.

Плясък на вълни в края на септември – истинска награда за мъчително дочаканата почивка в края на сезона.

Затова пък е от онези, най-сладките, след дългото горещо лято и успешното събитие в Бургас, най-после е време за въздъх.

Имам чувството, че сме последните българи, които за първи път стъпват на острова. Затова едва ли ще изненадам някого с килограмите октопод и калмари, които се консумираха ежедневно, поляти къде с узо, къде с гъсто гръцко кафе и съпроводени от неповторимите комплименти на ресторантчетата по брега – хапки реване, фануропита, баклава и чийз кейк.

Насладата от храната и пълноценния сън са в абсолютна хармония с визуалното удоволствие – едно безкрайно море плиска кристални води в пълните със съкровища брегове.

Continue reading Тасос през септември at Acrista Cafe.