Малко след като излезе книгата на Д-р Брус Пери и Опра Уинфри “What happened to you: Conversations on Trauma, Resilience, and Healing”, по Apple TV+ излизат документалните серии “The me you can’t see”, посветени на менталното здраве, на травмите, депресията и всичко останало, което ни изпива мозъците, но си мълчим упорито, защото така сме научени и се оправяме кой както може. 

Силно съм впечатлена. По темата има да се говори тепърва и трябва много много да се говори. В никой случай не е нещо леко за гледане. Но всеки от нас носи своя тежък “багаж” и ако това е начин да припознаем и осъзнаем макар и малка частичка от него, си е струвало усилието.

Continue reading „The me you can’t see“ at Acrista Cafe.

Сигурна съм, на всички ни са се случвали онези интересни съвпади, в определен момент от живота към нас да дойде точното нещо (човек, книга, послание, урок), от което се нуждаем, за да избистрим идея, да намерим потвъждение за дадено решение или че просто сме на прав път.

Така се случи с мен и книгата на Мари Форлео (на български се казва “Винаги има решение”) – попадна в ръцете ми малко след като в мен изкристализира желание за огромна промяна в няколко посоки, която нарекох The Two-Year Project и която ще бъде невъобразимо предизвикателство за мен на всички нива.

Continue reading „Винаги има решение“ at Acrista Cafe.

Едно от нещата, които поддържаха и продължават да пазят здравия ми разум през тази странна година, със сигурност са подкастовете*, които следя. Споделям ги с огромно удоволствие, защото те са доказателство как технологиите скъсяват дистанцията и дават възможност да се докоснеш до изумителни личности, артисти, писатели, мениджъри, лидери, визионери и да почерпиш от извора. Тук е моментът и да споделя, че абонаментът ми за Pro версията на Spotify се оказа едно от добрите решения тази година – достъп до безкрайно количество музика и качествено съдържание без реклами – това към днешна дата е направо лукс.

Unlocking us – Brene Brown

Откакто преди няколко години гледах TED презентацията на Брене за уязвимостта, не съм спряла да поглъщам с възхита книгите й, интервютата й, гостуванията й в други подкастове и предавания.

Continue reading Подкастове, които следя at Acrista Cafe.

Има дни, в които осъзнавам, че ми е все по-трудно да изваждам красиви неща от себе си… не защото не са там, а защото битието под всякаква форма ми влиза ребром и се опитва да вземе превез, и аз трябва със зъби и нокти да отстоявам онази, непрекосновената територия на сътворяването: на приказното, на финото и деликатното, от което се раждат картини.. Много пъти ме питат в интервюта неприятното клише: какво ви вдъхновява? Да си призная, трудно е това с вдъхновението. И все по-трудно става в този клокочещ бълвоч от информация, сивота в ежедневието и липса на елементарна култура в почти всяка област от живота.

Continue reading Oprah’s 2020 Vision Tour at Acrista Cafe.

Последният ми пост за тази година е своеобразен празничен подарък за идната година, която се надявам да е щедра и изключителна за всички.
Идеята за публикацията ми хрумна след като този месец присъствах на TEDex Women Сердика и останах крайно разочарована от организация и съдържание (с малки изключения).
Истината е, че в днешно време има безкрайно много ресурси, които са достъпни онлайн, безплатни са и обогатяващи, стига човек да знае английски и да е достатъчно дисциплиниран да изравя търпеливо перлите сред тоновете информация.

И за да съм конструктивна, споделям тук някои от каналите в Youtube, които следя и които периодично ми носят срещи с интересни и опитни хора, нови идеи и посоки за израстване, валидиране на собствения опит, информация за нови книги, филми и събития и какво ли още не.

Continue reading Обогатяващите ресурси at Acrista Cafe.

След като припознах минимализма като (желан) начин на живот, беше просто въпрос на време да попадна на другата философия от подобен характер – есенциализма. Нейният „идеолог“ и автор на книгата „Essentialism: The Disciplined Pursuit of Less“ Грег Макюън споделя основните й идеи в доста интервюта и с много чувство за хумор, но аз лично си харесах това, което публикувам по-долу, защото ме заинтригува приложението на essentialism-a и в професионалния живот, не само като средство за личностно развитие.

Общо взето идеите са следните:

• елиминиране на несъществените неща
• фокусиране над същественото (за нас като личности и като компания)
• дисциплиниран стремеж към „по-малко“, но „по-качествено“
• ако нещо не е категорично Да, то е категорично Не
• ако сам не приоритизираш живота си, някой друг ще го прави вместо теб!

Continue reading Фокусиране над същественото at Acrista Cafe.

Винаги съм смятала, че чувствителността ми не е слабост (въпреки че понякога може да е твърде досадна и усложняваща живота), напротив – възприемала съм я като дар, който ми дава възможност да улавям най-фините трептения на света, и с това – да го усещам и разбирам по-добре и да го интерпретирам красиво в нещата, които създавам.

С напредване на годините обаче установявам, че някъде по пътя чувствителността ми (да не се бърка със срамежливост) се е изострила до свръх-сензитивност, която от дар, на моменти се превръща в истинско проклятие… всичко, което останалите хора възприемат като шум, вибрации и обща атмосфера, аз възприемам в пъти по-силно и по-дълбоко.

Continue reading Свръхчувствителност at Acrista Cafe.

В неособено продуктивни периоди, когато се чувствам безпосочна и като на плаващи пясъци, е истинско малко чудо да попадна на толкова лично, вдъхновяващо, смислено и окриляващо интервю.

*photo image is a video still, copyright belongs to its rightful owners

Continue reading „Dream, Girl“ разговаря с Мари Форлео at Acrista Cafe.

Колкото повече нараства консуматорската истерия и информационната какофония около мен, толкова повече се интересувам от минимализма като начин на живот. Наскоро добавих видео канала на Matt D’Avella и започнах да се връщам към идеите за драстично разчистване и освобождаване от всичко (ама всичко) излишно. всъщност тази концепция ми е близка от години. Аз съм от редовно изхвърлящите и преподреждащи OCD* -та, защото иначе не бих могла да функционирам нормално.
Фен съм на минимализма в архитектурата, интериора, модата и нещата в гардероба, устройствата и отношенията. Изпитвам истински ужас от вещоманията, плюшкин-щината, старинните интериори със задушаващите мебели, манията по количества обувки, а магнитчетата по хладилниците ме хвърлят в откровен потрес.

Continue reading Минимализъм at Acrista Cafe.

Миналата година, когато беше първото издание на Women. Speak. Live., Ани ме покани да бъда лектор и аз спонтанно казах Да. После влязох в едни лични филми, пътувания в чужбина за медицински изследвания и се наложи да се оттегля от участие. Тази година Ани ме покани за втори път и просто нямаше как да й откажа. За да бъда искрена, и двата пъти имах треперливо свиване в стомаха, реакция от типа: какво ще им говоря на тези мили хора там и други такива вътрешни бариери. Обаче явно бях стигнала период, в който абсолютно осъзнавах необходимостта от излизане извън зоната на комфорта, затова се заинатих и си казах, то нали именно това е целта на такива форуми – да споделиш как се надскачаш, как израстваш, как те е страх, ама действаш…
Събитието мина, беше вдъхновяващо и уютно като усещане, и безспорно обогатяващо.

Continue reading WOMEN.SPEAK.LIVE. 2018 at Acrista Cafe.

Зачетох книгата на Ани в една слънчева ноемврийска неделя, веднага след форума Women.Speak.Live., където се сдобих с нея.
С чаша горещо кафе в ръка и за фон – аромата на ябълков кекс с канела, който тъкмо бях сложила във фурната. Още от първите страници ме обгърна едно усещане за спокойствие и автентичност, което (като пишещ от години човек знам) идва, когато се изразяваш писмено и споделяш личната си история… Начинът, по който общуваме днес, заради бързането, заради тоновете информация за обработване и дискутиране, почти не ни позволява да се спускаме под повърхността – на дълбокото (там, където на мен обикновено ми е най-интересно), затова и изписаните страници винаги са като дар, с който се докосваш до непознатите страни, преживяванията, опита на човека, който пише.

Continue reading „Жената, която създадох“ at Acrista Cafe.

Познавам Лили отпреди доста години, още преди тя да се занимава с консултантска дейност и донякъде, макар и по-отстрани, имах възможност да наблюдавам нейната собствена трансформация, лична и кариерна промяна.

При мен професионалната промяна настъпи преди да има към кой да се обърна за помощ, по метода на опита и грешката и се радвам, че сега десетки жени ще преминат малко по-безболезнено през процеса. Ще им помогне Лили и нейната настолна книга за кариерна промяна „От любов към себе си“. В нея освен практическите насоки, безценни са истинските истории на 30-тте смели дами, които споделят своя път през смяната на професионалното поприще (моята история ще намерите на стр.

Continue reading Лили Георгиева – „Oт любов към себе си“ at Acrista Cafe.

Oh, man… Дълъг, смислен, проникновен и много докосващ разговор на Мари Форлео с Тим Ферис. За бизнес нещата е ясно, но съм истински впечатлена и респектирана от смелостта и непринудеността, с която споделя толкова, толкова лични неща…

Continue reading Тим Ферис в разговор с Мари Форлео at Acrista Cafe.

Ако сте гледали филма Wild с Рийс Уидърспуун, то Черил Стрейд няма да ви е съвсем непозната. Филмът е създаден по нейната едноименна автобиографична книга, която след това е последвана от още няколко. Черил гостува на Мари Форлео с един емоционален, мъдър и докосващ разговор:

Continue reading Мари Форлео разговаря с Черил Стрейд at Acrista Cafe.

Малко хора на този свят са от породата на Сър Ричард и повечето са все в светлините на прожекторите – и той, и Илън Мъск, и Стив Джобс – все луди глави, мечтатели, с нетрадиционна визия и още по-нетрадиционни подходи за постигане на поставените цели. Докато четях „Loosing my Virginity“ (която на български за жалост е преведена с недотам добре звучащото „Как изгубих наивността си“, в началото почти на всяка страница ми идваше да възкликвам: този човек е абсолютно луд! После обаче удивлението от безумствата на рисковия играч се смени с респекта от размаха и мащабите, които придобива предприемаческата одисея на Ричард Брансън.

Continue reading „Loosing my Virginity“ at Acrista Cafe.

„So, be wise. And if you cannot be wise, pretend to be someone who is wise, and then just behave like they would.“

“Go and make interesting mistakes, make amazing mistakes, make glorious and fantastic mistakes. Break rules. Leave the world more interesting for your being here.”

“I hope you’ll make mistakes. If you’re making mistakes, it means you’re out there doing something.”

“The one thing you have that nobody else has is you. Your voice, your mind, your story, your vision. So write and draw and build and play and dance and live as only you can.

Continue reading „Make good art“ at Acrista Cafe.

Ако си мислите, че само в женски разговори се обсъждат теми за самоусъвършенстване и осъзнат живот, този разговор ще ви покаже, че съвсем не е така. Tim Ferriss е на гости на Chase Jarvais и си говорят за медитация, сутрешни и вечерни ритуали, вътрешни гласове, експерименти с абсурдни идеи, проекти и творчески страдания и изобщо, нещата от живота.
90 минути добре инвестирано време.

Tim Ferriss on TED

Continue reading Tim Ferriss гостува на CreativeLive at Acrista Cafe.

Какво може да се каже за Опра? Че е една от най-известните жени в света? Че е успешна по всички определения за успех и то в различни посоки? Че е осъзната, с прекрасно чувство за хумор? Всичко изброено и още много. Този разговор ми достави невероятно удоволствие точно, защото тя е извън обичайното си амплоа на водещ и от нея едновременно струи духовност и прагматизъм.

Continue reading Oprah Winfrey at Stanford School of Business at Acrista Cafe.

Един разговор за най-новата й книга, който само затвърди респекта ми към Елизабет Гилбърт – изключително естествена, земна, с поразително чувство за самоирония. Както я нарече Мари Форлео, истинско съкровище.

Continue reading Мари Форлео разговаря с Елизабет Гилбърт at Acrista Cafe.

„It is not the critic who counts; not the man who points out how the strong man stumbles, or where the doer of deeds could have done them better. The credit belongs to the man who is actually in the arena, whose face is marred by dust and sweat and blood; who strives valiantly; who errs, who comes short again and again, because there is no effort without error and shortcoming; but who does actually strive to do the deeds; who knows great enthusiasms, the great devotions; who spends himself in a worthy cause; who at the best knows in the end the triumph of high achievement, and who at the worst, if he fails, at least fails while daring greatly, so that his place shall never be with those cold and timid souls who neither know victory nor defeat.

Continue reading В светлините на прожекторите at Acrista Cafe.

След като изгледах няколко видео материала на Брене Браун, не можах да се стърпя и намерих две от книгите й. За мен нещата определено не са нови, но е изумително как някой ги систематизира (след години изследвания) и ти ги хвърля в лицето, пък ти ако имаш смелост, нищи и анализирай себе си…

“It’s as simple and complicated as this: If we want to fully experience love and belonging, we must believe that we are worthy of love and belonging.”

“We cultivate love when we allow our most vulnerable and powerful selves to be deeply seen and known, and when we honor the spiritual connection that grows from that offering with trust, respect, kindness, and affection.

Continue reading „Даровете на несъвършенството“ at Acrista Cafe.

„The only people that never fail are those who don’t put out anything into the world.“

Все повече я харесвам тази дама… Струва си всяка минута.

Continue reading Chase Jarvis разговаря с Brene Brown at Acrista Cafe.

photo source

От известно време съм абонирана за статиите на сайта brainpickings.org. Преди няколко дни сред запазените за по-късно четене материали открих истинско съкровище: думите на Teresita Fernandez – съвременен скулптор от Ню Йорк, към завършващите Virginia Commonwealth University’s School of the Arts.
Напоследък много малко неща успяват да ме впечатлят – може би, защото плуваме сред твърде много думи, в които има твърде малко истинско съдържание… Но това, което Терезита казва, ме докосна и ентусиазира до степен не просто да харесам и споделя линка във ФБ, а да отделя време да преведа цитати от думите й за отделна публикация тук.

Continue reading Тересита Фернандез: из живота на артиста at Acrista Cafe.

Силата на уязвимостта:

и Вслушване в срама:

Continue reading Силата на уязвимостта at Acrista Cafe.

Бягащата с вълци вече е почти митологична книга – за нея е писано, писано, обсъждана е, четена, препоръчвана, предавана от жена на жена.. До мен стигна в точния момент, когато изследването на собствената ти същност като жена изплува на повърхността като най-важната задача, за да продължиш напред по-силна и по-осъзната. Няма как да опиша съдържанието на книгата – най-просто казано тя е опит да открием мъдрост в приказките, в древните истории, които от край време ни учат кои сме. Не е леко четиво, защото изисква вникване и афинитет към самоанализ, но и не е нужно да се чете последователно и открай до край – тя стои на нощното шкафче месеци наред заедно с други книги, и когато сърцето посегне към нея, тя откликва с мъдрост.

Continue reading „Бягащата с вълци“ at Acrista Cafe.

Тази седмица, след поредния тежък ден, най-после успях да стигна до дългия списък с филми. изобщо не оспорих вътрешно заглавието, което само се избра – Conversations with God. Помня, че когато преди години прочетох книгата, бях разтърсена от откровените отговори, които открих в нея, на десетки въпроси, тормозещи будното ми израстващо и вечно изтормозено от търсене същество. Заедно с цялата поредица Селестинското пророчество на Редфийлд, откровенията на Шърли Маклейн за духовните й търсения, и чудно-мъдрите идеи на Ричард Бах, Разговори с Бога се оказа за мен една от онези основополагащи книги, които формират светогледа в най-важните години от собственото развитие.

Continue reading „Разговори с бога“ at Acrista Cafe.