Да изисквам от себе си непрекъснато надграждане като творец с убийствените темпове на света, в който живеем, е смазваща преса. Това е хамстерско колело от нова величина, защото експлоатира способността да създаваш и я превръща във фабрика за съдържание със съмнителна стойност.

Continue reading Артистично прегаряне at Acrista Cafe.

Вярвам, че създаването на нещо значимо, въздействащо и стойностно, изисква време, търпение, дълбочина, вдъхновение, автентичност.

Първата голяма картина от балетната тема нарисувах през 2018. Нарекох я „Сред звездите“, по един от прекрасните стихове* на Радосвета Аврамова – Caribiana, и заглавието й даде име на настоящата изложба.

През следващите няколко години продължих да създавам идейни проекти за още картини с балет, както и няколко с голо тяло със сюрреалистични елементи, и постепенно започна да се оформя концепцията за съдържанието на изложбата. За мен тя е едно дълго пътуване и изследване на вътрешната ми вселена и израз на на фината чувствителност, с която възприемам света.

Continue reading За изложбата „Сред звездите“ at Acrista Cafe.

Работната 2024 година се получи много различна, и то съвсем целенасочено. В края на 2023 вече се чувствах толкова преуморена от всичко, несвързано с творческия процес, че се реших на своеобразен сабатикъл от продажбите и социалните мрежи (от януари до август), пътувах много, творих на спокойствие, зареждах се, създавах идеи за предстоящата изложба „Сред звездите“, изобщо, живях пълноценно.

Естествено, през тези месеци, ме спохождаха и връхлитаха стотици мисли за художническия ми живот и някои от тях улових тук. Тъй като съм поуморена и от филтрирането през годините и съм в период, в който за мен е все по-важно да съм максимално себе си, споделям ги такива, каквито идваха към мен.

Continue reading Откровено за художническия живот at Acrista Cafe.

Днес ви представям един изключителен испански художник, чието творчество за първи път видях на живо преди няколко години в родното му място – Валенсия. Всъщност една от основните причини да избера Мадрид за нашия номадски месец, бе желанието ми да посетя Museo Sorolla в испанската столица. Затова в един горещ юнски ден се отправяме към прекрасната къща с градина и с огромно удоволствие се потапяме в неговия свят, в търсене на вдъхновение, зареждане и обогатяване.

Кой е Хоакин Сороя (Joaquin Sorolla)

Роден през 1863 година във Валенсия, Хоакин Сороя губи родителите си още като дете и заедно със сестра му са отгледани от леля си и чичо си.

Continue reading Хоакин Сороя – Повелителят на светлината at Acrista Cafe.

Светът на изкуството е пълен с клишета, но никога не е късно човек да научи нещо ново. Youtube каналът Great Art Explained е доказателство за това и е истинско арт попадение.

Принципно не съм привърженик на “explained” поредиците, но тази се оказа много различна. В нея кураторът и галерист Джеймс Пейн се фокусира над дадена известна картина или художник и прави задълбочен анализ на творбата / твореца, като ги поставя в контекста на времената, в които са създадени /творили, семейната среда, политическата и обществена обстановка.

Анализите са интересни, на моменти неочаквани, информативни и образователни. Разбира се, колкото и да са базирани на факти и история, те си остават една (от много) гледни точки към нечие изкуство.

Continue reading Поредица за изкуство „Great Art Explained“ at Acrista Cafe.

Тези от вас, които следят работата ми, знаят, че този март се навършват 20 години, откакто създадох сайта acrista.com и се роди марката Acrista Art. Първата половина от този период овладявах сухия пастел като материал и художникът, който значително ми повлия през това време и се превърна в своеобразен виртуален ментор за мен, беше пастелистът Харли Браун.

Попаднах на него след като се абонирах за списанието International Artist, в което Харли имаше регулярни статии със споделена мъдрост из живота на артиста и с основни практически съвети за творческия процес. През този период се сдобих и с двете му книги: “Eternal Truths for Every Artist” и “Confessions of a starving Artist”, които са истински съкровища за всеки художник.

Continue reading Харли Браун – магьосникът на пастела at Acrista Cafe.

Много е странно как, като започне новата година, си мислиш, че си имунизиран срещу лоши неща. Някак с всички пожелания и настройки за ново начало, не допусках, че толкова бързо Шефа ще реши да тества издържливостта ми. И тъкмо, набрала инерция, бях започнала да изпълнявам всичките си там новогодишни резолюции и щрак. Майка ми направи втори инсулт, линейка, болница. Спряло сърце. Вчера беше тук. Днес я няма.

Нямаше какво да ме подготви за този момент. Дори предишните загуби на баща, свекър, две баби, свекърва, и то в гъста последователност. Смъртта напомняше твърде често за себе си последно време.

Continue reading Светъл път, Марги at Acrista Cafe.

Не са много българските художници от по-старо време, за които с чисто сърце мога да кажа, че ме вълнуват като картини, като сюжети, като рисунък, колорит и общо въздействие. Майстора стои начело на този списък, може би защото в моите очи творбите му омайват не само със дързостта и откровеността си, но и звучат модерно цял един век след създаването си.

Не знаех много за живота на Владимир Димитров – този чудат и мистичен персонаж, който е живял простичко, странствал е много, във всяка своя картина е търсил да изрази красотата, както той я е виждал, експериментирал е и все е оставал недоволен…

Благодарна съм за прекрасното издание на Книгомания, събрало факти и цитати от житието и творческия път на Майстора.

Continue reading „Владимир Димитров – Майстора“ at Acrista Cafe.

Напоследък търся (и намирам) вдъхновение в творци и проекти, (леко) встрани от моята професионална област, които ме отвяват като въображение, смелост и мащаби отвъд границите на възприятията.

Този документален филм не е нов, но е едно от последните ми открития, които ме оставиха заредена и ентусиазирана. Филмът проследява успешното осъществяване на проекта Sky Ladder на китайския артист Cai Guo-Qiang, претърпял три неуспешни опита на три различни локации и отнел “само” двадесет години.
Преди време публикувах статия за една поредица за модерно изкуство и Cai участва в нея с изумителните си арт проекти с барут, които са не по-малко впечатляващи от „картините“ с цветен прах и фойерверки.

Continue reading Да рисуваш в небето: Cai Guo-Qiang at Acrista Cafe.

Наскоро си открих записки от книгата на художника Richard Schmid „Alla Prima“, които са източник на мъдрост и вдъхновение за мен, а предполагам и за всеки друг артист. Споделям ги тук:

“Серизното рисуване не може да бъде научено между другото. Трябва да сте готови да жертвате много други неща.”

“Гледам на провалите си като на покани да науча нещо повече.”

“Изкуството се случва в главата на човека, който го гледа.”

“Не отхвърляйте трудните идеи само, защото не успявате да ги схванете веднага. Отложете ги, докато това се случи, след това решете.

Continue reading Споделено за изкуството – част IV at Acrista Cafe.

Най-фрапиращата измама в историята на изкуството е в центъра на този интригуващ филм, създаден по действителните събития от живота на холандския художник Han van Meegeren.

За пръв път попаднах на нея в един от епизодите на поредицата на BBC “Fake or Fortune” и още тогава бях впечатлена и изумена от противоречивостта на фактите.

Ван Меегерен е арестуван малко след края на Втората Световна война, като е обвинен в предателство заради продажбата на изкуство, считано за национално съкровище (Вермеер) на Херман Гьоринг, за рекордна сума (най-скъпо продадената картина към тогавашна дата).

В хода на разследването става ясно, че Ван Меегерен, отхвърлен като талант от критиците и арт експертите за собствените си картини, решава да си отмъсти като копира един от най-признатите и уважавани холандски художници и продава неизвестно колко картини, удостоверени като истински Вермеер от същите тези експерти.

Continue reading “The Last Vermeer” at Acrista Cafe.

Отдавна не съм се впечатлявала от художник така и то комплексно – от избор на материал (емайл бои), от разработване на техника по метода грешка – опит, от комбинирането на няколко работни пространства с галерия, до позициониране на пазара, мащаб (огромни платна), които доставя къде ли не по света, до личния подход (лично инсталиране в рамките на UK) и до експериментите с различни материали извън картините – алуминиеви скулптури, арт с цветна смола, емайл бои върху карбон…
Ед, който твори под марката Swarez, е абсолютно самоук и макар често да му казват, че „това-може-да-го-нарисува-и-пет-годишното-ми-дете“ и че с тези абстракции „никакъв художник не е“, неговата история е толкова вдъхновяваща, че изчетох надлежно всяка страница на сайта му и изгледах всички налични видео материали от канала в Youtube.

Continue reading Swarez Art at Acrista Cafe.

Знаех, че вторият сезон на Genius ще е и вдъхновение, и размисляне, и безкрайно нужен контекст, все едно отдавна си захванал да сглобяваш пъзел от нечий живот, но са ти липсвали парчета и причини.
Няколко неща останаха да резонират в мен след десетте серии за този необикновен, своенравен, напорист новатор, който някои биха нарекли и ръб, и женкар, и егоист и сигурно биха били прави според гледната точка:

– целеустременността и категоричния отказ да прави компромиси
– ожесточеното желание да надскочи колега, от когото е бил респектиран (Матис) и с това да надскочи самия себе си
– трескавото търсене на новото, различното, радикалното
– употребяването на жените като източник на любовна енергия, загадка, вдъхновение, които непрестанно да го държат „гладен“ за живот
– категоричното отхвърляне на каквито и да било правила
– поставянето на изкуството пред и над всичко (което е условие за величие, стига да си готов да платиш цената)

Continue reading „Геният: Пикасо“ at Acrista Cafe.

Сътворен от творбите на над сто художника, тази смела и живописна продукция е абсолютно пиршество за сетивата. Усещането е сякаш чудодейно си проникнал в картините на Ван Гог и дишаш с неговите ярки цветове, плътни мазки и пасторални сюжети. Драмата, меланхолията и отчаянието също са прекрасно пресъздадени, а идеята за елемент на разследване смъртта на Винсент, внася свежа нотка в иначе до болка познатите факти от писмата на художника.

Сайтът на проекта

Continue reading „Loving Vincent“ at Acrista Cafe.

Неотдавна открих една документална поредица на Bloomberg за съвременни творци, която ме очарова с обхвата и разнопосочността си. Колкото повече потъвам в света на тези изключителни артисти, толкова повече се убеждавам, че визия и творчество с такъв размах не само разширяват мирогледа, но и провокират толерантност и любопитство към съвременното изкуство във всичките му проявления. А освен впечатляващо, е и неописуемо вдъхновяващо 🙂
Около 60 серии са, всяка серия е близо 25 мин.

P.S. След като изгледах 2/3 от сериите, в мен се породиха два извода:
– никога не коментирай / отричай/ съди съвременното изкуство, преди да се запознаеш с концепцията, която стои зад него
– мечтай мащабно!

Continue reading Поредица за модерно изкуство at Acrista Cafe.

Отдавна не съм имала пост за изкуство, затова сега ударно споделям трима творци, които създават много различни неща, но ме впечатлиха с изящност и внимание към детайла. Произведенията им са толкова красноречиви сами по себе си, че не се нуждаят от думи.
Без да се замисля, не бих отказала и тримата да присъстват в дома ми.

Флоралната керамика на Vanessa Hogge:

Ефирните акварели на Yuko Nagayama:

Епичните скулптури на Kris Kuksi:

images copyright belongs to the rightful owners

Continue reading Изящни произведения на изкуството at Acrista Cafe.

В моите представи изкуството винаги се дели да два основни вида: онова, което е естетически издържано, емоционално наситено и чистосърдечно потребявано от голяма група ценители и онзи другият арт, който има претенция за величие и струва милиони, защото някой (съвсем сигурно, експерт) е подшушнал на едни хора с пари, че това е изкуство и че в него си струва да се инвестира. Аз лично нямам проблем с това, кой какво нарича изкуство и за колко успява да го продаде (всичко, което е някакъв вид себеизраз, е, явно в това число крави във формалдехид, черепи с диаманти, смачкани кенчета от кока-кола, керамични семки с числеността на китайския народ, че дори екскременти в консерва), аз имам проблем единствено, когато претенцията за величие отрича стойността на онзи първи тип изкуство, само защото не е елитарно, а се харесва и потребява от по-масова публика.

Continue reading „33 Artists in 3 Acts“ at Acrista Cafe.

Нежни, ефирни, ярки, ласкави и живописни – такива са творенията на Лени, която отскоро превръща рисуването върху коприна във все по-развихрящо се занимание. Тя споделя, че един от най-приятните и изненадващи моменти в него е експериментирането с поведението на боите върху различните материи – естествена коприна, сатен, вискоза. Лично за мен любими са разливанията и астрактните фигури, които се получават върху копринения шифон, затова и наскоро се сдобих с два прекрасни шала от тази материя и с гордост ги показвам тук. И те съвсем няма да са единствените.

На сайта можете да разгледате наличните в момента красоти, които са и идеален вариант за подарък.

Continue reading Представям ви: шаловете на Лени at Acrista Cafe.

Поглъщам за втори път поредната книга от поредицата за художници – този път за Франсиско де Гоя. През цялото време в главата ми е мисълта какъв чуден сериал би могъл да илюстрира книгата на Лион Фойхтвангер. Подобно на Микеланджело и Леонардо, дон Франсиско е живял в изключително интересни времена, само че за Испания – издига се до Първи придворен художник в двора на крал Карлос IV – когато Инквизицията организира пищни аутодафета за дръзналите да се занимаят с „ерес“.
Затова пък нравите са повелявали, че е съвсем нормално да имаш официален „кортехо“ (любовник) и ако това съвсем не е интересувало църквата, то рисуването на голо тяло е било абсолютно забранено.

Continue reading „Гоя“ at Acrista Cafe.

Малко хора имат идея как преминава ежедневието на хората на изкуството, затова с удоволствие събирам тези добри примери:

P.S. А ако не сте надниквали в ателиетата на известни и неизвестни художници , подарете си тази виртуална разходка 🙂

Continue reading Какво правят художниците по цял ден at Acrista Cafe.

Отдавна чаках този филм, защото предполагах, че ще е достойна перла сред списъка с филми за художници. и наистина, Майк Лий е създал прекрасна илюстрация (като добре балансира фактите и художествената измислица) на зрелите години на Джоузеф Малорд Уилям Търнър, чак до смъртта му. В началото се прокрадва доста хумор в иначе доста потискащата и архаична обстановка, но с напредването на годините, настроението става все по-мрачно – копие на собствените преживявания на художника… „самотата и уединението са различни неща“…
Едва ли има по-добър избор за ролята на ръмжащия и ексцентричен Търнър от Тимъти Спол (дори не знам защо не го номинираха за тази роля), който се справя блестящо с ръбатия си и на моменти недодялан герой, носещ навсякъде молив и скицник за идеи.

Continue reading „Господин Търнър“ at Acrista Cafe.

photo source

От известно време съм абонирана за статиите на сайта brainpickings.org. Преди няколко дни сред запазените за по-късно четене материали открих истинско съкровище: думите на Teresita Fernandez – съвременен скулптор от Ню Йорк, към завършващите Virginia Commonwealth University’s School of the Arts.
Напоследък много малко неща успяват да ме впечатлят – може би, защото плуваме сред твърде много думи, в които има твърде малко истинско съдържание… Но това, което Терезита казва, ме докосна и ентусиазира до степен не просто да харесам и споделя линка във ФБ, а да отделя време да преведа цитати от думите й за отделна публикация тук.

Continue reading Тересита Фернандез: из живота на артиста at Acrista Cafe.

Ако има оазис, който ме спасява през летните месеци в София, той се нарича Балконът. Това е малкото, китно пространство, резултат от непреодолимата ми страст към а) сутрешното кафе; б) цъфтящите красоти на мушкатата и в) декорацията. Ето го, през погледа и обектива на Ети, която бавно дава снимки, но чакането винаги си струва ;о)

Ако ви предстои сватбено тържество или искате да се сдобиете с красиви и идейни кадри – свържете се с Ети:
Мариета Спасова
0886/ 711 008
marieta.v@gmail.com

Continue reading Балконски трепети at Acrista Cafe.

Марла Багета, художник

“Manifesting drive and direction to me is the most important and hardest part of being an artist. This means waking up every day with an active mind and positive attitude to put yourself as fully as possible into the work. Believe me, I’m not always good at this, but the good days outweigh the tough ones.This in spite of the sometimes chaotic pace and volumes of distraction that our lives and culture throw at us. Being and artist, even as a vocation isn’t easy, but then again most things worth doing aren’t easy.”
Marla Baggetta, artist

Continue reading Цитат на деня at Acrista Cafe.

На откриването на последната изложба в галерия Арт Виза България Светлана от Vetrocity се представи с изящни бижута от стъкло, създадени по специална фюзинг (fusing) технология. Поканих я да ми гостува за кратко интервю, за да разкаже малко повече за тази техника.

Какво всъщност означава „фюзинг“?

Фюзинг е термин, използван за стъкло, обработено по специален начин в пещ при 750-850° С. съществуват много техники за топлинна обработка на стъклото и зависи изцяло от фантазията и опита на артиста да ги комбинира по подходящ начин, така че да се получи ефектен и красив краен резултат.

Continue reading Що е то фюзинг (fusing)? at Acrista Cafe.

National Museum of Women in the Arts >>

Continue reading Музей на жените в изкуството at Acrista Cafe.

В първия пост за тази година споделям възхищението си от неповторимия американски художник Mike Stilkey. Неговите „платна“ са кориците, гърбовете и страниците на стари книги, които той превръща в необичайни приказки и чудати инсталации.

Повече можете да видите на сайта на Mike Stilkey >>

Continue reading Неповторимият Mike Stilkey at Acrista Cafe.

На пръв поглед изобщо няма да разберете, че картините на Elizabeth St. Hilaire Nelson са от късчета хартия. Вгледате ли се обаче в тези ярки фантазии, ще различите парченца вестник, марки, частички от нотен лист и още десетки хартиени чудеса. Още от неповторимите колажи на художничката вижте тук >>

блог >>

чанти от колажи >>

Continue reading Хартиени чудеса at Acrista Cafe.

Вчера попаднах на сайта на канадската художничка Janice Mason Steeves и моментално бях отнесена в едни мечтателни измерения от нейните мистични съдове и езера с лилии. Естествено с предстоящата ми след няколко месеца изложба в Канада, се абонирах за блога на Janice, където тя споделя инфо за местни арт изложения и събития и с удоволствие разгледах каталога от последната й изложба, който е в любимия ми квадрат и изчистен дизайн. изобщо, от онези, „случайните“ попадения.

Continue reading Janice Mason Steeves at Acrista Cafe.

Както казва Светлана от Стъкления град, влюбването в стъклото е за цял живот. И макар никога да не съм била чак толкова прехласната по него, останах като омагьосана, когато осъзнах приказките на Dale Chihuli. първо видях вълшебните тавани, изработени от хиляди късчета цветно стъкло, с най-различни причудливи форми, след това прекарах доста време, разглеждайки съдовете с морски извивки, които са толкова изящни, че макар и вдъхновени от природата, не могат да се мерят с нея…
Chihuli е много разнопосочен като творец, освен че събира корифеите в областта на стъклообработката за съвместни проекти, той рисува с метла, прави инсталации от лед и неон, „разхвърля“ своите стъклени скулптори из цяла Венеция и какво ли още не.

Continue reading Dale Chihuli – магьосникът на стъклото at Acrista Cafe.