Вярвам, че правилните хора и ресурси те откриват в точния за теб момент и безкрайно ценя тази синхроничност на вселената :о). Затова и не съм учудена, че именно по време на подготовката за изложбата за есента на 2025, попаднах на първото видео за Rick Rubin и неговите идеи за творческия процес.

Рик Рубин е музикален продуцент, който твърди, че “нищо не разбира от музика”. :о) Затова пък през годините е работил с музиканти като Адел, Еминем, The Beastie Boys, Red Hot Chilly Peppers, Slayer, Metallica, Johny Cash и има не една и две награди Грами. Бидейки интересен персонаж, неговият подход към създаването също е изключително необичаен, но безкрайно ефективен и близък до света на твореца.

Continue reading Рик Рубин и неговата книга „The Creative Act“ at Acrista Cafe.

Винаги съм щастлива, когато прекрасни проекти като този, виждат бял свят. Имах удоволствието да съм сред малцината, които се докоснахме до „Камъкът на времето“, докато още беше в процес на създаване, и като истинско дете на 80-тте, нямаше как приключенията на Кремена, Митко, Ралица и Васил да не ме докоснат и развълнуват.

Петя е една от най-четящите човечки, които познавам. Често в представата ми изниква как пребивава с дни в огромна древна библиотека като от фентъзи филм, заобиколена от ръкописи и безброй книги, които поглъща ненаситно :))) В живота всъщност еквивалентът на това книжно място е нейното Писалище-скривалище, където споделя със света творчески късчета от душа и сърце.

Continue reading „Камъкът на времето“, Петя Георгиева at Acrista Cafe.

Докато пребивавам на село през юли и август и рисувам няколко картини с пейзажи от морската серия, захващам да чета отново “Алексис Зорбас” на Никос Казандзакис. Книгата имам от далечната ’97 г. и е една от малкото, които съм запазила на хартия (бидейки минималист с четец и дигитални книги :)).

Вече съм сигурна, че някои текстове трябва да се четат в по-зряла възраст, когато човек мъничко е поживял, за да усети в дълбочина, да се наслади на историята издълбоко, да съумее да почувства тъгата, неизбежността на смъртта, но и да се посмее на лудориите и безкрайните истории на Зорба, който е като една Шехерезада от мъжки род, по-голям от самия Живот. 

Споделям няколко любими цитата, които съвпадат чудесно с лятната тема на малките платна, родени в юлската жега:

“Този критски пейзаж приличаше, така поне ми се стори, на хубавата проза: гладка, сбита, освободена от излишна натруфеност, силна и сдържана.

Continue reading „Алексис Зорбас“, Никос Казандзакис at Acrista Cafe.

“Шогун” е от онези книги, които са близки на сърцето ми и към които се връщам през големи периоди от време с еднакво удоволствие. За пръв път попаднах в света на Анджин-сан още като дете и бях запленена от стотиците страници със ситен шрифт. После помня, че филмът по романа с Ричард Чембърлейн и Тоширо Мифуне беше истинско събитие за 80-тте години, което ни пренесе в екзотичната история и порядки на средновековна Япония.

Отскоро има съвременен прочит на книгата – новите мини серии по Дисни +. Добре направени, увличат, държат и вълнуват, без излишната бруталност, която напоследък съпътства всички продукции.

Continue reading „Шогун“ at Acrista Cafe.

“Има песни, които сякаш бликат от синеоката трева, от прахта на хиляди пътища и пътеки. Такава е и тази песен”…

Не знам защо не съм писала за тази книга досега. Все пак с нея се запознахме преди повече от 30 години… Малка, сива книжка.. За пръв път ме докосна още в гимназията. По пътя бе подарена не веднъж и дваж и продължи неотклонно да ме съпътства във времето, неусетно формирайки представата ми за романтичните отношения.

Тази седмица, срядата ми неочаквано стана бавна неделя, и под мекото одеяло, на чаша ментов чай, посегнах отново (сигурно за 52-ри път) към историята на Франческа и Робърт.

Continue reading „Мостовете на Медисън“ at Acrista Cafe.

Едно е сигурно: който награди сетивата си с могъщата история на Ричард Пауърс, никога вече няма да гледа на дърветата, горите и всичко живо, което ги обитава, по същия начин, както досега, нито ще може да ги подминава просто като част от пейзажа, който е там, за да ни служи.

Отложих целенасочено книгата с няколко месеца, защото знаех, че тя не е за „градско“ четене – усетих, че страниците й са за поглъщане, бавно и напоително сред зеленина и птича песен, когато мозъкът е отпочинал и способен да възприеме епичното редуване на природна философия и житейски истории, преплетени като клоните на пра-старо дърво.

Continue reading „Дървесна история“ at Acrista Cafe.

Тези от вас, които следят работата ми, знаят, че този март се навършват 20 години, откакто създадох сайта acrista.com и се роди марката Acrista Art. Първата половина от този период овладявах сухия пастел като материал и художникът, който значително ми повлия през това време и се превърна в своеобразен виртуален ментор за мен, беше пастелистът Харли Браун.

Попаднах на него след като се абонирах за списанието International Artist, в което Харли имаше регулярни статии със споделена мъдрост из живота на артиста и с основни практически съвети за творческия процес. През този период се сдобих и с двете му книги: “Eternal Truths for Every Artist” и “Confessions of a starving Artist”, които са истински съкровища за всеки художник.

Continue reading Харли Браун – магьосникът на пастела at Acrista Cafe.

Не са много българските художници от по-старо време, за които с чисто сърце мога да кажа, че ме вълнуват като картини, като сюжети, като рисунък, колорит и общо въздействие. Майстора стои начело на този списък, може би защото в моите очи творбите му омайват не само със дързостта и откровеността си, но и звучат модерно цял един век след създаването си.

Не знаех много за живота на Владимир Димитров – този чудат и мистичен персонаж, който е живял простичко, странствал е много, във всяка своя картина е търсил да изрази красотата, както той я е виждал, експериментирал е и все е оставал недоволен…

Благодарна съм за прекрасното издание на Книгомания, събрало факти и цитати от житието и творческия път на Майстора.

Continue reading „Владимир Димитров – Майстора“ at Acrista Cafe.

Наскоро си открих записки от книгата на художника Richard Schmid „Alla Prima“, които са източник на мъдрост и вдъхновение за мен, а предполагам и за всеки друг артист. Споделям ги тук:

“Серизното рисуване не може да бъде научено между другото. Трябва да сте готови да жертвате много други неща.”

“Гледам на провалите си като на покани да науча нещо повече.”

“Изкуството се случва в главата на човека, който го гледа.”

“Не отхвърляйте трудните идеи само, защото не успявате да ги схванете веднага. Отложете ги, докато това се случи, след това решете.

Continue reading Споделено за изкуството – част IV at Acrista Cafe.

Малко ми е тъжно, че Фрида Кало е на път да се превърне в клише, подобно на Густав Климт – и двамата толкова разпознаваеми, запомнящи се, и като драма, и като картини, накичени по чаши, чанти, тениски и календари. И с това хората си мислят, че ги познават, че знаят всичко за тях и живота им…

Затова се радвам всеки път, когато някой подходи креативно, както в случая с колоритната биография на Фрида, наречена “Свещена билка” на бележника – дневник, в който тя е описвала емоции, случки, преживявания и рецепти.

„Когато четката пренесе това бракосъчетание от багри върху платното, очите й спряха да плачат, а в душата й настъпи успокояващ мир.

Continue reading „Свещена билка“ at Acrista Cafe.

Сигурна съм, на всички ни са се случвали онези интересни съвпади, в определен момент от живота към нас да дойде точното нещо (човек, книга, послание, урок), от което се нуждаем, за да избистрим идея, да намерим потвъждение за дадено решение или че просто сме на прав път.

Така се случи с мен и книгата на Мари Форлео (на български се казва “Винаги има решение”) – попадна в ръцете ми малко след като в мен изкристализира желание за огромна промяна в няколко посоки, която нарекох The Two-Year Project и която ще бъде невъобразимо предизвикателство за мен на всички нива.

Continue reading „Винаги има решение“ at Acrista Cafe.

Continue reading „Любов“, Елиф Шафак at Acrista Cafe.

„Нека се разберем: минавам за любопитен, жизнерадостен, обожавам човечеството и неговата сложност, вълнувам се от хора и произведения – иначе нямаше да съм нито писател, нито драматург, нито читател, – но понякога вярата ми в човека сякаш преминава през затъмнение. Рядко, макар и редовно, се налага волята да ми припомня, че ценя човешкия род, толкова силно ме разклащат насилието, неправдите, глупостта, бездушието към красотата и най-вече примирението с посредствеността.
Човекът трябва да бъде обичан… но колко е трудно да го обичаме! Както човек не може да бъде оптимист, без дълбоко в себе си да е познал песимизма, така и не може да милееш за човечеството, бе малко да го мразиш.“

Из писателския дневник към „Двамата господа от Брюксел“, Ерик-Еманюел Шмит

Continue reading Цитат на деня at Acrista Cafe.

Обикнах редовете на тази книга бавно и на малки глътки, докато разказът постепенно ме въвеждаше в необиновената история… Имам си любима необходимост, за да ме грабне един текст и да ме спечели безрезервно – в него да присъства неуловимото и ествествено преливане на действие с философски размисли или анализи. „Живот в скалите“ е изтъкана точно с магията на това преливане и макар книгата да не беше моя, признавам си, не можах да се удържа и подгънах немалко ъгълчета…

„- Стигнеш ли до кръстопът, сине – каза Демир на Богомил веднъж, – забий си тоягата, дето ти е била опора по пътя дотам.

Continue reading „Живот в скалите“ at Acrista Cafe.

Макар че „География на блаженството“ ми хареса повече, все пак с удоволствие последвах Ерик Уайнър в търсенето на отговори, защо на определени места и в определено време се раждат гении и какво обуславя изблиците на креативност в различни точки на света.

Геният е в простотата: Атина

„В една държава се развива онова, което е на почит в нея.“ – Платон

Геният не е нищо ново: Ханджоу

„В юдео-християнската традиция е възможно (всъщност даже е достойно за възхищение) нещо да бъде сътворено ex nihilo, от нищото. Така Бог създал света, към това се стремим и ние, хората.

Continue reading „География на гения“ at Acrista Cafe.

“As long as there was coffee in the world, how bad could things be?”
Cassandra Clare

“Coffee is a lot more than just a drink; it’s something happening. Not as in hip, but like an event, a place to be, but not like a location, but like somewhere within yourself. It gives you time, but not actual hours or minutes, but a chance to be, like be yourself, and have a second cup”
Gertrude Stein

“There’s no feeling in this world like writing in the attic on a snowy day and the smell of coffee brewing”
Charmaine J.Forde

“And you became like the coffee,
In the deliciousness,
and the bitterness
and the addiction.”
Mahmoud Darwish

Continue reading Coffee, please at Acrista Cafe.

Поглъщам за втори път поредната книга от поредицата за художници – този път за Франсиско де Гоя. През цялото време в главата ми е мисълта какъв чуден сериал би могъл да илюстрира книгата на Лион Фойхтвангер. Подобно на Микеланджело и Леонардо, дон Франсиско е живял в изключително интересни времена, само че за Испания – издига се до Първи придворен художник в двора на крал Карлос IV – когато Инквизицията организира пищни аутодафета за дръзналите да се занимаят с „ерес“.
Затова пък нравите са повелявали, че е съвсем нормално да имаш официален „кортехо“ (любовник) и ако това съвсем не е интересувало църквата, то рисуването на голо тяло е било абсолютно забранено.

Continue reading „Гоя“ at Acrista Cafe.

„It is not the critic who counts; not the man who points out how the strong man stumbles, or where the doer of deeds could have done them better. The credit belongs to the man who is actually in the arena, whose face is marred by dust and sweat and blood; who strives valiantly; who errs, who comes short again and again, because there is no effort without error and shortcoming; but who does actually strive to do the deeds; who knows great enthusiasms, the great devotions; who spends himself in a worthy cause; who at the best knows in the end the triumph of high achievement, and who at the worst, if he fails, at least fails while daring greatly, so that his place shall never be with those cold and timid souls who neither know victory nor defeat.

Continue reading В светлините на прожекторите at Acrista Cafe.

След като изгледах няколко видео материала на Брене Браун, не можах да се стърпя и намерих две от книгите й. За мен нещата определено не са нови, но е изумително как някой ги систематизира (след години изследвания) и ти ги хвърля в лицето, пък ти ако имаш смелост, нищи и анализирай себе си…

“It’s as simple and complicated as this: If we want to fully experience love and belonging, we must believe that we are worthy of love and belonging.”

“We cultivate love when we allow our most vulnerable and powerful selves to be deeply seen and known, and when we honor the spiritual connection that grows from that offering with trust, respect, kindness, and affection.

Continue reading „Даровете на несъвършенството“ at Acrista Cafe.

„Сякаш били изминали стотици години, а жената продължавала да стои на брега, на м я с т о т о и се вслушвала в песента на морето – вътрешностите му се преобръщали и от дълбините му излизал мощен стон. Песен-стон, монотонна, хипнотична, внушаваща мисълта за вечност, в която можеш да нагазиш, стига само да поискаш. Вълните се разбивали в скалите, навсякъде хвърчали бели пръски и още във въздуха се превръщали в кристали сол. Жената ги усещала как посипват косите и раменете й като скрежни искри и вледеняват вкуса на времето върху нацепените й устни.“

„Рибарят посегнал, ръката му полегнала във въздуха над лявото рамо на жената – струвало му се съвсем естествено да я докосне, близостта й му била позната до болка, прииждала от други времена и пространства, и в същото време го тревожела по начин, който го изпълвал с убийствена тъга.

Continue reading „Улицата на пеперудите“ at Acrista Cafe.

За жалост човеците сме безкрайно глупави и въпреки развитието на технологиите, като цяло от векове не сме мръднали на милиметър като ценностна система. Това е тежката ми присъда след съприкосновението с 830-те страници плътна маса от идеи, които (ако си готов за тях) те блъсват челно като локомотив, отръскват здраво летаргията от реверите ти и те заставят отново да бъдеш мислещо същество. Не бих се наела нито да правя ревю, нито да преразказвам тази гениална книга. Дори повечето цитати, извадени от контекста, губят силата и дълбочината си. И все пак споделям една нищожна част от подгънатите ми ъгълчета.

Continue reading „Изворът“ at Acrista Cafe.

След връщането от Италия започнах отново „Страдание и възторг „- книгата за живота на Микеланджело. Чела съм я два пъти досега, но в едни предишни периоди и никога със сегашния ми поглед на художник. Още първите страници се оказаха бързичко с подгънати ъгълчета и бях просто изумена (сякаш не си знам) колко универсални са нещата от процеса на създаване: настървението, търсенето на сюжети и оригиналност, подкрепата или липсата й от страна на семейството, оставете-ме-само-да-вая, наемането за поръчки, характерът ти и устояването на трудните условия, потъването в процеса, грешките, неминуемите грешки…

„Ръцете му загалиха камъка, търсейки скритите му контури.

Continue reading „Страдание и възторг“ at Acrista Cafe.

Бягащата с вълци вече е почти митологична книга – за нея е писано, писано, обсъждана е, четена, препоръчвана, предавана от жена на жена.. До мен стигна в точния момент, когато изследването на собствената ти същност като жена изплува на повърхността като най-важната задача, за да продължиш напред по-силна и по-осъзната. Няма как да опиша съдържанието на книгата – най-просто казано тя е опит да открием мъдрост в приказките, в древните истории, които от край време ни учат кои сме. Не е леко четиво, защото изисква вникване и афинитет към самоанализ, но и не е нужно да се чете последователно и открай до край – тя стои на нощното шкафче месеци наред заедно с други книги, и когато сърцето посегне към нея, тя откликва с мъдрост.

Continue reading „Бягащата с вълци“ at Acrista Cafe.

Дневниците
Радослав Гизгинджиев

Continue reading Цитат на деня at Acrista Cafe.

“Любов” на Елиф Шафак ми връща онова сладостно усещане от четенето, което напоследък бях позабравила – да ти се иска страниците да не свършват, а с тях и чистото удоволствие от историята. Отдавна спрях да се учудвам на “съвпаденията” как определени книги ме “намират” в точния момент, когато душата ми е жадна за ново знание, за по-дълбока мъдрост, за изненада или разтърсване. Просто отпивам бавно и с наслада от редовете, които ме сгряват като ароматен чай в студен и ветровит ден, докато хоризонтът ме примамва неуловимо – да стигна там, където в прегръдка се сливат небе и море…

Из страниците с подгънати ъгълчета:

“Търпението не означава да стискаш зъби и да не правиш нищо.

Continue reading „Любов“ at Acrista Cafe.

Марла Багета, художник

“Manifesting drive and direction to me is the most important and hardest part of being an artist. This means waking up every day with an active mind and positive attitude to put yourself as fully as possible into the work. Believe me, I’m not always good at this, but the good days outweigh the tough ones.This in spite of the sometimes chaotic pace and volumes of distraction that our lives and culture throw at us. Being and artist, even as a vocation isn’t easy, but then again most things worth doing aren’t easy.”
Marla Baggetta, artist

Continue reading Цитат на деня at Acrista Cafe.

Не знам дали си спомняте, но преди малко повече от година излезе книгата на Васко Василев за 40-я му рожден ден. Естествено, беше погълната от мен за една вечер. Скоро след това коментирахме с колега, който му е голям фен, дали да я чете („аз толкова го харесвам, да не се разочаровам?“). Ето няколко мои любими цитати от книгата, пък вие сами решете дали да си я подарите:

„Целият смисъл на избора ми да се занимавам с музика е възможността да разказвам какво ме вълнува, да споделям с хората приказки, да ги водя в истории, в които заедно се губим и намираме.“

„Дълбоко вярвам, че за всеки има място под слънцето.

Continue reading „Васко Василев @40“ at Acrista Cafe.

От известно време насам съм в период, в който все по-трудно някоя книга провокира вниманието ми до степен да пожелая да си я купя. Може би, защото не съм сигурна, че ще поискам да я прочета повече от един път. Затова и напоследък предимно практикувам модела вземи-на-заем-прочети-и-върни. Ето че няколкото дни в Бургас обаче, които бяха освежаваща глътка морски въздух, се оказаха благодатни и за престой в книжарница. като в доброто старо време, излязох с цял куп книги, а една от тях взех с идеята за нещо много специално – успя да ме докосне, а може би ще ме провокира и да попиша моята собствена история някой ден…

„Той

Като стъкленица си, носеща опиянението.

Continue reading „Приказка за вечността“ at Acrista Cafe.

“Различните мнения за едно произведение на изкуството доказват, че то е оригинално, сложно и жизнено. Дори, когато критиците се различават в мненията си, художникът остава верен на себе си.”

“Изкуството има външна форма и вътрешен смисъл. Ония, които се стремят да проникнат под външната форма, се излагат на опасност. Ония, които тълкуват вътрешния смисъл, също се излагат на опасност. Изкуството всъщност отразява ония, които го възприемат, а не живота.”

“Всеки портрет, нарисуван с чувство, е всъщност портрет на художника, а не на модела.”

Из „Портретът на Дориан Грей“
Оскар Уайлд

Филмът по книгата >>

Continue reading Цитати на деня at Acrista Cafe.

“Доста години по-късно – той щеше да нарисува портрета през 1909 г. – в един музей във Венеция тя щеше да онемее пред една творба на Густав Климт, в която той без съмнение бе нарисувал нея, Хана: всичко си беше на мястото, много дългата и права извивка на веждите, също така правият нос, чувствената гънка на червената уста, острите скули на лицето, тежката грива на косите, разпиляна по раменете, но най-вече натежалите клепачи, през които едва се виждаха светлите очи. Климт я беше нарекъл Саломе.”

Сигурно има нещо специално, нещо омайващо и магично в тази книга, щом я чета за трети път за последните няколко години и все със същото настървение, което не ми дава да се откъсна, докато не погълна вече поскъсаното двутомно издание на „Хана“ и „Империатрицата“.

Continue reading „Хана“ at Acrista Cafe.