Не ме питайте защо редовете по-долу излязоха директно на английски.
Нито откога не съм писала дори нещо близко до поезия.
Но ето на, докато си пиех кафето сутринта, се роди следното:

I miss the poetry
of the boring days,
when everything
used to happen slowly,
and I could dream
without distraction;
when I could look
a single drop of rain
rolling down a glass for hours;
when the clouds did not hurry
to change into funny shapes.
I miss the old days
when magic was
in every single thing,
and life was simple
in its rapture.

Continue reading I miss the poetry at Acrista Cafe.

Вярвам, че създаването на нещо значимо, въздействащо и стойностно, изисква време, търпение, дълбочина, вдъхновение, автентичност.

Първата голяма картина от балетната тема нарисувах през 2018. Нарекох я „Сред звездите“, по един от прекрасните стихове* на Радосвета Аврамова – Caribiana, и заглавието й даде име на настоящата изложба.

През следващите няколко години продължих да създавам идейни проекти за още картини с балет, както и няколко с голо тяло със сюрреалистични елементи, и постепенно започна да се оформя концепцията за съдържанието на изложбата. За мен тя е едно дълго пътуване и изследване на вътрешната ми вселена и израз на на фината чувствителност, с която възприемам света.

Continue reading За изложбата „Сред звездите“ at Acrista Cafe.

Вярвам, че правилните хора и ресурси те откриват в точния за теб момент и безкрайно ценя тази синхроничност на вселената :о). Затова и не съм учудена, че именно по време на подготовката за изложбата за есента на 2025, попаднах на първото видео за Rick Rubin и неговите идеи за творческия процес.

Рик Рубин е музикален продуцент, който твърди, че “нищо не разбира от музика”. :о) Затова пък през годините е работил с музиканти като Адел, Еминем, The Beastie Boys, Red Hot Chilly Peppers, Slayer, Metallica, Johny Cash и има не една и две награди Грами. Бидейки интересен персонаж, неговият подход към създаването също е изключително необичаен, но безкрайно ефективен и близък до света на твореца.

Continue reading Рик Рубин и неговата книга „The Creative Act“ at Acrista Cafe.

Древният и внушителен Сарагоса отдавна е моя пътешественическа мечта и тази година, докато пребиваваме целия юни в Мадрид, най-после се отправяме към него.
Император Август основава града с наименованието Caesaraugusta между 25 BC и 11 BC – оттам идва и съвременното име на града Zaragoza.

Заради богатата му култура, забележителна архитектура и история, той съвсем не е за еднодневно посещение, но все пак в един не особено слънчев съботен ден, взимаме бързия влак от Аточа до Сарагоса и се потапяме в местната атмосфера.

Първа спирка: La Aljaferia

Крепостта и замъкът датират от втората половина на 11 в.

Continue reading Фрагменти от Испания: Сарагоса at Acrista Cafe.

От трите музея в испанската столица, включени в Paseo del arte – Prado, Thyssen-Bornemisza и Reina Sofia, последният беше най-малко желан, а лицето ми на заглавната снимка красноречиво говори за отношението ми към някои произведения на модерното изкуство (зад мен) :))

И все пак, тук е може би най-известната картина на Пикасо – „Герника“ , и това само по себе си е достатъчно добра причина за посещение на музея.

Сградата на музея е бивша болница, чийто вътрешен двор е прекрасна градина – оазис сред гмежта на Мадрид.

Основната цел на посещението ми беше „Герника“ на Пикасо, затова се насочихме директно към нейната зала.

Continue reading Арт разходка в музеите на Мадрид: Reina Sofia at Acrista Cafe.

Paseo del Arte в Мадрид – разходката, която включва трите големи музея Прадо, Тисен-Борнемиса и Рейна София, беше една от основните ми цели за това номадско лято. С тази статия ви каня на малко арт виртуално пътешествие и докосване до изкуството.

Градината на музея е малка, но елегантна и гостоприемна

Колекцията на музея Тисен-Борнемиса е наистина впечатляваща и си отделихме цял следобед за разглеждане, с кратка почивка в ресторанта. Прекрасното беше, че за разлика от Прадо, залите бяха полу-празни, което ни даде възможност да се насладим спокойно на картините, да снимаме, да поседим тук и там пред някои наистина докосващи творби.

Continue reading Арт разходка в музеите на Мадрид: Thyssen-Bornemisza at Acrista Cafe.

Една от причините да избера испанската столица за близо месец пребиваване този юни, бяха музеите. Първо посетихме изключително чаровния музей на големия испански художник Хоакин Сороя (статията за него е тук). Следващата цел бяха трите големи музея Prado, Thyssen-Bornemisza и Reina Sofia, известни като Paseo del Arte, защото се намират в близост един до друг и са своеобразна арт разходка (ако имате сили и желание да ги обходите за кратък период от време).

На сайта на музея Тисен Борнемиса взех комбинирани билети Paseo del Arte, които свалих на телефона.

Continue reading Арт разходка в музеите на Мадрид: Prado at Acrista Cafe.

Животът, казват, е това, което си направиш.

Тази година, след дълъг период на центрофугиране, най-после имам усещането, че избирам това, което е най-добро за мен, с любов към себе си, с пълното съзнание, че моите избори и подход към работата и живота като цяло, макар желани от много хора, не са особено популярни, освен може би в средите на дигиталните номади и тук-там на смелите самонаети като мен. 

Да, това лято съм повече номад, отколкото когато и да било досега. За мен откъсването от абсолютната идентификация с работата дава свобода, която е път към обогатяване, зареждане, разширяване на хоризонтите, виждане на свят, придобиване на друга перспектива към мен самата.

Continue reading Даровете на лятото at Acrista Cafe.

Докато през юни пребиваваме за близо месец в Мадрид, решаваме да посетим Real Monasterio de San Lorenzo de El Escorial. Величественият комплекс се намира на час с влак от гара Аточа и е чудесна дестинация за еднодневно пътешествие.

Пътят от гарата в Сан Лоренсо до El Escorial включва разходка в прекрасен парк с огромни дървета: Parque y Jardines de la Casita del Principe.

Иска ми се снимките да можеха по-реално да представят обемите 🙂 Гледайте и видеото за El Escorial, което идва скоро на канала ни за пътуванията в Youtube: Wanderlust Cookies – каня ви да се абонирате, за да не пропускате новите ни пътешествия.

Continue reading Фрагменти от Испания – El Escorial at Acrista Cafe.

Днес ви представям един изключителен испански художник, чието творчество за първи път видях на живо преди няколко години в родното му място – Валенсия. Всъщност една от основните причини да избера Мадрид за нашия номадски месец, бе желанието ми да посетя Museo Sorolla в испанската столица. Затова в един горещ юнски ден се отправяме към прекрасната къща с градина и с огромно удоволствие се потапяме в неговия свят, в търсене на вдъхновение, зареждане и обогатяване.

Кой е Хоакин Сороя (Joaquin Sorolla)

Роден през 1863 година във Валенсия, Хоакин Сороя губи родителите си още като дете и заедно със сестра му са отгледани от леля си и чичо си.

Continue reading Хоакин Сороя – Повелителят на светлината at Acrista Cafe.

Докато прекарваме лятната си ваканция на о. Порос, решаваме да „отскочим“ до близкия остров Хидра (Hydra) или по-скоро Идра, както му казват местните. Той е само на половин час с бързия ферибот и пристигаме около обяд.

Идра е живописен малък остров, известен с това, че няма пътища и автомобили.

Пристанището е закътано и пълно с лодки. Какво ли е в активния сезон?

Температурата уж е 22 градуса, но към 12 вече препича сериозно

Единственото превозно средство за багаж, куфари и хора по тесните излъскани улички и стъпала, са мулетата и магаретата.

Две от местните таксита 🙂

Гмурваме се из тесните улички и … пир за очите

Пред „Veranda“, уви, не работи на обяд, но пък е перфектното място за снимка 🙂

Под дебелата сянка на ресторант Анита.

Continue reading Добре дошли на Идра at Acrista Cafe.

Понеже (като едни възрастни хора, хихи) вече не понасяме нито жегата, нито тълпите, проучването ми за море за годишния ни отпуск започва още февруари, и ми отнема доста време. Изискванията са доста: да е достатъчно на юг, за да става за плаж в края на май, да не е нужно да наемаме кола; ако е с директен полет, чудесно; да има интересна ивица за гмуркащия се Саш, да е тихо, живописно и с хубава храна. Първоначалните идеи за Майорка, Менорка и Аликанте отпадат, защото не се класират по някои от тези критерии. В крайна сметка, благодаря ти за прекрасната идея, Инче!, се спираме на о.

Continue reading Ваканция на остров Порос в Гърция at Acrista Cafe.

Както проникновено отбелязва The reluctant traveler Eugene Levy в едноименната поредица по Apple TV+, да пътуваш, означава да живееш. Напускаме София при проливен дъжд, но след едночасов полет Атина благо ни посреща с летни температури. Номадското ни лято започва обещаващо.

Избираме Атина по няколко причини. Търсим място, на което не сме били досега, което да ни предложи нещо интересно за рождения ден на Саш, докъдето можем да летим и да е отправна точка за почивката ни на морето, което не сме виждали качествено от няколко години.

Атинското летище е на доста километри извън града, затова от трите опции метро, Uber и такси, избираме последната, но през приложението Freenow.

Continue reading 2 чудесни дни в Атина at Acrista Cafe.

Продължавам да търся и откривам вдъхновение извън моята собствена област на изящно изкуство – при големите архитекти на нашето време. Днес надниквам в света на Ренцо Пиано с неговите солидни, но същевременно деликатни творения – сгради и разсъжденията му за красотата на професията.

Screenshot

Continue reading Ренцо Пиано – архитектът от Генуа at Acrista Cafe.

Светът на изкуството е пълен с клишета, но никога не е късно човек да научи нещо ново. Youtube каналът Great Art Explained е доказателство за това и е истинско арт попадение.

Принципно не съм привърженик на “explained” поредиците, но тази се оказа много различна. В нея кураторът и галерист Джеймс Пейн се фокусира над дадена известна картина или художник и прави задълбочен анализ на творбата / твореца, като ги поставя в контекста на времената, в които са създадени /творили, семейната среда, политическата и обществена обстановка.

Анализите са интересни, на моменти неочаквани, информативни и образователни. Разбира се, колкото и да са базирани на факти и история, те си остават една (от много) гледни точки към нечие изкуство.

Continue reading Поредица за изкуство „Great Art Explained“ at Acrista Cafe.

Напоследък търся (и намирам) вдъхновение в творци и проекти, (леко) встрани от моята професионална област, които ме отвяват като въображение, смелост и мащаби отвъд границите на възприятията.

Този документален филм не е нов, но е едно от последните ми открития, които ме оставиха заредена и ентусиазирана. Филмът проследява успешното осъществяване на проекта Sky Ladder на китайския артист Cai Guo-Qiang, претърпял три неуспешни опита на три различни локации и отнел “само” двадесет години.
Преди време публикувах статия за една поредица за модерно изкуство и Cai участва в нея с изумителните си арт проекти с барут, които са не по-малко впечатляващи от „картините“ с цветен прах и фойерверки.

Continue reading Да рисуваш в небето: Cai Guo-Qiang at Acrista Cafe.

Няколко документални филма привлякоха вниманието ми последните месеци и ми се иска да споделя кратки впечатления за тях: едноименният филм за Tina Turner е на HBO Max, “Halftime” за Jennifer Lopez е Netflix продукция и съвсем скоро излезлият за Shania Twain, “Not just a Girl” също е по Netflix.

Очаквано, не биха могли да бъдат по-различни. И все пак, и трите филма имат един значим общ знаменател – в центъра са жени – музиканти, които “се радват” на световна известност и са достигнали невероятни върхове в кариерата си.

Фактите от драматичния живот на Тина Търнър са всеизвестни.

Continue reading Документални филми за жени-музиканти at Acrista Cafe.

Много исках първият пост за тази година да е оптимистичен, зареждащ и вдъхновяващ, затова събрах ресурсите, които напоследък са спасяващи за мен, действат ми успокояващо, размечтаващо и най-вече – носят ми надежда. Най-важното, за да посрещам сутрините с усмивка и желание за живот.

Brene Brown on Netflix – по празниците се сдобихме с препълнения със съдържание канал и бая време ми отнема да намеря бисерите сред баластрата, но презентацията на Брене е истинско бижу! По-скоро stand-up комедия, отколкото нещо сериозно, това е брилянтен начин да поднесе смилаемо тежки теми като уязвимостта, срама и дискомфорта да си в светлините на прожекторите.

Continue reading Вдъхновени истории at Acrista Cafe.

Както вече знаем от предишните статии по темата за аранжирането на творби в интериора, картините не трябва да се окачват твърде високо, за да не загубят връзка с останалите мебели и да са добре интегрирани в интериора. Не се страхувайте да ги аранжирате на около педя от дивана, таблата на леглото, шкафа. Важното е средата на творбата да е приблизително на нивото на очите, когато сте изправени.

Другото важно напомняне е за обема на произведенията. За да стои добре самостоятелна картина над диван например, е добре като габарит тя да е около 2/3 от дължината на дивана.

Continue reading Как да аранжираме картини – видео съвети at Acrista Cafe.

Чувственост като полъх на бриз, обещание за ефирност и женственост… Късчета вдъхновение като това, вече издирвам с лупата, в един все по-прозаичен свят…

Continue reading Малки дози вдъхновение at Acrista Cafe.

Има дни, в които осъзнавам, че ми е все по-трудно да изваждам красиви неща от себе си… не защото не са там, а защото битието под всякаква форма ми влиза ребром и се опитва да вземе превез, и аз трябва със зъби и нокти да отстоявам онази, непрекосновената територия на сътворяването: на приказното, на финото и деликатното, от което се раждат картини.. Много пъти ме питат в интервюта неприятното клише: какво ви вдъхновява? Да си призная, трудно е това с вдъхновението. И все по-трудно става в този клокочещ бълвоч от информация, сивота в ежедневието и липса на елементарна култура в почти всяка област от живота.

Continue reading Oprah’s 2020 Vision Tour at Acrista Cafe.

В неособено продуктивни периоди, когато се чувствам безпосочна и като на плаващи пясъци, е истинско малко чудо да попадна на толкова лично, вдъхновяващо, смислено и окриляващо интервю.

*photo image is a video still, copyright belongs to its rightful owners

Continue reading „Dream, Girl“ разговаря с Мари Форлео at Acrista Cafe.

Миналата година, когато беше първото издание на Women. Speak. Live., Ани ме покани да бъда лектор и аз спонтанно казах Да. После влязох в едни лични филми, пътувания в чужбина за медицински изследвания и се наложи да се оттегля от участие. Тази година Ани ме покани за втори път и просто нямаше как да й откажа. За да бъда искрена, и двата пъти имах треперливо свиване в стомаха, реакция от типа: какво ще им говоря на тези мили хора там и други такива вътрешни бариери. Обаче явно бях стигнала период, в който абсолютно осъзнавах необходимостта от излизане извън зоната на комфорта, затова се заинатих и си казах, то нали именно това е целта на такива форуми – да споделиш как се надскачаш, как израстваш, как те е страх, ама действаш…
Събитието мина, беше вдъхновяващо и уютно като усещане, и безспорно обогатяващо.

Continue reading WOMEN.SPEAK.LIVE. 2018 at Acrista Cafe.

Сградите на Заха Хадид говорят повече за нея, от които и да било думи. Ако героят от „Изворът“ на Айн Ранд беше жена, тя щеше да е като Заха Хадид. наистина жалко, че велик талант като нейния, си отиде толкова рано от света, но пък какво наследство и какво вдъхновение!

zaha-hadid.com

Continue reading Разговор със Заха Хадид at Acrista Cafe.

продължавам постовете за архитектите и техните творения с датчанина Бярке Ингелс.
photo: Bjarke Ingels Group

Continue reading Интервю с Бярке Ингелс at Acrista Cafe.

Напоследък все повече се вълнувам от създаването в големи мащаби, затова започвам да споделям поредица от документални филми и интервюта с големите архитекти на нашето време.

Филмът за Франк Гери  така ме впечатли, че сигурно ще прочета за втори път „Изворът“ на Айн Ранд това лято.

Continue reading Франк Гери: скок в неизвестното at Acrista Cafe.

Еедна кратка, но изключително привлекателна поредица на BBC, в която забавна актриса и изтъкнат архитект получават ключовете на едни от най-впечатляващите къщи на планетата. Някои са доста странни, други са наистина отвяващи като локация и внедряване в околната среда. При всички случаи разходката с Коралин и Пиърс беше повдигащо духа преживяване.
P.S. Кой знае защо вече не са налични целите епизоди, но ето малко надникване в материята:

Continue reading Къщи с невероятна архитектура at Acrista Cafe.

Oh, man… Дълъг, смислен, проникновен и много докосващ разговор на Мари Форлео с Тим Ферис. За бизнес нещата е ясно, но съм истински впечатлена и респектирана от смелостта и непринудеността, с която споделя толкова, толкова лични неща…

Continue reading Тим Ферис в разговор с Мари Форлео at Acrista Cafe.

Неотдавна открих една документална поредица на Bloomberg за съвременни творци, която ме очарова с обхвата и разнопосочността си. Колкото повече потъвам в света на тези изключителни артисти, толкова повече се убеждавам, че визия и творчество с такъв размах не само разширяват мирогледа, но и провокират толерантност и любопитство към съвременното изкуство във всичките му проявления. А освен впечатляващо, е и неописуемо вдъхновяващо 🙂
Около 60 серии са, всяка серия е близо 25 мин.

P.S. След като изгледах 2/3 от сериите, в мен се породиха два извода:
– никога не коментирай / отричай/ съди съвременното изкуство, преди да се запознаеш с концепцията, която стои зад него
– мечтай мащабно!

Continue reading Поредица за модерно изкуство at Acrista Cafe.

Какъв по-хубав подарък за рождения ми ден тази година от появата на бял свят на едно дълго чакано видео!
В него ще видите фрагменти от живота ми като художник, снимани през последните четири години, както и картини от този период. Видео материалът е на английски, затова в този пост споделям българския текст.

Да създам една картина за мен означава да разкажа история. Затова и мисля за себе си като за Разказница на истории. Това са истории за нежност и страст, за тъга и копнеж, за очакване и любов.

Хората често споделят колко очаровани са от изумителното съчетание на крехкост и сила, излъчвани от женските образи в моите картини.

Continue reading Разказница на истории at Acrista Cafe.