“You need idols, but you destroy your idols very easily.”, Мария Калас

Какъв великолепен, тъжен, изящен и безкрайно човешки филм за съдбата на гения, когато е лишен от инструмента на своята гениалност.

Съдбата на Мария Калас е безспорно трагична. Родена в бедност, но с изключителен певчески талант, “момичето от Атина” успява да покори с неземния си глас всички значими оперни сцени по света.
Когато обаче цялата ти идентичност е в публичната персона, обусловена от такъв божествен талант, най-тежкото “наказание” е, да ти бъде отнета тази така опияняваща и пристрастяваща божественост. Филмът проследява последните дни на Калас – в една самотна къща, с огромно количество лекарства и унищожителните спомени за величието.

Continue reading „Мария“ at Acrista Cafe.

Гениите по правило не са скроени за битовизъм и праволинейни отношения. И ако някой дръзне да върви рамо до рамо с Величието, цената обикновено е огромна и съзнателно платена.

“Маестро” е интересен поглед към живота, любовта и сложните отношения на композитора и диригент Leonard Bernstein и неговата съпруга, актрисата Felicia Montealegre Cohn.

Фокусът на филма не е музиката, нито създаването й, изпълнението й, преподаването й, тя по-скоро присъства като неизменния фон на тази голяма и драматична любов, устояла на не една турбуленция и продължила десетилетия.

Великолепието на този филм за мен не е в историята обаче.

Continue reading „Маестро“ at Acrista Cafe.

Не са много българските художници от по-старо време, за които с чисто сърце мога да кажа, че ме вълнуват като картини, като сюжети, като рисунък, колорит и общо въздействие. Майстора стои начело на този списък, може би защото в моите очи творбите му омайват не само със дързостта и откровеността си, но и звучат модерно цял един век след създаването си.

Не знаех много за живота на Владимир Димитров – този чудат и мистичен персонаж, който е живял простичко, странствал е много, във всяка своя картина е търсил да изрази красотата, както той я е виждал, експериментирал е и все е оставал недоволен…

Благодарна съм за прекрасното издание на Книгомания, събрало факти и цитати от житието и творческия път на Майстора.

Continue reading „Владимир Димитров – Майстора“ at Acrista Cafe.

Изкуството се ражда винаги трудно, а на артиста винаги му е писано да се бори с: вътрешна неувереност, с житейски обстоятелства, с прекомерни амбиции, в едни предишни времена – с безумните изисквания на патроните си, а в днешните – и с безкрайните разсейващи фактори на битовизма…

Разкриването на чисто човешкото лице на Леонардо е целта на тези мини серии. Не геният, не великият ум, не изобретенията, които надживяват или картините, с които остава в историята са идеята. Пътят, съмненията, болката, самотата, изконното желание да изследваш, да се потопиш в материята, да вникнеш в детайлите, да създадеш…

Толкова добре резонира в мен чистото и единствено желание с всяка своя клетка да твориш, а житейските обстоятелства да те подмятат в точно противоположната посока, поставяйки на изпитание и търпение и смисъл, и какво намираш за важно и съществено…

Леонардо е толкова много повече от до болка клишираната Мона Лиза, от рисунките на инженерни проекти, от еквивалента на гения – това е брилянтно представената в сериала идея и съм благодарна за надникването под повърхността, и за поредната перла в моята колекция от филми за художници.

Continue reading „Leonardo“ at Acrista Cafe.

King Richard – великолепна, разкошна игра на Уил Смит като бащата на феноменалните Винъс и Серена Уилямс. Да имаш визия за децата ти, че ще са велики още преди да са се родили, граничи сериозно с маниакално разстройство. Но предвижданията на Ричард Уилямс се сбъдват по един бавен, устойчив и фрустриращо търпелив начин в противовес на сляпата амбиция на много родители, които осакатяват децата си, тикайки ги към върха, преди да са готови психически за това, което ги очаква там. Мисля, че ще има Оскари, освен десетките други награди.

Spencer – всички сме наясно с историята, всички знаем (донякъде) какво е било.

Continue reading Януарски филмов микс at Acrista Cafe.

Малко ми е тъжно, че Фрида Кало е на път да се превърне в клише, подобно на Густав Климт – и двамата толкова разпознаваеми, запомнящи се, и като драма, и като картини, накичени по чаши, чанти, тениски и календари. И с това хората си мислят, че ги познават, че знаят всичко за тях и живота им…

Затова се радвам всеки път, когато някой подходи креативно, както в случая с колоритната биография на Фрида, наречена “Свещена билка” на бележника – дневник, в който тя е описвала емоции, случки, преживявания и рецепти.

„Когато четката пренесе това бракосъчетание от багри върху платното, очите й спряха да плачат, а в душата й настъпи успокояващ мир.

Continue reading „Свещена билка“ at Acrista Cafe.

Това е вълнуващата история на Ромен Гари – френският писател с руско-еврейски корени, който печели два пъти наградата Гонкур за литература. Това е и история за силната майчина любов, която в желанието си да даде по-добър живот, прекалява, обсебва, диктува, изисква, натоварва с непоносима амбиция.. И когато вървиш през живота си и постигаш нещата заради някой друг, рано или късно постиженията загубват смисъл, а отвътре оставаш изгубена и празна черупка.
Великолепна роля на Pierre Niney, толкова е добър този младеж, а за Шарлот Гейнсбъро какво да кажа – поредна нечовешка роля. Музиката е на Макс Рихтер. Изобщо – кино удоволствие в съботната вечер.

Continue reading „La promesse de l’aube“ at Acrista Cafe.

Мрачен, на моменти тягостен, същевременно вдъхновяващ и респектиращ..
Трябва задължително да знаем историята на велики жени като Мари Кюри, трябва да знаем цената, която са платили, за да проправят пътека, да разрушат стени, да постигнат величие там, където е било трудно, забранено, невъзможно..
Поредна впечатляваща драматична роля на Розамунд Пайк (след A Private War), с инфилтриращата мозъка музика на братя Galperine.

Continue reading „Radioactive“ at Acrista Cafe.

Всяка жена може да бъде каквото си пожелае…

Не се подвеждайте по невзрачния плакат – това е една силна и вдъхновяваща история, при това действителна: за „невъзможните“ мечти, за таланта и (не)използването му, за цената, плащана за реализацията му… Този филм е празник за всички жени, дръзнали да мечтаят, да упорстват и успяват в един все още твърде „мъжки“ свят. Поплаках си, посмях се, но най-вече почувствах възторг и респект към тази смелост.

Базиран на историята на една от първите жени – диригенти – Антония Брико.

Continue reading „The Conductor“ / „De dirigent“ at Acrista Cafe.

За мен книгите са едно особено напоително удоволствие още от детските години. Затова и почти всеки рожден ден имам ритуал – подарявам си количества книги, които едва успявам да отнеса вкъщи. Напоследък обаче на няколко пъти с разочарование установих, че не изпитвам познатия див книжен ентусиазъм и ми е трудно да избера дори една книга, която да поискам да си купя.
Дали това е функция на пресищането с информация, дали филтърът ми става все по-тесен, дали прекомерното изобилие по рафтовете изначално ме отказва, не знам…
Но пък знам, че когато се появи нещо наистина отличаващо се, възторгът е абсолютен.

Continue reading „(Не) възможният Адолф“ at Acrista Cafe.

Нарочно отделих този филм от февруарския микс. Не само, защото е европейска продукция, но и защото ме развълнува с необикновена сила.

Признавам, че не знаех почти нищо за Астрид Линдгрен, въпреки че съм израснала с Пипи и Братята с лъвски сърца, Карлсон, Роня и Емил от Льонеберя. След като изгледах филма, някак получих плътен контекст защо някои неща са такива, каквито са, в любимите детски книжки…

Младата Астрид (както е оригиналното заглавие на филма, Unga Astrid) е бликала от енергия, светлина и живот, но е имала „късмета“ да се роди в малко шведско градче, сред тясно скованите от религиозните правила нрави, недопускащи фриволност, спонтанност и равенство.

Continue reading „Becoming Astrid“ at Acrista Cafe.

Знаех, че вторият сезон на Genius ще е и вдъхновение, и размисляне, и безкрайно нужен контекст, все едно отдавна си захванал да сглобяваш пъзел от нечий живот, но са ти липсвали парчета и причини.
Няколко неща останаха да резонират в мен след десетте серии за този необикновен, своенравен, напорист новатор, който някои биха нарекли и ръб, и женкар, и егоист и сигурно биха били прави според гледната точка:

– целеустременността и категоричния отказ да прави компромиси
– ожесточеното желание да надскочи колега, от когото е бил респектиран (Матис) и с това да надскочи самия себе си
– трескавото търсене на новото, различното, радикалното
– употребяването на жените като източник на любовна енергия, загадка, вдъхновение, които непрестанно да го държат „гладен“ за живот
– категоричното отхвърляне на каквито и да било правила
– поставянето на изкуството пред и над всичко (което е условие за величие, стига да си готов да платиш цената)

Continue reading „Геният: Пикасо“ at Acrista Cafe.

В началото на филма се усмихвах – свежи кадри и музика от 80-тте, с които съм израснала, извикващи толкова спомени… Към средата гледах със свито сърце, а накрая бях в абсолютен потрес… Дори донякъде съжалих, че пред очите ми се изредиха кадри от последните й години на деградация, толкова непоносимо разтърсващи, че се запитах дали няма да изтрият вълшебството на магичния й глас…
Каква трагедия – толкова талант, такава лъчезарност, погубени от среда, от поредното нездраво семейство, от цената, платена за величието… И както и след като гледах филма за Ейми Уайнхаус – една мисъл ми остава като горчив послевкус – преди да (пък и като) станеш известен, не си ли свършиш вътрешната работа, не правиш ли това, което е най-добро за теб, не знаеш ли кой си, светът, известността, медиите и / или отровата на собственото ти семейство, и най-вече неумението да си в мир със себе си, те довършват.

Continue reading „Whitney“ at Acrista Cafe.

Този „летен“ месец в микса: един футуристичен екшън, изпипан точно по Спилбъргски, две комедии (американски, чак да не повярваш), три базирани на истински събития филма (за първия чернокож съдия във Върховния съд в Щатите, за Зам. директора на ФБР по времето на Хувър и за никому неизвестната жена, чиито ДНК материал е послужил за хиляди лабораторни изследвания и намиране на лечение на почти всички значими болести през последните десетилетия), две анимации и гениалният, напластен до невъзможност с ретроспекции и обрати, втори сезон на Западен свят. Enjoy 🙂

Ready Player One

Game Night

Gringo

Marshall

Mark Felt: The Man Who Brought Down the White House

The Immortal Life of Henrietta Lacks

Peter Rabbit

Isle of Dogs

Westworld S.02

Continue reading Юлски филмов микс at Acrista Cafe.

Толкова лесно е да съсипеш една история, особено, когато е сравнително добре известна. Затова се радвам, че тази на „Mary Shelley“ беше разказана убедително и вълнуващо. В началото – истинска поезия, която плавно се превръща в мрачна приказка за страдание, разочарование и загуба. Но това е драмата, която те превръща в създател на чудовища и от която извира истинският гений.

Силен женски екип: прекрасна Elle Fanning (постепенно съзряваща в ролите си), докосваща музика от Amelia Warner, режисьор е Haifaa Al-Mansour.
След този филм нямам търпение за третия сезон на Genius, който след Айнщайн и Пикасо, ще изследва именно живота на Мери Шели.

Continue reading „Mary Shelley“ at Acrista Cafe.

Преди да гледам филма не знаех много за творчеството на Алберто Джакомети, макар да съм виждала някои от емблематичните му източени фигури. Затова на десетата минута изпитах необходимост от контекст (кой е този луд по цялата глава щвейцарец с италиански произход, който се кара на картината с английското „fuuck“ с френски акцент; забавен, сумтящ, невротичен, съмняващ се в себе си, в неспасяемо търсене на съвършенството, което е „просто невъзможно“), спрях филма и попрочетох резюме на биографията му. След което истински се забавлявах.

Филмът на Станли Тучи е фокусиран над една конкретна случка от живота на Джакомети – позирането на писателя Джеймс Лорд за портрет.

Continue reading „Final Portrait“ at Acrista Cafe.

Сигурно никога няма да престана да се вълнувам от темата за цената, която плащаш, за да си брилянтен творец… Какво ти струва да устояваш на натиска, да се подчиниш на страстта, да опитомяваш това, което отстрани изглежда като лудост, да браниш неистово границите си, неминуемо да нараняваш по пътя, но да следваш призванието си. И понякога, само понякога, дори не съзнателно търсено, да достигаш истинско величие.

„Rebel in the Rye“ по романа „J.D. Salinger: A Life Raised High“

Continue reading „Rebel in the Rye“ at Acrista Cafe.

Оогромният талант идва с огромен натиск. Когато липсва стабилна основа да удържи този натиск, настъпва истинска катастрофа… „Ейми“ е покъртително тъжната история на Ейми Уaйнхаус, в чието крехко младо тяло вселената е изсипвала, изсипвала талант, с цели кофи… Но я е лишила от силата да го понесе и развие. Гледах филма и не можех да повярвам каква загуба, какво грандиозно пропиляване, каква деструктивност и самосаботаж… Много пъти съм се питала дали всички твочески личности се „хранят“ от драмата и Ейми ми се струва класически случай. Жадно за любов дете, което за една нощ се оказва във водовъртежа на слава, пари, дрога, деструктивна среда, унищожителна динамика.

Continue reading „Amy“ at Acrista Cafe.

Queen of the Desert на Вернер Херцог разказва истинската история на Гертруд Бел – британски пътешественик, писател, а по-късно и шпионин, жена с изумителен приключенски дух, който я отвежда дълбоко в недрата на пустинята и тя постепенно се превръща в неин истински дом. Докато гледах как героинята на Никол Кидман броди сред необятните пясъци и стига там, където никой европеец (мъж) не е смеел дори да припари, си помислих как това, колкото и абсурдно да е, е абсолютно немислимо в днешните времена, почти век по-късно. Гертруд взема активно участие в очертаването на границите на днешните Ирак и Йордания и съвсем основателно е наречена Кралица на пустинята.

Continue reading Юнски филмов микс at Acrista Cafe.

Поглъщам за втори път поредната книга от поредицата за художници – този път за Франсиско де Гоя. През цялото време в главата ми е мисълта какъв чуден сериал би могъл да илюстрира книгата на Лион Фойхтвангер. Подобно на Микеланджело и Леонардо, дон Франсиско е живял в изключително интересни времена, само че за Испания – издига се до Първи придворен художник в двора на крал Карлос IV – когато Инквизицията организира пищни аутодафета за дръзналите да се занимаят с „ерес“.
Затова пък нравите са повелявали, че е съвсем нормално да имаш официален „кортехо“ (любовник) и ако това съвсем не е интересувало църквата, то рисуването на голо тяло е било абсолютно забранено.

Continue reading „Гоя“ at Acrista Cafe.

Филмът на Дани Бойл е абсолютно доказателство за това, как към една и съща тема може да се подходи по уникален начин и оттам резултатът да е коренно различен. Сравнението с Jobs с Аштън Кътчър е неминуемо и за мен Steve Jobs е правилният филм за Стив Джобс. жестоката интуиция, гениалността на границата с психопатия, противоречията и сблъсъка с най-близкия кръг хора и най-вече със самия себе си, прозират в тоновете динамичен диалог, чиито реплики прескачат като на пинг-понг маса и може би добре илюстрират светкавичната бързина, с която функционира мозъкът на гения. А иначе, както знаем, „playing the orchestra“ си има цена и всеки визионер от ранга на Джобс рано или късно я плаща.

Continue reading „Steve Jobs“ at Acrista Cafe.

„Според вижданията на Шанел първостепенно значение има силуетът, основната линия. Спешно трябва да се премахнат всички излишни украси, всички финтифлюшки, и като цяло, всяка технология, която може да развали изчистената линия на силуета. Така Габриел извършва една и съща операция и при дрехите, и при шапките. Непрестанното търсене на строгостта и избавянето от излишества, свързани с използването на евтини тъкани, превръща бившата пансионерка на монахините в янсенистка в модата. И не е изключено строгостта на архитектурата в Обазин, суровостта на униформата на „сестрите“, обучавали малката Габриел, да имат до някъде пръст в изграждането на вкусовете на Коко Шанел.“

На тази биография на „мадмоазел“ попаднах на рождения ми ден, докато традиционно търсех книги за подарък „от мен за мен“.

Continue reading „Коко Шанел“, Анри Жидел at Acrista Cafe.

Има умове, които са толкова необичайни в красотата си, че всяко надникване в тях е като откровение. Представям си, че за такива умове физическото тяло повече, отколкото при всички останали, е наистина просто временна обвивка, нещо тленно и несъвършено, и без особено значение… А сблъсъкът с непоносимата реалност е смазващ и разтърсващ и предизвиква дива съпротива… Най-вече у околните… Гледаш го този невероятен човек и си казваш: каква сила е нужна, за да живееш по този начин! Но всъщност истинската сила се състои не в ежедневното справяне с битието, а в онзи блеснал поглед, символ на решимостта, на мотивацията, на това, да знаеш с пределна яснота какво е призванието ти и това да е връзката, която те държи здраво за живота.

Continue reading „The Theory of Everything“ at Acrista Cafe.

Каква е цената да си наричан гениален? Висока? Драматична? Помитаща?
Всички накуп?

На първата му пресконференция, при поемането на модна къща Диор, Ив Сен Лоран признава, че се страхува да не се провали – това адско вътрешно напрежение го съпътства от първия до последния ден, при създаването на всяка нова колекция, независимо или тъкмо поради гения си – твърде млад той вдига летвата прекалено високо и очакванията към него неслучайно са космически. Следват години свирепа вътрешна борба, в която не триумфите и паденията са страшните, а всичко между тях – онова, равното, в което трябва някак да се научиш да живееш с демоните си или да унищожиш всичко, което си.

Continue reading „Yves Saint Laurent“ at Acrista Cafe.

След връщането от Италия започнах отново „Страдание и възторг „- книгата за живота на Микеланджело. Чела съм я два пъти досега, но в едни предишни периоди и никога със сегашния ми поглед на художник. Още първите страници се оказаха бързичко с подгънати ъгълчета и бях просто изумена (сякаш не си знам) колко универсални са нещата от процеса на създаване: настървението, търсенето на сюжети и оригиналност, подкрепата или липсата й от страна на семейството, оставете-ме-само-да-вая, наемането за поръчки, характерът ти и устояването на трудните условия, потъването в процеса, грешките, неминуемите грешки…

„Ръцете му загалиха камъка, търсейки скритите му контури.

Continue reading „Страдание и възторг“ at Acrista Cafe.