След като изминаваме почти половината от нашето лятно пътешествие с кола, минавайки през Врнячка баня, Любляна и Падуа, стигаме и до Торино. Тази част на Италия е абсолютно непозната за нас, така че нямаме търпение да се потопим в местната атмосфера за два пълни дни.

Първият ден започваме с Кралския дворец

Сравнително минималистичният екстериор контрастира с пищността на интериора

Залата с кралския трон

Няма ъгълче, което да не е покрито със злато, картини или изящни мебели

Всичко е създадено с идеята за пищност и разточителност

Официалната трапезария

Минимализмът на галерията в контраст с пищността на останалите зали 🙂

Платна на Рубенс в Кралската галерия

Моята любима част – градините

Добре изпечени на жега бисквитки в кралския дворец

Избираме за обяд това очарователно място и сме във възторг, дори оставяме 5-звездно ревю за благините, които ни приготвят

Като ценители на добре приготвеното месо опитваме малки порции от почти всичко тук

Накрая, въпреки че нямаме никакво място, все пак се изкушаваме от предложението да си приготвим сами каноли

След обяда продължаваме с изложбата „From Botticelli to Mucha: beauty, nature, seduction“ в Кралския дворец

Като художник, който рисува женски образи, тази експозиция е истинско вдъхновение.

Continue reading Лятото в снимки: от София до Нормандия – част II – Торино at Acrista Cafe.

Тази година избираме нещо различно за летните месеци – тръгваме с кола на пътешествие из Европа. Целта е за десетина дни да изминем около 3 хиляди километра и да стигнем чак до Нормандия, като по пътя разглеждаме места, в които не сме били. Планът включва да минем през Сърбия, Словения, Италия и да финишираме във Франция. Първа спирка:

Врнячка Баня в Сърбия

За това място научавам от статия на Живко Константинов в LinkedIn. Прилича много на нашата Банкя с минералните си извори, СПА хотели и център, в който вечер излиза цялото народонаселение.

След заслуженото СПА в хотела, идва ред на вечерната разходка за хапване.

Continue reading Лятото в снимки: от София до Нормандия – част I at Acrista Cafe.

След две години плътно седене вкъщи, отново сме на път и разчупваме бетона с първото от поредица пътувания това лято – до Италия. Това е второто ни пребиваване там след Рим и Анани, и този път дестинацията е Cernobbio на езерото Комо.

Освен запазеното в booking студио, цари пълна импровизация, несвойствено за мен не правя никакви проучвания и съответно нямам кой знае какви очаквания за предстоящите 4 дни.

Стигането до Чернобио си е сериозно пътешествие: Wizz до Бергамо, оттам – шатъл до Централна гара в Милано, оттам – влак до Комо и накрая, поради липса на таксита, градски автобус номер 11 до наетото студио.

Continue reading Уикенд на езерото Комо at Acrista Cafe.

Ако някога сте гледали едноименния и по холивудски фриволен филм с Даян Лейн, той не бива да ви заблуждава: книгата на Франсис Мейс “Под небето на Тоскана” е доста по-реалистична, детайлна и убедителна. Когато я започнах, вътрешното ми гласче измрънка, “сега, това, ако го беше написала Елизабет Гилбърт, друго щеше да е”, но докато се усетя и бях преполовила страниците.

Книгата е американски поглед към италианската действителност – от преживяването да си купиш стара къща в Тоскана и три-годишните ремонти с невъзможни италиански майстори, през изравянето на етруски артефакти из двора, през изкусителната и изобилна храна и производството на зехтин от собствени маслинови дръвчета, до безумното шофиране по италианските пътища, общуването с местните хора, обикалянето на региона и в крайна сметка – влюбването в едно толкова различно, но обаятелно място, което усещаш като истински дом.

Continue reading „Под небето на Тоскана“ at Acrista Cafe.

Най-после отметнахме първо пътешествие до Италия, която милата все биваше измествана от някое друго място.

В началото си мислех, че разполагаме с достатъчно дни да се потопим в древната атмосфера на Рим, но вече смятам, че вариантът на Елизабет Гилбърт в „Яж, моли се и обичай“ (поне месец за учене на италиански, безпаметно поглъщане на паста и обикаляне извън града) е доста по-удачен, предвид количеството забележителности, църкви и ресторантчета…

Всъщност пътешествието ни започна с два дни в Анани, който се намира недалеч от Рим и е наричан Папския град, защото тук са управлявали 4 папи, преди папството да бъде преместено в Авиньон, а впоследствие във Ватикана.

Continue reading Рим – Вечния град at Acrista Cafe.