„Страсти в кухнята“, както е преведен този прекрасен френски филм у нас, ми подари днес всичко, от което имам нужда напоследък: бавност, красота, изтънчена храна, удоволствие от споделянето й, деликатност и романтика, тишина и природни звуци… Това не е просто филм, а е наслада за всички сетива, ода за кулинарията и страстта към изкусното приготвяне на великолепни ястия и спокойно мога да кажа, че символизира точно това, което харесвам и уважавам във френското отношение към живота.

Заснет вируозно, с удивителна светлина, филмът е почти театрален – с главна сцена – кухнята на замъка, но тя е фон за любовта, която устоява на годините и не познава възраст и условности.

Continue reading „La passion de Dodin Bouffant“ at Acrista Cafe.

Това е вълнуващата история на Ромен Гари – френският писател с руско-еврейски корени, който печели два пъти наградата Гонкур за литература. Това е и история за силната майчина любов, която в желанието си да даде по-добър живот, прекалява, обсебва, диктува, изисква, натоварва с непоносима амбиция.. И когато вървиш през живота си и постигаш нещата заради някой друг, рано или късно постиженията загубват смисъл, а отвътре оставаш изгубена и празна черупка.
Великолепна роля на Pierre Niney, толкова е добър този младеж, а за Шарлот Гейнсбъро какво да кажа – поредна нечовешка роля. Музиката е на Макс Рихтер. Изобщо – кино удоволствие в съботната вечер.

Continue reading „La promesse de l’aube“ at Acrista Cafe.

Тези дни добавих две нови перли сред колекцията ми от филми за художници, които стават все по-изразителни и дълбоки.

Първият е „Renoir“ – фокусиран върху късните години на Реноар, когато болките в ръцете почти не му позволяват да работи. Филмът е истински пир за сетивата – с неповторимата светлина и багри на Лазурния бряг, живописния пейзаж като от прекрасен сън, мекото оранжево сияние в косите на непокорната Андре – модел за едни от най-изразителните платна на Реноар и муза за неговия най-голям син – Жан. Контраст на цялата тази красота е мрачната къща, неизказаните думи, войната, болката, която нощем е най-големият кошмар.

Continue reading Филми за творци at Acrista Cafe.

Не ми се случва често да пиша за френско кино, а може би трябва, защото правят страхотни филми. The Untouchables (преведен като „Неразделните“) е поредното доказателство за това. Казват, че смешното и тъжното вървят винаги ръка за ръка, а в този филм са преплетени така великолепно и с фино чувство за хумор, че ти стига право в сърцето.
Двама души, различни като олиото и водата, които принципно не би трябвало да се срещат, променят взаимно живота си в добро и лошо. Комичните ситуации деликатно поднасят една всъщност потресаваща съдба. Филмът е с много висок рейтинг в IMDb и е правен по истински случай.

Continue reading „The Untouchables“ at Acrista Cafe.