Макар да не е сред филмите с номинации за Оскар, аз някакси го възприех именно така и усещането не ме подведе. Seven Pounds не блести с впечатляваща оригиналност, но е разтърсващ, тъжен и истински. Разказва бавно и мистериозно за огромната тежест на седем кратки секунди, отнели седем живота, за смазващата вина, за отговорността, избора, прошката. И най-вече за даровете, които искаш да дариш.

Филмът е от режисьора на The Pursuit of Happyness – Gabriele Muccino, който е абсолютно разпознаваем сред тъжните музикални откровения на Angelo Milli.

Откъс >> 

P.S. Странно, че напоследък гледах 3 от номинираните за Оскар филми – The Reader, Revolutionary Road и Changeling – и трите истории, взети от реалния живот..

Continue reading „Seven pounds“ at Acrista Cafe.

Wanted не ме впечатли особено – една доста охърбавяла, но пък трябва да призная красиво зряла Анджелина Джоли, и един явно стремящ се да излезе от досегашното си амплоа Джеймс Макавой – в зрелищен екшън от бъдещето… Може би филмът просто случи да бъде втори за кино – съботата. А след Hancock какво ли не би бледняло! свеж хумор, грандиозни ефекти ала Трансформърс и щипка сериозност под формата на невъзможна любовна история отпреди… Три хиляди години. Здрав PR в най-добрата му форма, точно като по учебник. Як саундтрак. Уил Смит – възкисел, брадясал и алкохолизиран супер-hero тип, който изкъртва паважа при приземяване, спира влакове с тяло и завира главите на гадовете … На едни места, дето не искате да си ги представяте дори.

Continue reading „Call me asshole one more time…“ at Acrista Cafe.