Последно време почти спрях да пиша за кино. Мисля, че съм в шок от изобилието на продукции, които забравям за няма и седмица, от посредствеността и липсата на оригиналност. Повече от 30 години гледам филми и ми се струва, че вече всичко ми еднаквее, (почти) нищо не може да ме грабне, залюлее, развълнува истински.

Не и този филм обаче. Този филм ме завари абсолютно неподготвена за ефекта му върху мен. Нещо кликна, хвана ме за гърлото, стресе ми сърцето и напълно ме обсеби… Влюбих се в героите. Особено в него и в нея, в харизмата на техния „танц“: на наелектризиращия интензитет, драмата, болката, желанието да притъпиш и заглушиш помитащата емоция, неистовия копнеж между двама души, неизказаното, хилядите думи в един поглед, екстаза и интимността на сътвореното заедно, сложността на личността и многопластовостта на отношенията, сладостта от усещането, че си „видян“ изцяло, до дъно…

Сериите са направени по едноименния роман, издаден и у нас и неслучайно са с над 10 номинации за награди.

Continue reading „Дейзи Джоунс и The Six“ at Acrista Cafe.

И какво стана сега, уж хич не гледах комедии, камо ли да препоръчвам на блога, обаче напоследък (може би защото реалният живот вече никак не е шега работа), единственото, което мога да понеса, са по-лекинки неща и ето на.

Този сериал дълго време го заобикалях, отбягвах и пренебрегвах (вероятно заради твърде фамозния мустак на главния герой и защото погрешно презюмирах, че е твърде много за спорт/футбол), но броят на получените филмови награди и фактът, че Брене Браун му е огромен фен, наклониха везните в полза на чаровния Тед Ласо.

И, о, боже, дали не е брилянтен??

Continue reading „Ted Lasso“ at Acrista Cafe.

Едва ли има по-добър ден от Деня на психолога да споделя този брилянтен сериал, който ми напълни душата. По-забавно и остроумно представяне на изключително тежки теми, не съм виждала откакто излезе “Ted Lasso“ (и нищо чудно, защото споделят сценаристи).

Сериалът е като учебник за ползите от терапията, уязвимостта, емоционалната интелигентност, бруталната откровеност в добрия смисъл на думата, през призмата на невероятно чувство за хумор (което всъщност е най-добрият начин да вървим през живота).

Макар че целият актьорски състав е великолепен, на моя любимец-открай-време Харисън Форд му свалям шапка: вече е на 80, но продължава да снима и е все така “очарователен” в ръмженето си.

Continue reading „Shrinking“ at Acrista Cafe.

Ох, така не съм се забавлявала мноого отдавна. И понеже подозирам, че повечето от вас имат нужда от разтоварване и разведряващ смях, споделям този забавен сериал с чиста съвест. Признавам, че имам слабост към средиземноморския фон на Корфу, но и британският хумор помогна доста. Изгълтах четирите сезона с приключенията на семейство Даръл из гръцко за един уикенд, с много кискане и добро настроение.
Сериалът е по трилогията на Джералд Даръл и, да, те наистина съществуват 🙂

P.S. Преди „Семейство Даръл“ изгледах From Scratch и се радвам, че беше в тази последователност. Също е много добър и по истинска история, ама три дни ходих с подути очи – много драма, много нещо.

Continue reading „The Durrells“ at Acrista Cafe.

Не знам дали ви се е случвало да изпитвате леко депресивно чувство след като приключите някой по-дългичък сериал, защото така сте се привързали към героите и историята, че някак не може да се примирите, че приключва? На мен – неведнъж.

Но с “The Expanse” беше доста осезаемо. Може би, защото сериалът е доста различен от повечето фантастични филми, които сме гледали и продължаваме да следим през годините. Тук има дълбочина и някак притеснителна реалистичност и на моменти дори е трудно да се определи жанра – ту е екшън, ту е детективско разследване, ту е истинска драма, после става хорър, после любовна история, точно както на моменти в живота всичко е смесено.

Continue reading “The Expanse” at Acrista Cafe.

Всеки път, когато открия поредица като тази, която засища глада за качествено съдържание в областта на изкуството, изпитвам възторг, възхищение и вдъхновение.

Изключително добре направени документални серии в два сезона, за едни от най-впечатляващите творци в своята си област, сред които Olafur Eliasson, Bjarke Ingels, Es Devlin, Platon. Силно препоръчвам ако сте с творческа професия и/или имате отношение към изкуството и създаването като процес и преживяване.

Continue reading „Abstract: The Art of Design“ at Acrista Cafe.

King Richard – великолепна, разкошна игра на Уил Смит като бащата на феноменалните Винъс и Серена Уилямс. Да имаш визия за децата ти, че ще са велики още преди да са се родили, граничи сериозно с маниакално разстройство. Но предвижданията на Ричард Уилямс се сбъдват по един бавен, устойчив и фрустриращо търпелив начин в противовес на сляпата амбиция на много родители, които осакатяват децата си, тикайки ги към върха, преди да са готови психически за това, което ги очаква там. Мисля, че ще има Оскари, освен десетките други награди.

Spencer – всички сме наясно с историята, всички знаем (донякъде) какво е било.

Continue reading Януарски филмов микс at Acrista Cafe.

Малко след като излезе книгата на Д-р Брус Пери и Опра Уинфри “What happened to you: Conversations on Trauma, Resilience, and Healing”, по Apple TV+ излизат документалните серии “The me you can’t see”, посветени на менталното здраве, на травмите, депресията и всичко останало, което ни изпива мозъците, но си мълчим упорито, защото така сме научени и се оправяме кой както може. 

Силно съм впечатлена. По темата има да се говори тепърва и трябва много много да се говори. В никой случай не е нещо леко за гледане. Но всеки от нас носи своя тежък “багаж” и ако това е начин да припознаем и осъзнаем макар и малка частичка от него, си е струвало усилието.

Continue reading „The me you can’t see“ at Acrista Cafe.

Тези от вас, които следят кино раздела на блога, знаят, че рядко препоръчвам комедии. Просто, защото рядко гледам такива. Сегашното странно време обаче явно изисква гъвкавост и излизане от собствените модели, та ей го на, пиша самостоятелен пост за комедия 🙂

“The Good Place” е свеж, колоритен и оригинален поглед върху смъртта като начало и какво ни чака след нея. Актьорският състав е брилянтен, като се започне с великолепния Тед Дансън (“Бар Наздраве” от праисторическата 1982 г.) и се стигне до Кристен Бел, тази мини фурия, чиято героиня е в центъра на цялата щуротия. Смях, смях, но и много размислящи идейки, пръснати ей така между другото.

Continue reading „The Good Place“ at Acrista Cafe.

Някои сериали по ред причини отлагам толкова дълго време, че те накрая приключват и успявам да направя маратонско гледане на всички сезони. Homeland е такъв случай – все имаше нещо друго за гледане, опасявах се, че ще е твърде американизиран, темата е тежка, донякъде предсказуема и нямах нагласа. В крайна сметка два месеца на село са добро време за наваксване, така че най-после му дойде моментът.

Първите три сезона ме отвяха. Многопластови герои, храна за размисъл, размиване на идея за добро-лошо, динамика да ти докара сърдечен удар. И противоречия. Противоречията в човешката природа, в отношенията, там, където нищо не е просто, нищо не е черно – бяло, е темата, която ме приковава, влиза ми под кожата, натиска бутони, искам още и още от нея.

Continue reading „Homeland“ at Acrista Cafe.

Категорично един от най-добрите сериали, които съм гледала напоследък. Брилянтен сценарий по книгата на Celeste Ng, покъртителна игра на двете торнада Рийс Уидърспуун и Кери Уошингтън, както и на целия тийн състав. Драма от висша лига, в която всяка сцена е за паузиране, анализиране, размисляне и смилане, докато от ескалиращата лудост изкристализира дълбоко разбиране и болезнена мъдрост. Няма една вярна гледна точка. Всички сме продукти на решенията, които вземаме, на изборите, които правим, на отговорността, която (не) поемаме, на тайните, които пазим. И на драмата, от която оцеляваме.
Откакто продуцира, Рийс прави много успешни партньорства и проектите й са все по-силни, смислени и запомнящи се.

Continue reading „Little Fires Everywhere“ at Acrista Cafe.

Известно време подминавах този сериал, въпреки високия рейтинг, защото плакатът на първи сезон ми изглеждаше твърде брутално. Обаче явно му дойде моментът и въпреки бруталността, която си я има, не мога да си изкривя душата – сериалът е много добре направен и засмуква на макс… действието се развива 24 век, когато хората са намерили начин да прехвърлят съзнанието си в различни тела (приемници) и богатите на практика стават безсмъртни. В центъра на събитията е един елитен боец и неговата голяма любов, която оцелява буквално векове.

Много добра идея за това, как човечеството изобщо не е готово да живее в безсмъртие и как високите технологии трябва да вървят успоредно с морално израстване, иначе ни водят по-скоро към деградиране, а не към еволюиране.

Continue reading „Altered Carbon“ at Acrista Cafe.

The Big Bang Theory – никога не съм била почитател на ситкомите (дори бих казала, че гледаме само драми и тежкотии като сериали), но трябва да призная, че с този безусловно капитулирах: така лятото мина нахилено и в компанията на доктор Шелдън Купър и nerd-овско обкръжение. След като глътнахме всички 281 епизода, вече така се бях пристрастила, че изгледахме и една купчина интервюта, кадри „от кухнята“ и с умиление се залепихме за „Young Sheldon“, който макар и не толкова изкъртващ, дава добро обяснение за повечето странности на д-р Купър.

Rocketman – филмът за живота на сър Елтън Джон (продуциран от самия него) за жалост някак мина почти незабелязан сред шумотевицата на „Бохемска рапсодия“.

Continue reading Септемврийски филмов микс at Acrista Cafe.

Bohemian Rhapsody – не съм от толкова заклетите фенове на Queen, които сравняват сцена по сцена филма с документалните кадри от концертите и интервютата. Но за мен филмът е изключително добре направен, а ролята на Рами Малек е нечовешки трудна и отлично изпълнена, предвид тежестта на обожанието към Фреди Меркюри. В интервютата покрай пускането на филма излизат интересни факти „от кухнята“, например че първата заснета сцена е Live Aid концерта (!), за работата с movement couch, детайли за гримовете и костюмите. Бих го гледала втори път, затова ще чакам с нетърпение 5-часовата режисьорска версия. абсолютно заслужени Златен глобус и BAFTA.

Continue reading Февруарски филмов микс at Acrista Cafe.

The Christmas Chronicles – предвид сезона, просто нямаше как да не сложа Санта начело – не само съм фен на Кърт Ръсъл от времената на Escape from New York и Tango and Cash, ами неговата версия на дядо Коледа е супер свежарска, пък ако му видите елените и шейната, пак ще си помислите преди да твърдите, че „той всъщност не съществува“.
А пък накрая каква готина изненада има… 😉

Ето какво друго се надипли напоследък:

За романтичните натури:

The Guernsey Literary and Potato Peel Pie Society – зад това усукано заглавие се крие стопляща история за приключение и любов от следвоенно време и колкото и предсказуема да е, добрият каст винаги помага.

Continue reading Декемврийски филмов микс at Acrista Cafe.

Christopher Robin – колко хубаво би било, когато ставаме твърде сериозни в живота, когато забравяме какво е да си дете, да дойдат приятелите от детството и къде с игра, къде с мъдрост, да ти припомнят истински важните неща… Като: „Today is my favorite day“ или „Doing nothing always leads to the best of something“. Стоплящ и усмихващ, и с прекрасна музика.

Mindhunter s.01 – зората на профайлинга във ФБР.. Безкрайното любопитство и мисленето извън „кутията“ винаги води до промени и до израстване. А контактът с най-зловещите примери за психопатия.. води до неочаквани обрати в гледната точка. Чакам втория сезон.

Continue reading Ноемврийски филмов микс at Acrista Cafe.

Този „летен“ месец в микса: един футуристичен екшън, изпипан точно по Спилбъргски, две комедии (американски, чак да не повярваш), три базирани на истински събития филма (за първия чернокож съдия във Върховния съд в Щатите, за Зам. директора на ФБР по времето на Хувър и за никому неизвестната жена, чиито ДНК материал е послужил за хиляди лабораторни изследвания и намиране на лечение на почти всички значими болести през последните десетилетия), две анимации и гениалният, напластен до невъзможност с ретроспекции и обрати, втори сезон на Западен свят. Enjoy 🙂

Ready Player One

Game Night

Gringo

Marshall

Mark Felt: The Man Who Brought Down the White House

The Immortal Life of Henrietta Lacks

Peter Rabbit

Isle of Dogs

Westworld S.02

Continue reading Юлски филмов микс at Acrista Cafe.

Истинска нова перла сред останалите, пълни с насилие и криминални елементи сериали. Невероятната мисис Мейзъл е ситуиран в бляскавите 50 години на миналия век и под очевидните пластове острумие и динамика се нищят доста актуални и днес теми: патриархалното семейство, отношението към жените, ролите, които приемат и маските, които носят, за да са „приети“ в социума, какво е да си жена с реализация, „застрашаваща“ мъжествеността на човека до себе си, трудностите, които съпътстват разпознаването, отстояването и развитието на таланта.
Главната роля е поверена на една изключително чаровна дама, която за първи път видях с малка роля в House of cards.

Continue reading „The Marvelous Mrs. Maisel“ at Acrista Cafe.

Шоуто на Греъм Нортън по BBC One за мен е абсолютното доказателство, че съзнателното нямане на телевизия се компенсира от също толкова съзнателно избрани алтернативи за забавление. Гледам го вече повече от година и съм тотално пристрастена. Греъм кани предимно артисти, музиканти, стендъп комедианти и поводът обикновено са премиери на филми, театрални постановки или книги. историите, които гостите споделят, винаги са мега добри, хуморът се ръси с кофи и понеже е предимно британски, забавлението е гарантирано.
Шоуто се излъчва всеки петък, в момента тече сезон 19 и в youtube обикновено ден по-късно се намират целите епизоди, а на официалния канал на шоуто има кратки откъси от всяка от вечерите.

Continue reading The Graham Norton Show at Acrista Cafe.