“You need idols, but you destroy your idols very easily.”, Мария Калас

Какъв великолепен, тъжен, изящен и безкрайно човешки филм за съдбата на гения, когато е лишен от инструмента на своята гениалност.

Съдбата на Мария Калас е безспорно трагична. Родена в бедност, но с изключителен певчески талант, “момичето от Атина” успява да покори с неземния си глас всички значими оперни сцени по света.
Когато обаче цялата ти идентичност е в публичната персона, обусловена от такъв божествен талант, най-тежкото “наказание” е, да ти бъде отнета тази така опияняваща и пристрастяваща божественост. Филмът проследява последните дни на Калас – в една самотна къща, с огромно количество лекарства и унищожителните спомени за величието.

Continue reading „Мария“ at Acrista Cafe.

Гениите по правило не са скроени за битовизъм и праволинейни отношения. И ако някой дръзне да върви рамо до рамо с Величието, цената обикновено е огромна и съзнателно платена.

“Маестро” е интересен поглед към живота, любовта и сложните отношения на композитора и диригент Leonard Bernstein и неговата съпруга, актрисата Felicia Montealegre Cohn.

Фокусът на филма не е музиката, нито създаването й, изпълнението й, преподаването й, тя по-скоро присъства като неизменния фон на тази голяма и драматична любов, устояла на не една турбуленция и продължила десетилетия.

Великолепието на този филм за мен не е в историята обаче.

Continue reading „Маестро“ at Acrista Cafe.

Последно време почти спрях да пиша за кино. Мисля, че съм в шок от изобилието на продукции, които забравям за няма и седмица, от посредствеността и липсата на оригиналност. Повече от 30 години гледам филми и ми се струва, че вече всичко ми еднаквее, (почти) нищо не може да ме грабне, залюлее, развълнува истински.

Не и този филм обаче. Този филм ме завари абсолютно неподготвена за ефекта му върху мен. Нещо кликна, хвана ме за гърлото, стресе ми сърцето и напълно ме обсеби… Влюбих се в героите. Особено в него и в нея, в харизмата на техния „танц“: на наелектризиращия интензитет, драмата, болката, желанието да притъпиш и заглушиш помитащата емоция, неистовия копнеж между двама души, неизказаното, хилядите думи в един поглед, екстаза и интимността на сътвореното заедно, сложността на личността и многопластовостта на отношенията, сладостта от усещането, че си „видян“ изцяло, до дъно…

Сериите са направени по едноименния роман, издаден и у нас и неслучайно са с над 10 номинации за награди.

Continue reading „Дейзи Джоунс и The Six“ at Acrista Cafe.

Elvis – какво великолепие! Мислех си, че в Бохемска рапсодия Рами Малек прави изкъртваща роля като Фреди Меркюри, но превъплъщението на Остин Бътлър издига нещата до съвсем ново ниво.
Всъщност цялата продукция на Баз Лурман очаквано е достоен трибют към огромния талант на необикновеното южняшко момче, пленено от омаята на чернокожите ритми и превърнало се в безсмъртна икона.
Признавам, че не подозирах нищо за бизнес страната на кариерата му. Интересен подход е разказвачът на тази “приказка” да е своеобразният “злодей” в самата нея (брилянтен както винаги Том Ханкс), защото нищо в живота не е черно-бяло, всичко е въпрос на избор и къде те отвежда той…
Филмът е някак разделен на две: първоначалния вихрен възход, грандиозност и екстатично наелектризиране постепенно са погълнати трагично от човешката алчност и неадекватност и очаквано водят до нелепо похабяване, деградиране и жалък край.

Continue reading Септемврийски филмов микс at Acrista Cafe.

Няколко документални филма привлякоха вниманието ми последните месеци и ми се иска да споделя кратки впечатления за тях: едноименният филм за Tina Turner е на HBO Max, “Halftime” за Jennifer Lopez е Netflix продукция и съвсем скоро излезлият за Shania Twain, “Not just a Girl” също е по Netflix.

Очаквано, не биха могли да бъдат по-различни. И все пак, и трите филма имат един значим общ знаменател – в центъра са жени – музиканти, които “се радват” на световна известност и са достигнали невероятни върхове в кариерата си.

Фактите от драматичния живот на Тина Търнър са всеизвестни.

Continue reading Документални филми за жени-музиканти at Acrista Cafe.

Old-school, easy going, донякъде предсказуем, но все пак романтичен, оптимистичен, зареждащ, вдъхновяващ, с прекрасен саундтрак. Виждам до голяма степен вплетена личната история на Трейси Рос, дъщеря на легендарната Даяна Рос, a Дакота Джонсън най-после успя да ми стане симпатична. Лека лятна свежест.

Continue reading „The High Note“ at Acrista Cafe.

Всяка жена може да бъде каквото си пожелае…

Не се подвеждайте по невзрачния плакат – това е една силна и вдъхновяваща история, при това действителна: за „невъзможните“ мечти, за таланта и (не)използването му, за цената, плащана за реализацията му… Този филм е празник за всички жени, дръзнали да мечтаят, да упорстват и успяват в един все още твърде „мъжки“ свят. Поплаках си, посмях се, но най-вече почувствах възторг и респект към тази смелост.

Базиран на историята на една от първите жени – диригенти – Антония Брико.

Continue reading „The Conductor“ / „De dirigent“ at Acrista Cafe.

Continue reading Teddy Swims at Acrista Cafe.

Музиката, на която понякога рисувам с огромно удоволствие:

Continue reading Мари Самуелсен at Acrista Cafe.

За поколението, което не познава Роки Балбоа поредицата, Creed II ще е може би малко old-school, но достатъчно драматичен с типичната история за смазания герой, който възкръсва по-силен, за да се изправи срещу страхове, врагове и най-вече себе си.
За мен Creed II е уважително направен римейк на Rocky IV, а симпатиите ми към Майкъл Б. Джордан и Силвестър са подкрепени сериозно от якия саунд, който към днешна дата е еквивалентът на легендарната Eye of the Tiger.
Откритието ми сред този звуков взрив е британецът с нигерийски произход Jacob Banks, чийто дрезгав глас влезе директно под кожата ми.

Continue reading „Creed II“ at Acrista Cafe.

Една дума имам за този филм: СТРАСТ.
Във всичките й форми и проявления.

Сигурно съм гледала версията с Барбра Стрейсънд. Не я помня.
Версията на Брадли Купър е смела, откровена, истинска, силна. Нея със сигурност ще запомня.

Лейди Гага (Stefani Joanne Angelina Germanotta, сигурно малко хора знаят името й) е живото доказателство за пластовете, които трябва да белиш, да белиш, докато достигнеш до истинското, до същината на таланта..
Химията между тях е осезаема. Преди да гледам филма бях озадачена от начина, по който той я гледаше по интервютата. Сега не съм..

Енергията, която влагаме, за да съзиждаме… И обратния й знак, който ни помита.

Continue reading „A Star is born“ at Acrista Cafe.

Оогромният талант идва с огромен натиск. Когато липсва стабилна основа да удържи този натиск, настъпва истинска катастрофа… „Ейми“ е покъртително тъжната история на Ейми Уaйнхаус, в чието крехко младо тяло вселената е изсипвала, изсипвала талант, с цели кофи… Но я е лишила от силата да го понесе и развие. Гледах филма и не можех да повярвам каква загуба, какво грандиозно пропиляване, каква деструктивност и самосаботаж… Много пъти съм се питала дали всички твочески личности се „хранят“ от драмата и Ейми ми се струва класически случай. Жадно за любов дете, което за една нощ се оказва във водовъртежа на слава, пари, дрога, деструктивна среда, унищожителна динамика.

Continue reading „Amy“ at Acrista Cafe.

Поредно музикално попадение сред подсказаните от Youtube: Balazs Havasi. Първият клип с негова музика така ме отвя, че първо се абонирах, за да не пропусна нови неща, после се разрових да видя кой е всъщност е Havasi. Унгарец, пианист, композитор, с класическо музикално образование, който обаче е далеч от клишетата за този тип музикант – освен, че тренира тай бокс и изглежда по-скоро като рок звезда, успява и с впечатляваща бързина да изтръгне от пианото звуци с такава неподозирана мощ, че си погълнат, пометен, екзалтиран и зареден едновременно.

Continue reading Balazs Havasi at Acrista Cafe.

Oh, my, oh, my! Първо се смях, после ми текоха сълзи, после възклицавах OMG, OMG… После нещата станаха драматични и ме накараха да се замисля… Дали съществува такова нещо като „реалистична“ представа за нас самите и способностите ни, дали ако правим това, което обичаме (независимо дали сме добри в него или не), това е достатъчно, за да подхранва живеца ни… И дали любовта и богатството дават право да издевателстваш над изкуството и слуха на публиката?…
Брилянтна Мерил Стрийп. Просто великолепна! Да можеш да пееш вярно и красиво и да се налага да пееш брутално фалшиво заради музикалните стремления на героинята си е истинска форма на висш пилотаж.

Continue reading „Florence Foster Jenkins“ at Acrista Cafe.

Kрасив, специфичен глас, в който се долавят нотки Адел и Ейми Уейнхаус, екзотични черти като на Риана и звучно, запомнящо се име: нямаше как Андра Дей да не ме спечели в момента, в който я чух. Rise Up дотук за мен е най-силното от нея, песента е от албума Cheers to the fall, който е издала миналата година, но се поразрових и открих много силни кавъри от предишни години. Sтайлингът й в момента е ненужно тежък и твърде ретро за моите възприятия, но какво да се прави, it’s showbiz baby.

photos found on Pinterest, copyright belongs to the rightful owners.

Continue reading Andra Day at Acrista Cafe.

Continue reading „Rise“ at Acrista Cafe.

Първият албум на Yasmin Levy, който чух, беше La Juderia и плачещият глас на Ясмин ме покори изцяло. Това е музика, която разказва истории, разтърсва с емоция, настръхва те, залюлява те, докосва най-дълбоко скритите ти струни, изплаква тайните и загубите ти и всичко това – с неописуемо преплитане на испанските ритми с неимоверната сила на женското сърце.
От албумите й си харесах цели пет: La Juderia, Tango, Libertad, Sentir, Mano Suave и с огромно удоволствие ги използвах за фон, докато рисувах няколко от картините за предстоящата изложба. La Alegria обаче буквално ме разби.

yasminlevy.net

Снимковият материал е намерен Google и правата са на съответните автори.

Continue reading Yasmin Levy at Acrista Cafe.

Едно от последните ми музикални открития – една исландска банда, чийто вокалист е като издялан от вулканичен камък и с една характерна дрезгавина на гласа, която просто ме кара да настръхвам. Сцената за клипа на най-популярното им парче е не къде да е, а … във вулкан. Повече за тях на сайта им officialkaleo.com

Continue reading Kaleo at Acrista Cafe.

Разкошна и в напълно неочаквано за мен амплоа: Tarja Turunen, която признавам си, познавам единствено като бивш вокалист на Nightwish, пее класическа музика в коледното си турне. Божественият й глас разля блаженство в препълнената зала България и подейства като истински еликсир за изтормозената ми напоследък душа. Повечето време слушах със затворени очи, докато от тях си се стичаха сълзи. И въпреки че са писани толкова Аве Марии, нейната композиция бе безспорна кулминация.
Не мога да не споделя малко впечатления от публиката:
не знам защо хората масово си мислят, че инструменталите и не напълно затъмнената зала са нещо като междучасие и тогава настъпва момента за обсъждане и шушукане.

Continue reading Tarja Turunen „Ave Maria“ at Acrista Cafe.

Continue reading 25 at Acrista Cafe.

Когато бях малка, вкъщи имаше една дебела Книга за операта. От четене и разгръщане беше станала на нищо, но пък бях понаучила повечето либрета наизуст (сигурно оттогава е тази моя любов към драмата)… Вкъщи се слушаше опера – дядо ми, майка ми, вуйчо ми. Водеха ме на постановки като дете, после ходех често като студентка. И сега, понякога си пускам избрани арии и сядам на пода в ателието, и като погледна оттам през прозореца виждам само небе… За операта трябва нагласа – поне аз не мога да я слушам току така…
Та днес празнувах необичайно – с „Тристан и Изолда“ в Операта :о)
Признавам, че ми беше много любопитно.

Continue reading „Тристан и Изолда“ at Acrista Cafe.

На пръв поглед може да ви се стори като добре познато клише.. Но всъщност този филм е за отровата на родителската амбиция, за клетката на славата, за безмилостната фасада, зад която се крие поредната звезда-продукт за милиони, за любовта, която размества пластовете и променя посоките, за огледалата, в които се оглеждаме и ръцете, които ни издърпват от отчаянието… И за изборите, които правим, за да бъдем себе си. През цялото време, докато гледах, не знам защо, си мислех за Риана, но всъщност всеки артист от нейния ранг може да бъде прототип на героинята. Очаквано,  саундтракът е силен.

Continue reading „Beyond the lights“ at Acrista Cafe.

Има една мисъл, която харесвам отдавна: „Понякога пламъчето в човек угасва, но се случва друг да го разпали отново. Всеки от нас дължи много на онзи, който е разпалил огънчето му отново.“
„Begin again“ е за това – за (не)случайните срещи, когато имаш зверска нужда от тях, за да … започнеш отново.

Continue reading „Begin again“ at Acrista Cafe.

Трябва да призная, че открих Мира едва вчера, в Студио 5, където прозвучаха уникални интерпретации на филмова музика. Едно от изпълненията, на изключително популярната Кукурукукуку Палома, съвсем откровено ме разплака. Споделям напълно мнението на Мира, че тъжните песни трябва да се изпълняват бавно. А това е песен от един силен и любим мой филм – Говори с нея…

Благодарна съм за тези мигове зареждане, за откриването на истински перли сред монотонността на ежедневието.

Continue reading „Летни улици“ at Acrista Cafe.

Малко хора знаят, че филмовата музика е огромна моя слабост. Години наред внимателно я издирвам, подреждам и кътам като истинско съкровище. Но най-вече й се наслаждавам. На нея рисувам. На нея дълбоко се вълнувам, плача и разказвам с щрихи истории на картона. Тя създава за мен по един неописуем начин особената атмосфера, в която, откъсната от света, вграждам емоциите си във всичко, докоснато от пръстите ми. Накратко за мен филмовата музика е част от магията.
Затова и филмовото великолепие, което Васко Василев ни поднесе в събота вечер, още с първото изпълнение грабна душата ми, понесе я високо, разби я на малки късчета, изпълни я с космически възторг и я върна плътна, наситена и щастлива.

Continue reading Филмова експлозия от Васко Василев at Acrista Cafe.

Не знам дали си спомняте, но преди малко повече от година излезе книгата на Васко Василев за 40-я му рожден ден. Естествено, беше погълната от мен за една вечер. Скоро след това коментирахме с колега, който му е голям фен, дали да я чете („аз толкова го харесвам, да не се разочаровам?“). Ето няколко мои любими цитати от книгата, пък вие сами решете дали да си я подарите:

„Целият смисъл на избора ми да се занимавам с музика е възможността да разказвам какво ме вълнува, да споделям с хората приказки, да ги водя в истории, в които заедно се губим и намираме.“

„Дълбоко вярвам, че за всеки има място под слънцето.

Continue reading „Васко Василев @40“ at Acrista Cafe.

via cherrycoloured

Continue reading „Lilac wine“ at Acrista Cafe.

Концертът на Tord Gustavsen Ensemble в Зала България – истинска магия! Този джаз бих нарекла приказен – слуша се на спокойни дълбоки глътки със затворени очи, навън се сипе пухкав сняг или пее проливен дъжд, с чаша отлежало питие в ръка, докато загадъчно и с благодарност се усмихваш в мрака…

Нещо любимо >>

Continue reading Tord Gustavsen Magic at Acrista Cafe.

Толкова страст има в тази музика, толкова жар, че настръхваш при първите акорди и така си оставаш до края… За Tanguarda чух за първи път преди месец, когато приятелка предложи да отидем на концерта им в зала България. Сигурно изобщо нямаше да ги забележа сред дългия списък от културни прояви, но поканата ме заитригува и се оказа огромно удоволствие!

Квартетът е мултинационална формация, сред която и българката Мария Мартинова. Тя, както и „момчетата“ както тя ги представи, са музиканти от невероятна класа, свирят с жар и отдаденост и създават истинска магия на сцената. Впечатлих се от начина, по който Мария буквално „танцуваше“ с пианото, с леки, овладяни и точно премерени движения, от които бликаше страстта й към тангото.

Continue reading Tanguarda at Acrista Cafe.

За сетен път се убеждавам, че в предишен живот съм имала общо с фламенкото. Начинът, по който ми въздейства, е удивителен! Потекоха ми сълзи още на първото изпълнение от концерта на Естрея Моренте и не престанах да се вълнувам докрая. Изведнъж си припомних онази буйна кръв, която преди време задгърбих в себе си, тя закипя, разбушува се и поиска да закрещи. Изкъртващо, страстно, красиво, бръкна в душата ми, потече по вените и разля карминово червено и ултрамарин. Дълбокият глас на тази силна и безкрайно чаровна жена се извисяваше неистово, а с нея и моето усещане за полет. Толкова бездиханна ме оставя тази музика, толкова над нещата ме запраща, че всичко изведнъж ми изглежда нищожно и маловажно.

Continue reading Estrella Morente at Acrista Cafe.