“You need idols, but you destroy your idols very easily.”, Мария Калас

Какъв великолепен, тъжен, изящен и безкрайно човешки филм за съдбата на гения, когато е лишен от инструмента на своята гениалност.

Съдбата на Мария Калас е безспорно трагична. Родена в бедност, но с изключителен певчески талант, “момичето от Атина” успява да покори с неземния си глас всички значими оперни сцени по света.
Когато обаче цялата ти идентичност е в публичната персона, обусловена от такъв божествен талант, най-тежкото “наказание” е, да ти бъде отнета тази така опияняваща и пристрастяваща божественост. Филмът проследява последните дни на Калас – в една самотна къща, с огромно количество лекарства и унищожителните спомени за величието.

Continue reading „Мария“ at Acrista Cafe.

Гениите по правило не са скроени за битовизъм и праволинейни отношения. И ако някой дръзне да върви рамо до рамо с Величието, цената обикновено е огромна и съзнателно платена.

“Маестро” е интересен поглед към живота, любовта и сложните отношения на композитора и диригент Leonard Bernstein и неговата съпруга, актрисата Felicia Montealegre Cohn.

Фокусът на филма не е музиката, нито създаването й, изпълнението й, преподаването й, тя по-скоро присъства като неизменния фон на тази голяма и драматична любов, устояла на не една турбуленция и продължила десетилетия.

Великолепието на този филм за мен не е в историята обаче.

Continue reading „Маестро“ at Acrista Cafe.

„Страсти в кухнята“, както е преведен този прекрасен френски филм у нас, ми подари днес всичко, от което имам нужда напоследък: бавност, красота, изтънчена храна, удоволствие от споделянето й, деликатност и романтика, тишина и природни звуци… Това не е просто филм, а е наслада за всички сетива, ода за кулинарията и страстта към изкусното приготвяне на великолепни ястия и спокойно мога да кажа, че символизира точно това, което харесвам и уважавам във френското отношение към живота.

Заснет вируозно, с удивителна светлина, филмът е почти театрален – с главна сцена – кухнята на замъка, но тя е фон за любовта, която устоява на годините и не познава възраст и условности.

Continue reading „La passion de Dodin Bouffant“ at Acrista Cafe.

Последно време почти спрях да пиша за кино. Мисля, че съм в шок от изобилието на продукции, които забравям за няма и седмица, от посредствеността и липсата на оригиналност. Повече от 30 години гледам филми и ми се струва, че вече всичко ми еднаквее, (почти) нищо не може да ме грабне, залюлее, развълнува истински.

Не и този филм обаче. Този филм ме завари абсолютно неподготвена за ефекта му върху мен. Нещо кликна, хвана ме за гърлото, стресе ми сърцето и напълно ме обсеби… Влюбих се в героите. Особено в него и в нея, в харизмата на техния „танц“: на наелектризиращия интензитет, драмата, болката, желанието да притъпиш и заглушиш помитащата емоция, неистовия копнеж между двама души, неизказаното, хилядите думи в един поглед, екстаза и интимността на сътвореното заедно, сложността на личността и многопластовостта на отношенията, сладостта от усещането, че си „видян“ изцяло, до дъно…

Сериите са направени по едноименния роман, издаден и у нас и неслучайно са с над 10 номинации за награди.

Continue reading „Дейзи Джоунс и The Six“ at Acrista Cafe.

Едва ли има по-добър ден от Деня на психолога да споделя този брилянтен сериал, който ми напълни душата. По-забавно и остроумно представяне на изключително тежки теми, не съм виждала откакто излезе “Ted Lasso“ (и нищо чудно, защото споделят сценаристи).

Сериалът е като учебник за ползите от терапията, уязвимостта, емоционалната интелигентност, бруталната откровеност в добрия смисъл на думата, през призмата на невероятно чувство за хумор (което всъщност е най-добрият начин да вървим през живота).

Макар че целият актьорски състав е великолепен, на моя любимец-открай-време Харисън Форд му свалям шапка: вече е на 80, но продължава да снима и е все така “очарователен” в ръмженето си.

Continue reading „Shrinking“ at Acrista Cafe.

Да си призная, този филм ме докосна, разстрои и остана в мен. Което, уви, не мога да кажа за повечето филми и сериали, които минават през мозъка ми напоследък.

Филмът е римейк на филма на Акира Куросава „Ikiru“ от 1952 година, сценарият е на Kazuo Ishiguro. Бавен, съзерцателен, мноого old school.

Бил Наи е както винаги великолепен, героят му (напълно в реда на нещата) е по джентълменски дистанциран, прибран и суховат, но тази фасада крие невъобразима крехкост и уязвимост, и желание за простичко човешко общуване в последните глътки живот.

Толкова човешки филм отдавна не бях гледала.

Continue reading „Living“ at Acrista Cafe.

King Richard – великолепна, разкошна игра на Уил Смит като бащата на феноменалните Винъс и Серена Уилямс. Да имаш визия за децата ти, че ще са велики още преди да са се родили, граничи сериозно с маниакално разстройство. Но предвижданията на Ричард Уилямс се сбъдват по един бавен, устойчив и фрустриращо търпелив начин в противовес на сляпата амбиция на много родители, които осакатяват децата си, тикайки ги към върха, преди да са готови психически за това, което ги очаква там. Мисля, че ще има Оскари, освен десетките други награди.

Spencer – всички сме наясно с историята, всички знаем (донякъде) какво е било.

Continue reading Януарски филмов микс at Acrista Cafe.

Толкова обичам хубавите филмови изненади в петък вечер: Best Sellers е от онези човешки истории, които не са нито грандиозни, нито шумни, бляскави или помпозни, но докосват по особен начин.
Филмът всъщност е за на пръв поглед абсурдната среща на един въз кисел възрастен писател – хомофоб и млада издателка, опитваща се да оцелее и да съхрани наследството на баща си.
Най-трудните хора имат интересна житейска история, само е нужно желание и търпение и да пробиеш бронята и да достигнеш до сърцевината – за това е този филм, който дори не е по роман, а е по оригинален сценарий.

Continue reading „Best Sellers“ at Acrista Cafe.

Shadow and Bone – тъкмо си помисля, че с толкова съдържание напоследък, вече няма какво оригинално да бъде създадено и бивам сериозно опровергана.
Сериалът е създаден по книгите на Лий Бардуга, която е сътворила оригинална и завладяваща фентъзи вселена, ситуирана в близки на нас географски ширини и си има всичко: и интересна история, и магия, и гриша с различни “способности”, и Повелителка на Слънцето, и една Гънка, която е еманация на Злото. Музиката също е забележителна, а книгите са издадени и у нас.

Succession – трябва да призная, че едва изгледах двата сезона, въпреки притегателната мощ на сериала, рекламиран като “HBO отговора на “Billions”.

Continue reading Майски филмов микс at Acrista Cafe.

Поредният филм в колекцията филми за художници ме остави от една страна леко разочарована, леко разтърсена и с леко неприятно чувство… От друга страна в света на претенциозното изкуство (с претенция за величие, за сериозност, за гениалност) има толкова излишна поза и фалш, че всяко „поставяне на място“ на тези среди ме изпълва с откровено задоволство.

Бидейки европейска продукция, филмът е красиво заснет, с прекрасна локация на езерото Комо и изящна женска фигура в центъра на събитията. И тук свършва хубавото. Главният герой е арт критик, обхванат от тъмна и страховита амбиция, оплетен в лъжи и с обсесия, която изважда на повърхността нечовешка жестокост – и то заради една картина.

Continue reading „The Burnt Orange Heresy“ at Acrista Cafe.

Проект, който очаквам с нетърпение. Книгите четох 2005 и миналата година, и силно, силно се надявам филмът да е достойна визуализация на един феноменален текст. Във видеото Стивън Колбер е събрал режисьора Дени Вилньов и актьорския състав и разпитва като истински запален фен (отдавна нещо не беше ме вдъхновявало така):

Continue reading „Dune“ 2020 at Acrista Cafe.

Някои сериали по ред причини отлагам толкова дълго време, че те накрая приключват и успявам да направя маратонско гледане на всички сезони. Homeland е такъв случай – все имаше нещо друго за гледане, опасявах се, че ще е твърде американизиран, темата е тежка, донякъде предсказуема и нямах нагласа. В крайна сметка два месеца на село са добро време за наваксване, така че най-после му дойде моментът.

Първите три сезона ме отвяха. Многопластови герои, храна за размисъл, размиване на идея за добро-лошо, динамика да ти докара сърдечен удар. И противоречия. Противоречията в човешката природа, в отношенията, там, където нищо не е просто, нищо не е черно – бяло, е темата, която ме приковава, влиза ми под кожата, натиска бутони, искам още и още от нея.

Continue reading „Homeland“ at Acrista Cafe.

Категорично един от най-добрите сериали, които съм гледала напоследък. Брилянтен сценарий по книгата на Celeste Ng, покъртителна игра на двете торнада Рийс Уидърспуун и Кери Уошингтън, както и на целия тийн състав. Драма от висша лига, в която всяка сцена е за паузиране, анализиране, размисляне и смилане, докато от ескалиращата лудост изкристализира дълбоко разбиране и болезнена мъдрост. Няма една вярна гледна точка. Всички сме продукти на решенията, които вземаме, на изборите, които правим, на отговорността, която (не) поемаме, на тайните, които пазим. И на драмата, от която оцеляваме.
Откакто продуцира, Рийс прави много успешни партньорства и проектите й са все по-силни, смислени и запомнящи се.

Continue reading „Little Fires Everywhere“ at Acrista Cafe.

Carnival Row – мрачна викторианска обстановка и фентъзи свят, в който хора и феерични същества от различни раси се опитват да съжителстват не особено успешно. Идеите в този сериал са многопластови и доста успешно пресъздадени – от една красива и на пръв поглед невъзможна любовна история, през нетолерантните изблици към различното, до най-тъмните страсти, които събуждат чудовища и сеят смърт.

Love Life – нещо леко за летните дни – този сериал с Ана Кендрик е лесно смилаема романтика (не без своите мъдрости по пътя) и е разтоварващ като чиклит книга на плажа.

Never look away – рядко гледам немско кино, но този тричасов филм, който изгледах на един дъх, ме привлече първо с музиката (на Макс Рихтер) и после с това, че се разказва за художник.

Continue reading Юлски филмов микс at Acrista Cafe.

Това е вълнуващата история на Ромен Гари – френският писател с руско-еврейски корени, който печели два пъти наградата Гонкур за литература. Това е и история за силната майчина любов, която в желанието си да даде по-добър живот, прекалява, обсебва, диктува, изисква, натоварва с непоносима амбиция.. И когато вървиш през живота си и постигаш нещата заради някой друг, рано или късно постиженията загубват смисъл, а отвътре оставаш изгубена и празна черупка.
Великолепна роля на Pierre Niney, толкова е добър този младеж, а за Шарлот Гейнсбъро какво да кажа – поредна нечовешка роля. Музиката е на Макс Рихтер. Изобщо – кино удоволствие в съботната вечер.

Continue reading „La promesse de l’aube“ at Acrista Cafe.

Мрачен, на моменти тягостен, същевременно вдъхновяващ и респектиращ..
Трябва задължително да знаем историята на велики жени като Мари Кюри, трябва да знаем цената, която са платили, за да проправят пътека, да разрушат стени, да постигнат величие там, където е било трудно, забранено, невъзможно..
Поредна впечатляваща драматична роля на Розамунд Пайк (след A Private War), с инфилтриращата мозъка музика на братя Galperine.

Continue reading „Radioactive“ at Acrista Cafe.

The Gentlemen – ох, този Гай Ричи! Няма спирка този човек! Не знам кое е по-впечатляващо: актьорския състав ли, диалога ли, за екшъна е ясно, жаргоните ли, мафиотите ли, кой от кой по-по-най, но все джентълмени (разбир’ш ли). И една хладнокръвна мацка за цвят, ама Мишел Докъри е точно, точно попадение! А за Хю Грант няма да коментирам – ново амплоа, изиграно с убедителността на човек, който от години се бори с папараците в реалния живот.

Onward – час и половина забавление, екшън и магия, ако сте фенове на анимацията, задължително ще се изкефите на приключенията на елфовете Иън и Барли, озвучавани от Том Холанд и Крис Прат.

Continue reading Априлски филмов микс at Acrista Cafe.

Всяка жена може да бъде каквото си пожелае…

Не се подвеждайте по невзрачния плакат – това е една силна и вдъхновяваща история, при това действителна: за „невъзможните“ мечти, за таланта и (не)използването му, за цената, плащана за реализацията му… Този филм е празник за всички жени, дръзнали да мечтаят, да упорстват и успяват в един все още твърде „мъжки“ свят. Поплаках си, посмях се, но най-вече почувствах възторг и респект към тази смелост.

Базиран на историята на една от първите жени – диригенти – Антония Брико.

Continue reading „The Conductor“ / „De dirigent“ at Acrista Cafe.

Известно време подминавах този сериал, въпреки високия рейтинг, защото плакатът на първи сезон ми изглеждаше твърде брутално. Обаче явно му дойде моментът и въпреки бруталността, която си я има, не мога да си изкривя душата – сериалът е много добре направен и засмуква на макс… действието се развива 24 век, когато хората са намерили начин да прехвърлят съзнанието си в различни тела (приемници) и богатите на практика стават безсмъртни. В центъра на събитията е един елитен боец и неговата голяма любов, която оцелява буквално векове.

Много добра идея за това, как човечеството изобщо не е готово да живее в безсмъртие и как високите технологии трябва да вървят успоредно с морално израстване, иначе ни водят по-скоро към деградиране, а не към еволюиране.

Continue reading „Altered Carbon“ at Acrista Cafe.

Няколко идеи за домашно кино, докато отговорно си стоим по домовете:

Spies in Disguise – ако сте фенове на Бонд, тази екшън анимация ще ви омае, разведри и разсмее – направена е красиво, остроумно и оригинално (все пак не всеки ден Уил Смит е шпионин, превърнат в син гълъб… 😉

Portrait of a Lady on Fire – съзерцателно и бавно надиплящо се френско кино, в което всеки кадър е като картина. аз нали „колекционирам“ филмите за художници, нямаше как да не се насладя на този..
определено няма да е по вкуса на всеки, затова гледайте трейлъра, ако се решите.

Continue reading Мартенски филмов микс at Acrista Cafe.

Отдавна не ми се беше случвало веднага след края на един филм да кажа: искам да го гледам отново!
Отдавна не ми се беше случвало да се насладя истински на филм 2 часа и половина, без дори да усетя времето.
Отдавна не бях попадала на любимата ноар Марлоу-стилистика: гласът на главния герой зад кадър, завладяващият джаз, заплетената детективска история, спасяването на lady-in-distress, кадрите от нощен Ню Йорк – изобщо добрата стара Романтика, изпипана интелигентно и с майсторство във всеки детайл… Имам чувството, че такова кино почти не се прави вече..

Проект на Едуард Нортън (режисьор, сценарист, продуцент, в главната роля), отнел му има-няма двадесет години…
изгледах почти всички Оскарски филми с номинации и награди, но за мен Motherless Brooklyn е Филмът.

Continue reading „Motherless Brooklyn“ at Acrista Cafe.

The Goldfinch – драма, в цялото си великолепие! базиран на романа, който е издаден и у нас, в основата на филма е идеята за вината и как тя може да разруши целия ти живот, че и живота на хората около теб. дългичък и напоителен, но добре направен. А и в дъното на нещата е една специална картина. нямаше как да не харесам.

Abominable – толкова са ми спасяващи тези анимации, особено във вечерите, когато никаква мозъчна дейност вече не тече от преумора и пренапрежение! Красив, свеж и с толкова тънко прокарани идеи – бих го гледала втори път.

Continue reading Декемврийски филмов микс at Acrista Cafe.

Good Omens – о, каква награда за истинските фенове на Нийл Геймън и Тери Пратчет! Великолепно направен, с онова брутално чувство за хумор, с което са пропити произведенията на сър Тери и с точно премерен сарказъм към клишетата по темата – абсолютно удоволствие! За актьорския състав дори няма какво да говорим: пустите британци са толкова подходящи, че не мога да си представя по-успешен избор. Сега вече няма как да не прочета и книгата.

The Art of Racing in the Rain – ако преди години сте се влюбили в „Марли“ като мен, този филм ще ви докосне право в сърцето.

Continue reading Ноемврийски филмов микс at Acrista Cafe.

Нямаше как да не харесам този филм, автобиографичен или не…

Алмодовар е изумителен и колоритен разказвач на истории, а тази е толкова интимна, спокойна и меланхолична, че потъваш в нея и я попиваш с всички сетива..

… Картините, внимателно подбраните детайли, изобилието от цветове, носталгичните спомени.. И най-вече началната сцена с перящите на реката жени.. тя събира всичко, обгръща го и го превръща в това, което е…
По един неуловим начин ми напомни за „Фрида“…

… Една нишка, която особено ме докосна: в повечето случаи възприемаме хората на изкуството само от червения килим, от интервютата, в светлините на прожекторите.

Continue reading „Болка и слава“ at Acrista Cafe.

Отдавна чаках добра драма с любовен елемент и така се радвам, че тази не ме разочарова, нито като игра и убедителност, нито като подход и достоверност, нито като край. Нямаше нищо излишно, нищо лигаво, дори клишето на любовния триъгълник беше умело вплетено в необичайните обстоятелства на следвоенната обстановка.
Е, не е нужно да казвам, че и слаб да се беше оказал филмът, Александър Скарсгаард е сам по себе си причина да се залепя за екрана, безобразно привлекателен е този шведски полубог, дори, когато говори на немски… Но да не се отплесвам 🙂

„The Aftermath“ е по едноименния роман на Rhidian Brook, издаден и у нас и с прекрасната музика на Martin Phipps.

Continue reading „The Aftermath“ at Acrista Cafe.

Нарочно отделих този филм от февруарския микс. Не само, защото е европейска продукция, но и защото ме развълнува с необикновена сила.

Признавам, че не знаех почти нищо за Астрид Линдгрен, въпреки че съм израснала с Пипи и Братята с лъвски сърца, Карлсон, Роня и Емил от Льонеберя. След като изгледах филма, някак получих плътен контекст защо някои неща са такива, каквито са, в любимите детски книжки…

Младата Астрид (както е оригиналното заглавие на филма, Unga Astrid) е бликала от енергия, светлина и живот, но е имала „късмета“ да се роди в малко шведско градче, сред тясно скованите от религиозните правила нрави, недопускащи фриволност, спонтанност и равенство.

Continue reading „Becoming Astrid“ at Acrista Cafe.

Bohemian Rhapsody – не съм от толкова заклетите фенове на Queen, които сравняват сцена по сцена филма с документалните кадри от концертите и интервютата. Но за мен филмът е изключително добре направен, а ролята на Рами Малек е нечовешки трудна и отлично изпълнена, предвид тежестта на обожанието към Фреди Меркюри. В интервютата покрай пускането на филма излизат интересни факти „от кухнята“, например че първата заснета сцена е Live Aid концерта (!), за работата с movement couch, детайли за гримовете и костюмите. Бих го гледала втори път, затова ще чакам с нетърпение 5-часовата режисьорска версия. абсолютно заслужени Златен глобус и BAFTA.

Continue reading Февруарски филмов микс at Acrista Cafe.

Тежък за гледане, но при всички случаи a must. За пристрастяването като една всепоглъщаща и унищожителна черна дупка, за борбата, която е непосилна, грозна и нечовешка, за срама, гнева и отчаянието, за границите, търпението и безкрайно разтегливата материя, наречена обич..
И изобщо, за целия ад на зависимостта…
Толкова се радвам, че Стив Карел не застина в клишето на комичните роли, а разгръща таланта си в драмата. А за Тимъти Шаламе какво мога да кажа, освен – толкова е даровито това момче и толкова смислено и зряло звучи по интервютата, че нямам търпение да видя следващите му проекти.

По истинската история и книгите на Дейвид и Ник Шеф.

Continue reading „Beautiful Boy“ at Acrista Cafe.

Една дума имам за този филм: СТРАСТ.
Във всичките й форми и проявления.

Сигурно съм гледала версията с Барбра Стрейсънд. Не я помня.
Версията на Брадли Купър е смела, откровена, истинска, силна. Нея със сигурност ще запомня.

Лейди Гага (Stefani Joanne Angelina Germanotta, сигурно малко хора знаят името й) е живото доказателство за пластовете, които трябва да белиш, да белиш, докато достигнеш до истинското, до същината на таланта..
Химията между тях е осезаема. Преди да гледам филма бях озадачена от начина, по който той я гледаше по интервютата. Сега не съм..

Енергията, която влагаме, за да съзиждаме… И обратния й знак, който ни помита.

Continue reading „A Star is born“ at Acrista Cafe.

Christopher Robin – колко хубаво би било, когато ставаме твърде сериозни в живота, когато забравяме какво е да си дете, да дойдат приятелите от детството и къде с игра, къде с мъдрост, да ти припомнят истински важните неща… Като: „Today is my favorite day“ или „Doing nothing always leads to the best of something“. Стоплящ и усмихващ, и с прекрасна музика.

Mindhunter s.01 – зората на профайлинга във ФБР.. Безкрайното любопитство и мисленето извън „кутията“ винаги води до промени и до израстване. А контактът с най-зловещите примери за психопатия.. води до неочаквани обрати в гледната точка. Чакам втория сезон.

Continue reading Ноемврийски филмов микс at Acrista Cafe.